Приемаш другият такъв, какъвто е и не се опитваш да го променяш. За 30 г брак така поддържам мирът в семейството. Ако не можеш да го приемеш, не се занимаваш изобщо с него. Съответно, другият приема теб така. Иначе не става. Битовизмите не ги броим, те са при всички.
- Публикувана: 1 юни 2025, 18:37 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2025, 10:41 ч.
Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?
С абсолютно всички хора с дълги бракове (30-40-50 години), които съм слушал и съм говорил думичката е една - ком-про-ми-си. Това е.
Ако не сравняваме с първобитно-общинния строй и с някакви отношения от времето на Гераците, в момента едва ли хората чак пък толкова лесно се разделят / развеждат. Защото нали въпросът е за разводите, не за всякакви раздели. Нека се ограничим със сравнения от 1990 насам, да речем. Ами същото си е. Разликата по-скоро е в това, че сега хората все по-трудно сключват брак. Даже и да не говорим за брак, все по-трудно решават да имат сериозна връзка - все не са готови. Имам усещането, че сериозната връзка е все по-маловажна и затова двамата не влагат толкова много в една връзка, колкото преди. Все повече хора живеят сами и са о.к. с това. А и нали за това са измислени приятелите с преференции. 
Но за тези, които имат деца, не мисля, че е лесно да се разделят. Особено трудно е на жената, защото децата остават при нея. Мъжът може да се изниже като мокра връв и да започне на чисто с друга, но при жената остават "лихвите" от връзката, било с брак или не. Това, което аз виждам, е сериозно обмисляне, преди жената да вземе решение.
Така че моят отговор на въпроса от заглавието е - не, не се разделят толкова лесно, когато имат деца. А ако нямат, защо да не се разделят? Всеки е в правото си да си търси щастието, даже и някои да не одобряват решението му.
Но за тези, които имат деца, не мисля, че е лесно да се разделят. Особено трудно е на жената, защото децата остават при нея. Мъжът може да се изниже като мокра връв и да започне на чисто с друга, но при жената остават "лихвите" от връзката, било с брак или не. Това, което аз виждам, е сериозно обмисляне, преди жената да вземе решение.
Така че моят отговор на въпроса от заглавието е - не, не се разделят толкова лесно, когато имат деца. А ако нямат, защо да не се разделят? Всеки е в правото си да си търси щастието, даже и някои да не одобряват решението му.
Чували ди сте за синдрома на Джейн Остин?
Преди социялните мрежи имаше книги и много хора са търсили и чакали тази абсурдна абсолютно невероятна любов...
Истината е че няма правило или задължение такава да ви се случи.
За жената която е искала или всичко или нищо, ми добре. Тя е решила къде да дръпне чертата.
А за компромисите... не зная дали го казвате като нещо положително или отрицателно, но за мен компромисите трябва да са МАЛКО в една дълга връзка, и комуникацията да е МНОГО.
Компромис в крайна сметка е да приемеш нещо, което не ти харесва или с което не си съгласен. Ако на това се базира многогодишна връзка, по добре без мен.
Преди социялните мрежи имаше книги и много хора са търсили и чакали тази абсурдна абсолютно невероятна любов...
Истината е че няма правило или задължение такава да ви се случи.
За жената която е искала или всичко или нищо, ми добре. Тя е решила къде да дръпне чертата.
А за компромисите... не зная дали го казвате като нещо положително или отрицателно, но за мен компромисите трябва да са МАЛКО в една дълга връзка, и комуникацията да е МНОГО.
Компромис в крайна сметка е да приемеш нещо, което не ти харесва или с което не си съгласен. Ако на това се базира многогодишна връзка, по добре без мен.
Пак казвам - зависи с какво и какъв компромис правиш. Примерно аз не харесвам мотори, моя мъж има ли мотор - има, компромис правя, че за да му е хубаво на него от време на време ходя по мотористки сбирки с него и там се държа възпитано. Харесва ли ми - никак, ама мога ли да живея с това - мога.
И този случай си представям нещо такова: Мило, не обичам моторите.. да ме брули вятъра и да ме боли дупето после цял ден. Не е моето, да пия бира и да говорим за глупости. Дай аз ще си направя плаб Б с приятелки и ще се видим после.
Той пък прави ДРУГИ компромиси. Но пак казвам - има КОМПРОМИС и компромис. Има големи компромиси, които не бих направила и не правя. Например преди много, много години, бяхме още с две деца само, той получи изгодно предложение за работа в друга държава. Да, ама аз не можех да понеса мисълта, че ще живея в конкретната държа на конкретното място. И отсякох не, този компромис няма да го направя. Само предполагам, че ако не беше женен, може би щеше да отиде.
Пак казвам - зависи с какво и какъв компромис правиш. Примерно аз не харесвам мотори, моя мъж има ли мотор - има, компромис правя, че за да му е хубаво на него от време на време ходя по мотористки сбирки с него и там се държа възпитано. Харесва ли ми - никак, ама мога ли да живея с това - мога.
Щом можеш, добре. Аз не бих си губила времето на мотористи сбирки или други дейности, които не ме кефят. Нямам против ММ да си купува мотори, коли, да се разхожда с тях по сбирки, стига да не ме закача да ходя с него. От началото на връзката видяхме, че почти нямаме общи културни интереси и хобота и се разбрахме да правим заедно само това, което ни харесва и на двамата, а всеки да си ходи сам, без другия по интересите. То след децата и сам да намериш време за хоби става трудно, поне докато са малки.
Хора, той се научи да кара ски след най-малкото дете. Направи компромис с моето хоби. До тогава години наред само е наливал пари в скъпо хоби и влачил екипировка и обличал/обувал деца. Пак казвам - в един брак и двамата правят някакви компромиси. Съвсем без компромис не може. Но има и неприемливи компромиси.
Не може без компромиси, но трябва всеки да е наясно колко му тежат
Сега едните мотори 2-3 плпи в годината, не е драма и за мен.
Янтра, също не мисля че е нужно да даваш обяснения никому, просто беше удобен пример
Съвсем без компромиси не може, но не трябва да са компромиси за важни жертви, както спомена ти.
Сега едните мотори 2-3 плпи в годината, не е драма и за мен.
Янтра, също не мисля че е нужно да даваш обяснения никому, просто беше удобен пример
Съвсем без компромиси не може, но не трябва да са компромиси за важни жертви, както спомена ти.
Лесно се разделят, защото ако го решиш, пречки реално няма. Щом са заедно - значи положението се търпи. Щом са разделени - не се трае. Простичко е
Никой не се разделя ей така, от нямане какво да прави. Сериозни са си причините обикновено. Друга връзка, отровни родители, много яки разминавания в характера - не върви и това е.
Никой не се разделя ей така, от нямане какво да прави. Сериозни са си причините обикновено. Друга връзка, отровни родители, много яки разминавания в характера - не върви и това е.
Една японска мъдрост ми помогна да взема решение по скорошен въпрос и мисля, че е подходяща и за темата:
" Ако си се качил в погрешни влак, гледай да слезеш още на следващата гара, защото колкото по- дълго пътуваш, толкова по-скъпо ще ти излезе връщането."
" Ако си се качил в погрешни влак, гледай да слезеш още на следващата гара, защото колкото по- дълго пътуваш, толкова по-скъпо ще ти излезе връщането."
Пак казвам - зависи с какво и какъв компромис правиш. Примерно аз не харесвам мотори, моя мъж има ли мотор - има, компромис правя, че за да му е хубаво на него от време на време ходя по мотористки сбирки с него и там се държа възпитано. Харесва ли ми - никак, ама мога ли да живея с това - мога.
Аз футбол не харесвам, но трябва да споделям страстта на ММ. И правех чисто математически прогнози - едни таблици, пиша резултати. Как е е смял ММ през 1993-94 г. на моята логика. И майтап или не - то взе, че стана. Първо калсирането, после американското лято. Жалко, че не тогава не знаехме за футболните залози, щяхме да захлебим.
Неговият копромис беше да идва с мене на театър. Но ... се падна да взема билети баш в деня на финала на шампионската лига. Няма такъв ужас. Първо артистите бързаха, пълна скоропоговорка. Вместо за 2ч, представлението се претупа за 50 минути. После тичах на токчета, за да стигнем до телевизор. Като си спомня, още ме болят глезените.
Малките компроси бяха в началото на връзката. Снощи пак имаше финал на ШЛ, той си гледаше, аз си пишех на лаптопа. И аз вече не го мъкна по театри. Но още сме заедно.
Едни се разделят лесно, за други това е краят на света (им).
В предишни времена повече са търпяли, отколкото да са били щастливи и да не са помисляли за стягане на багажа. Да де, но детето също е обречено като "дете на разведени родители".
Родителите на приятелката ми от детството бяха разведени, но тя никога не говореше за това и го криеше като факт. Баща й вечно беше в някаква командировка в Япония. Уж.
В предишни времена повече са търпяли, отколкото да са били щастливи и да не са помисляли за стягане на багажа. Да де, но детето също е обречено като "дете на разведени родители".
Родителите на приятелката ми от детството бяха разведени, но тя никога не говореше за това и го криеше като факт. Баща й вечно беше в някаква командировка в Япония. Уж.