Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

Коя година е криела, че родителите и са разведени? Като дете живеех с баба и дядо и повечето деца нямаха нито майка, нито баща постоянно с тях. Родителите им учеха или работеха в други градове или чужбина. Това от началото до средата на 1970те. В средата на 1980те всеки трети съученик в гимназията живееше с разведена майка и става дума за елитна софийска гимназия. Само трима или четирима живееха с баби. Никой не криеше такова нещо. Даже и в арабските страни не съм чувала развод да е срамно нещо. И там имаше деца на разведени, но повечето живеещи с един родител бяха сираци. Никога не съм била стигматизирана заради развод на родителите ми. Съседките във входа също масово бяха разведени и самотни майки.

Когато любовта се е изчерпала, когато уважението го няма, когато щастието го няма и смисълът двама души да продължат заедно, е най-нормално да се разделят. Защо да се измъчват, защо да страдат и децата като виждат, че родителите им заедно не са щастливи? Има и такива отношения, в които партньорите в началото се носят на крилата на любовта, а след време виждат тъмната страна у другия и тя не е приятна - започва се с пиенето, с хазарта примерно и дори с изневерите.

 В днешно време е по-лесно, защото никой няма да те съди, както е било при нашите родители и баби и дядовци. В миналото разведена жена е било нещо срамно, затова някои са търпели.

Имам близка, която изживява истински кошмар. Има брак и детенце, но когато малката навършила 1 годинка, мъжът ѝ започнал с пиенето и с хазарта. Накарал ги да си продадат апартамента в София, заминали на село. Парите изпил и изиграл. Продал някакви земи  - от тях парите също изпил и изиграл, една стотинка не дал нито на жена си, нито на детето си. Жената работлива, оправна - върна се в София да изкарва пари, помоли бабата да се грижи за детенцето. През това мъжът ѝ отиде в чужбина, накара ги да отидат при него, уж за по-добро бъдеще на детето, уж, че се е променил. Жената реши да му даде последен шанс - напусна си хубавата работа, взе си детенцето и отидоха. Какво се оказа? Имаха осигурен подслон да, но този не ходеше на работа - измисляше си оправдания, не се грижеше за детето и не му обръщаше внимание, а уж му беше най-важното нещо. Посегна на жена си, защото тя му каза, че не искат да продължават повече така и всеки да поеме по пътя си.
Тя и детенцето се върнаха в България, в момента подготвя документи за развод, онзи я обвинява, че тя съсипала всичко, че тя е виновна - манипулатор. За съжаление в такива отношения няма как да се седи, това не е и хубав пример за детето, то расте, вижда всичко.

Имам и друга позната, която имаше брак с нейния, но нямаха детенце, не беше щастлива с него, представите ѝ за него, с това, което той бе в реалност - бяха двама различни мъже. И се разделиха, той я беше манипулирал, че едва ли ще намери нещо по-добро от него. И с времето.. и това се случи и сега са си добре.

Не познавам статистиката, но като се замисля, майка ми имаше повече разведени приятелки, отколкото аз имам. Имала съм и разведени учителки(знаеше се), университетски преподаватели. Сега са малко размити понятията, защото всяко прекратяване на съвместно съжителство може да се сметне за развод. Интересен факт е, но пак по лични наблюдения, че някога май повечето разведени жени оставаха сами. На моите съученици разведение майки не се бяха омъжва и повторно, една вдовица също, а беше млада жена. Сега се женят и имат деца често от двама, а дори и от повече мъже.

За съжителството, което някога не беше популярно-излизаш с някого по срещи, опознаваш се, може да пътуваш с него, но не живееш. И като се случи несходство, просто се разделяш. Сега по лесно заживяват, общ дом, дори квартира да е, общи вещи, понякога големи покупки. И като се разделят, точно на развод прилича, макар и без съдебна процедура. Затова може би изглежда, че днес по-лесно се развеждат от някога. Имам познати, които много тежко преживяха разделите на децата си, а самите деца не толкова. Ами като се разтурят две, три съжителства до преди да навърши 30, да точно на развод прилича, но младите хора не го приемат точно така.

Моите детски спомени са, че нашите много се караха и бяха различни, непасващи си (неправилен избор според мен). Днес вероятно щяха да се разведат, но за тях това не беше опция и избутаха така до смъртта на баща ми. Беше много странно, хем не се понасят, хем ако нещо стане с единия другият се спуква от притеснение... Честно казано, аз съм доволна, че не се разведоха. Не бяха чак толкова тежки нещата, де. Но с развод щеше да е по-зле.

Сега се замислям и аз за нашите приятели и познати. Малко са тези, които са разведени, броят се на пръстите на едната ми ръка. И по-добре, смятам аз.
Имам приятелка, чиито родители се разведоха, когато тя стана на 18. Точно завършихме училище. Беше като гръм от ясно небе за нас приятелките ѝ. На по-късен етап - година, две /не помня точно/ сме коментирали темата с нея и тя казваше, че родителите ѝ така се били разбрали. Да избутат децата ученици и тогава да правят каквото си решат.

Ами това е класиката. Най-много разводите по мои наблюдения се случват до 5 години след брака и после като отлетят децата от гнездото. По съвсем логични причини.

Край мен повечето хора са разведени поне веднъж. Може би защото вече съм на по-голяма възраст, някои разводи се случиха буквално след 20+ години брак последните години. Нищо не може да ме учуди, изненада, впечатли. Никое семейство не смятам за вечно, не вярвам в дългите щастливи бракове. Но и не живея с мисълта за това. Животът е прекрасен и без да сме вторачени все в личните си отношения или в тези на другите хора Какво значение има кой какво и защо е решил да направи? Свободни сме, това му в важното и хубавото.

Bea_2022, то и аз не съм от най-малките. С моя мъж сме от 23 години заедно, по-голямата част от обкръжението ни е горе долу 40+, че и 50+ като възраст.
 Точно на подобни разсъждения попадам често в последно време и то от близки приятелки. Аз пък, тъпо и упорито /както се казва/ мисля, че винаги всичко трябва да е като под конец. Ама то сигурно, така най-боли, да те тресне нещо, което никога не си предполагал.
Само аз ли съм идиотът с розови очила, който мисли, че всичко е цветя и рози.
Или по-скоро, докато не ти дойде нещо като гръм от ясно небе, до тогава не се замисляш …

de3demonka, ама къде са тия "под конец" семейства, обстоятелства и т.н. Аз съм си ОК например, без да търся перфектност, ама такива и около мен не виждам. Всички се борим с  различни проблеми, радваме се на успехите, като ги има и вървим напред.  

Едно наистина прекрасно семейство  - мои приятели - стовари им се ада абсолютно отникъде. Наскоро мъжът почина млад, неочаквано и несправедливо Какво да кажа повече...

Ти е хубаво, че мислиш всичко за перфектно, ама то не е навсякъде така.

Нищо не е перфектно. Не сме в Рая. И аз живеех в розов балон - ах, колко е хубаво, всички семейства с дечица, всички се разбират, растат..
В един момент моят балон се спука и разбрах, че има и друг свят, други хора, доста разделени и това е съвсем нормално.

Да, прави сте.
Точно това казвам, тия ‘под конец’ са били явно само в моя мироглед, и то до скоро. Вече и аз се убедих, че няма такива.
Там вече идва моментът на други дискутирани теми в тази група - за толеранса, компромисите и т.н.

Чак пък 18-годишните приятелки да са шокирани от нечий чужд развод! На 18 изобщо не ми е хрумвало да забелязвам нечии разводи, камо ли да се шокирам от тях.

Да бе, ясно е, че противно на ширещия се форумен стандарт, не всяка бг-мама, като напусне мъжа си, може да си позволи наем, ипотека, детегледачка и всички останали разходи, но в днешно време повечето родители на жените са склонни да ги подслонят с внучетата при раздяла и да ги ги подпомагат логистично и финансово. Затова е по-лесно

Да обърна внимание на един пост-ефект от бързите раздели и разводи - за щастие онази глупост (най-безсъвестно експлоатирана от завистливи и неприятни възрастни жени) с "незаконното дете" вече е в миналото.

Магдена, Аида и други дами със съответното образование могат да кажат как се използва днес тая нелепа стигма (може би единствено в случай, в който се води дело и детето трябва нещо там да "узакони"), но мисля че вече никой не може да я ползва когато дете се роди извън брак (било то, защото родителите не искат да се женят или е от приятеля на майката след развод с офиц. съпруг и прочее житейски ситуации).

Много се радвам, че изчезна тая глупост, защото в детството си съм виждала тези грозни, озлобени лица да мятат тая помия върху някое дете/мой приятел и много се дразнех
(за протокола, моите родители не са разведени и тн. но не би ме притеснило да бяха)

Защото хората имат като цяло повече избор. Избор и да оцеляват финансово сами, и да намерят друга половинка.

Защото много жени доказаха, че успешно се справят като самотни майки, но не питаме децата им как се чувстват.

Защото ги надъхват разни коучове, че може да са си самодостатъчни, че да не правят компромис със себе си, и криво го разбират - сякаш първата по-сериозна трудност кара хората да избягат, вместо да се борят.

Питайте учителите, които имат поглед върху "проблемните ученици" - най-често това са деца с проблеми вкъщи, с разделени родители. Децата се объркаха от това "на майка ми приятеля", "на баща ми гаджето". То стана епидемия, в един клас над 50% сигурно са деца на разделени родители.

Защото има кифли като онези от телевизионни реалитита, които, ако мъжът им не ги спонсорира с 50 К на месец, значи не ги заслужава и трябва да си стегнат багажчето. Понеже цялото общество е болно.