Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

Родителите ми са разделени от раждането ми, с епизодични седмици, прекарани заедно. Разведоха се като бях около 7 или 8 годишна. Никога не съм била объркана от гаджетата и приятелите им. 90% от връзките и забежките не ми ги показваха и готово. Една трета от съучениците ми в гимназията живееха с един родител.  Проблемните двама си имаха лек умствен дефицит според мене. Единият беше отгледан в пълно семейство, другият беше сирак по баща и гледан от бабата. И двамата бяха гледани в богати семейства с висок социален статут, макар и от стари хора. При тези, които сме деца на разведени родители разводите не са по-често от тези, които завършиха гимназия с двама родители у дома. Може да сме по-склонни да се разделяме и развеждаме поради родителски пример, но пък сме по-внимателни в избора си и по-трудно се решаваме да се оженим и да имаме дете.

И да, при 50% липсва поне един родител, като преди десетилетие при поне четвърт не живееше никакъв родител и родител се прибираше само за отпуск.

Сто пъти предпочитам живот с един родител или без родител, отколкото ежедневни кавги и караници в къщи. Като не се разбират хората е по-удачно да се разделят.

Много добре се чувствах със самотна майка. По-добре отколкото в дом с детска глъч, родители, баби. Поне нямах малки, досадни братчета или сестричета.

Естествено е индивидуално.

Аз съм от бързо разделящите се. Излизах с много мъже, но рядко над месец. Имам една 3г връзка и един брак над четвърт век. Като не ми е приятно с човека, за какво да седя и да си тровим нервите взаимно?

Човек първо трябва да се обърне към себе си и да си зададе въпроса какво го притеснява него, че "хората" се разделяли. Защото всъщност на никого не му пука за другите, а като цяло този интерес към хорските съдби и тези общи въпроси са продиктувани от вътрешни тревоги и драми. Примерно много по-полезни въпроси за самоанализ и самопомощ биха били
- Защо мъжът/жена ми ме остави?
- Защо не мога да задържа връзка?
- Защо мъжете/жените ме оставят толкова лесно (без да ми кажат причина)?
- И моят мъж/жена ли ще ме зареже, както се случи с колежката, братовчедка ми и леля ми?
- Ще повторя ли съдбата на родителите си?
- Как да изградя стабилна връзка и да разпозная човек, желаещ партньорство, деца, брак?
- Как да я съхраня?
- Как да се възстановя психически, ако не успея?

А не "абе що така ората се разделят толкоз лесно, бе!? Е, на, Пенка, Ганка, магазинерката и нея я оставили заради любовницата..."

То, Манди, товоя коментар важи за всички в Лични, които очебийно се притесняват
- за парите или свободното време на някоя жена
- за решенията ѝ с кого, кога и с колко мъже да спи
- тия дето дават акъл какво е единствено правилно в семеен план
- дребнавите мъже

Май и Проксима каза в друга тема: на хората ужасно им личат дефицитите, разпрострат ли се болезнено по някаква тема

Не се разделят "лесно". Просто сега жените са достатъчно свободни и не им се налага да търпят разни комплексари поради измислени причини. А и хората вече са достатъчно осъзнати и знаят, че да стоят "заради децата" е по-лошо от разделени, но щастливи родители.

Донякъде си го обяснявам с някакъв вид валидация - ето бе, не съм само аз, и други така се разделят. Но в случая става въпрос точно за дефицитите... Тук темата е свързана единствено с клюкарщина, даже интригантство по-скоро.

Не мисля, че някой седи в нещастна връзка или се разделя с лека ръка с партньор само заради това, че и други го правели.

Не ме разбра. Всеки си има своите причини и се разделя заради тях. Но някои се чувстват длъжни да се съобразяват с "какво ще кажат хората" и някак им става по-леко като знаят, че не са единствените дето са се развели.

Общо взето се получава разведен/ неразведен все си крив.
Всеки да си подбира кръга според разбиранията и да предава своите ценности в своето семейство.
Като разбира се, няма претенции към хора, които го отхвърлят заради техните си разбирания.

Хич не ми пука кой кво си бил помислил. Аз по-щастлива никога не съм се чувствала. Мога да бъда себе си без извинения. Това е достатъчно и осмисля всичко. Уникално е да си свободен. Пък който квото там си иска да си мисли. Wtf дане живея за хората хахахха за себе си живея и за детето си. Другите са ирелевантни.
Не е лесно, даже е мега трудно, ама си струва повече от всичко на света. Да дишаш спокойно в собствения си дом. Безценно.

Ти и още няколко явно сте извадили много къси клечки в браковете си. защото непрекъснато прокламирате колко е хубаво да си разведен и колко е гадно да си семейна. Ама не е баш така, просто вие сте избрали лошо.

На днешно време няма никакво значение, разведен - не разведен.
По- важно е да се чувствате спокойно и добре в една връзка и отношения.
Ако не, по- добре сам.

Мисля, че някои хора напразно го приеха лично. Понеже на тях конкретно никой не им държи сметка. А задаването на този въпрос е мисъл за тенденциите в живота и света. Не е по-различен от "Защо дискриминират жените на работното място" или "Защо все повече се купуват коли електрички". Все пак, с въпроси се изследва светът и казват, че в спора се раждала истината. Виждаш различни гледни точки - защо да не, нали форумът е и затова? Не е клюкарщина, понеже тук хората са анонимно.

Аз съм щастливо женена, но животът като го няма мъжа ми и децата е прекрасен. Има свободи, които и с най-прекрасния мъж и деца ги няма като сме заедно. Сам човек - повече избор.

С ММ и децата не мога да ида на Коледа да купонясвам с латиноси, защото не харесват обстановката и музиката. Не мога и да реша да лежа на дивана и нищо да не сготвя.

Има си предимства животът сам.

Защо да не можеш да лежиш на дивана и нищо да не сготвиш, Невена, след като и мъжът ти, и децата ти са пълнолетни? Аз се надявам до 3-4 години моята да може да си спретва по някой сандвич и салата

Първо,аз брак не съм имала.
Второ, не съм "избрала лошо", защото човекът много умело играеше съвсем друга роля години наред и се предтсавяше за някой, който никога не е съществувал.
Трето,моля спретеда прехвърляте вина на жената, че "избрала лошо", че "да била гледала" и тн., а вижте истинските виновници, коитоса мъжете, които изграждат несъществуващ образ и те лавбомбват докато решат, че "вечеси тяхна и няма накъде". И тогава пада маската. Ама да кажа, има накъде! Има, винаги има изход!
Да, има сигурно прекрасни мъже. Не отричам. Желая на всяка жена по един прекрасен осъзнат мъж. Да я гледа като кралицата, която е. Пожелавам. Искрено. И се радвам ако видя такава двойка.
Това към ЧС.