Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

И аз съм живяла с по един родител почти целия ми детски живот без първите 6 и никак не ми е било проблем, напротив. В даден момент исках баща ми да си намери някоя за да престане да се фокусира на мен и да ме остави да си пубертетствам на воля.

В момента, децата ни са едни от най добре възпитаните и свестни деца от квартала и сме разведени родители с доста добра координация.

Вероятно ако има гадно отношение между родителите това може да побърка децата, но по-скоро това ги прави възрастни по-бързо, а тези които са живяли в щастливо семейство от двама родители, някак си имат щастливите отношения за даденост и са къде къде по-неуки за грешките, които правят.

Споко Мая, винаги съм твърдяла, че брака и съжителството е до късмет.
Не всеки го има и всеки може да се заблуди в образа на човека срещу себе си. Отделно хората се променят с годините и лошите черти взимат превес.
По- важно е да можем спокойно да приемем човека срещу себе си. И с лошото и с доброто.
Тогава оцеляваме и след 25 години заедно.

P.s  Вчера имахме годишнина, толкова дълга почти. Аз бях забравила след 2 дни на работа.
Той се прибра с подарък, цветя и  любимите ми бонбони.
Е така се съхранява дълъг брак, с внимание, жестове и любов.

Ох, като почне едно идеализиране какво е било едно време, как хората ценяли брака и т.н. Но моля ви, не бъдете лековерни.
Едно време също е имало много лоши практики и безотговорни хора - по-често мъжът, но и жените понякога, просто си хващат парцалките и изчезват. Иди ги търси къде са се запиляли по света.Ако изоставеният бърза да се ожени, тихомълком получава църковен развод. Ако не иска да се жени бързо, първо ги пишат "безследно изчезнали", а като минат 5-10 години ги обявяват за мъртви, а половинката останала с децата става вдовец/вдовица.

Такъв е случаят с Петър Русев, бащата на бившата президентка на Бразилия Дилма Русев.
Значи г-н Русев през 1929 г. просто хваща влака и зарязва бременната си съпруга Дуся (Евдокия) Русева, която ражда сина му през 1930 г. След 10-на години в западна Европа, отива в Аржентина и след това в Бразилия, където след 15-16 г. се жени повторно за богата и млада наследница, от която има 3 деца.
През това време първата му жена се омъжва повторно и ражда второ дете Анна. Липсват публични данни как е прекратен брака им - с развод или овдовяване. Ето ви една статия: https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/1033655

В селото на баща ми (който обичаше статистиката) имаше 29 емигрирали юнаци - тръгват с кораб и забравят за жена и деца в България. След като комунистите идват на власт и почват да тормозят жените за избягалите им мъже, затова масово ги пишат "починали", поне изоставените деца да не страдат, че имат връзки с империалисти.    Те тези балкански "юнаци" не се сещат, че имат жени и деца.
Около 1980 г. двама-трима се сетиха, че имат деца в България, пратили по някое писмо и настанаха драми, комунистите пак ги привикват и тормозят. А много от "вдовиците" се оженили повторно. Не помня как, но поне не анулираха новите бракове.
А единият от емигрантите беше цъфнал 1990 г. да си търси реституция на нивите, как така децата му ще получат нещо, 50 години забравил, че има деца, но се страхувал да не се мине.
Така че по-внимателно със сравненията и обобщенията.

Сигурно знаеш как реагира мозъкът много често в такива случаи.

Знаеш ли ЧС, някои от нас съвсем съзнателно избираме перфектното лошо, за да се разведем после и да сме си на перфектното спокойствие.
Клечки не съм теглила, видях му всичките лампи още на първия ден и го взех светещ като коледна елха.

Ми преди всичко й е било наред,  споделяла е. Сега й се е случила раздяла, осъзнала е, че не й е добре вече,  и пак споделя.
Евала Майче , живота е кръговрат.
Важното е да се справяме и да не си зариваме главата в пясъка.

Не е просто споделяла, а се е присмивала на всеки, който се оплачеше.

😂 къв спор за моята скромна личност.

Дай цитати, щот иначе е клевета, знаеш, нали си юрист.

А, как пък не.
Всичко, което си писала, си стои във форума.

Баш на Коледа не може. И без това ММ пазарува, готви и реже лангусти с ножицата. Всъщност може, но за децата ми Коледа е специален празник и си искат да им направя определени сладкиши, сърми итн. Трябва и подаръци да купувам и слагам под елхата, от която капят иглички. Яд ме е, че някой е отрязал дървото. Това е най-омразния ми празник. Единственият рожден ден, на който всеки получава подарък, освен рожденика. После трябва да се правя, че подаръците са ми харесали.

Сандвичи си правят, но салата не. Ако аз не направя салата, никой няма да си играе да я прави.

Липсва ми самота понякога и това лято май няма да я имам.

Ето, сега легнах на дивана, но дъщеря ми дойде и пусна телевизора ☹.

Бабата на мъжа ми се е развела на младини, после се е омъжила пак за дядо му. Лелята на баща ми също, живееше на село жената сама. Така, че колко да се разделят лесно хората в наши дни, колкото в миналите години. Над 40 сме само да кажа, говоря за царско време или малко след него.

И за мен е до късмет на каква половинка ще попаднеш, хората се променят. Около мен се разделиха най-дългогодишните връзки, може би си омъзнаха, няма как да знам.

Това пък защо да не го мога?! Аз го правя.

Никой от познатите ми, които са разделени, не се разделил лесно.
На мен самата ми отне две години лашкане, докато взема окончателното решение. Отделно преди това имаше натрупване на напрежение.
Също така, не считам, че "изборът" ми е бил грешен. Заживяхме заедно към 2000 година, та чак до миналата (е, с едно мое изнасяне за година). Миналото лято взех окончателно решението нещата да приключат.
Считам, че е здравословно да се приключат съжителства, които са мъка за някого от участниците, защото имам пред очите си и такива.
ПП: Сега ходя по срещи, значително повече от колкото като млада и ми се потвърди мнението, че това да срещнеш читав житейски другар си е див късмет. Отделно, сега преценката ми е с натрупания житейски опит, а не на моето 20 годишно аз. И търсенето ми има други цели, а не създаване на семейство и деца. Но установих, че ме привличат същия тип мъже, които са ме привличали и тогава.....а това вече е нещо, върху което трябва да се замислим, ако имаме поредица от къси клечки.

vesi1, разбираш, че си се излекувала, когато бившия ти вече не е твой тип
Дай си време.

Така е, привличаме и ни привличат един и същ тип хора. Ако са проблемни има нужда от доста самопоправка
Аз пък привличам макар и отдавна да не търся, само такива, които искат да се женят.
И са все  "добри момчета", както често изненадано казваше майка ми.
И моето не е много хубаво, защото нямам никакъв шанс за неангажираща връзка, флирт или просто приятелство.