Родителите ми са разделени от раждането ми, с епизодични седмици, прекарани заедно. Разведоха се като бях около 7 или 8 годишна. Никога не съм била объркана от гаджетата и приятелите им. 90% от връзките и забежките не ми ги показваха и готово. Една трета от съучениците ми в гимназията живееха с един родител. Проблемните двама си имаха лек умствен дефицит според мене. Единият беше отгледан в пълно семейство, другият беше сирак по баща и гледан от бабата. И двамата бяха гледани в богати семейства с висок социален статут, макар и от стари хора. При тези, които сме деца на разведени родители разводите не са по-често от тези, които завършиха гимназия с двама родители у дома. Може да сме по-склонни да се разделяме и развеждаме поради родителски пример, но пък сме по-внимателни в избора си и по-трудно се решаваме да се оженим и да имаме дете.
И да, при 50% липсва поне един родител, като преди десетилетие при поне четвърт не живееше никакъв родител и родител се прибираше само за отпуск.
Сто пъти предпочитам живот с един родител или без родител, отколкото ежедневни кавги и караници в къщи. Като не се разбират хората е по-удачно да се разделят.
Много добре се чувствах със самотна майка. По-добре отколкото в дом с детска глъч, родители, баби. Поне нямах малки, досадни братчета или сестричета.
Естествено е индивидуално.
Аз съм от бързо разделящите се. Излизах с много мъже, но рядко над месец. Имам една 3г връзка и един брак над четвърт век. Като не ми е приятно с човека, за какво да седя и да си тровим нервите взаимно?