Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

Много ми е забавно като почнете с вашите примери как точно вашата баба нещо си. Предполагам, че баба ти не е живяла в 18-19 век, а в комунизма, когато не е било невъзможно да се разведеш. И бабата на мм се е развела и е било голям срам тогава. В София, 70-те г.

Аз пък не разбирам как говорим в темата за "в днешни дни" и ей така се сравняват отношения отпреди 50 години. В съвсем различни условия, време, технологично развитие и какво ли не. Няма нищо общо.

Стига с това едно време, нали темата е за сега.
Моето мнение е, че сега на хората им е по-лесно да кажат ‘край’, отколкото да положат някакво усилие да запазят връзката/семейството си.
Смятам, че при всички двойки има моменти, когато нещо не е съвсем наред. Има неща, които не бива да се търпят и прощават. Но има и неща, които с разговор или малко усилие биха се променили.

Сега хората живеят с напълно различен мироглед. Ценят свободата си, комфорта си и собствения си живот. Не търпят неуважение, изневери, не се примиряват с характера на партньора и не се опитват да го променят. Затова, при разногласия, са съгласни да се разделят и да продължат напред. Жените вече не зависят от съпрузите си, както беше преди. Разбира се, има и изключения, но повечето вече са самостоятелни и не обръщат внимание на това „какво ще кажат хората“. Връзките, съпругът, семейството – вече не са основната цел в живота.

В днешно време хората са фокусирани повече около личния си комфорт, дори бих казала са доза егоисти – и жените, и мъжете. Затова и рядко остават в алтруистични бракове и съюзи.

Грешен извод! Ти пишеш преди 100-150 години и аз отговарям за същото време, мислех, че е ясно. Изобщо не става дума за комунизма.
Баба ми се е развела около 1925-1930 г, баща ми е от втория й брак, а приятелката й се е развела около 1935 г.

Църквата ги е женела, църквата ги е развеждала.  Всеки поп е можел да венчава, но разводите са ставали пред някакъв църковен съвет в областния град и се е доказвала причина. Горе-долу както е сега пред съда, но тогава е бил църковен "съд". Жената си е получава обратно зестрата.
След развода баба ми за малко се е върнала при родителите си. Но понеже е имала занаят, след това с друга неженена сестра се е преместили на квартира в по-голямо село и така да се каже са се хранели от дребен бизнес.
Може би това, че е имала икономическа самостоятелност е важен фактор да се реши на развод.

И да, имало е разводи. Не знам дали са били с лека ръка, но не са били изключения.

Имало е, да, но не са били масовост. Дори в 20 век е едно, през 17-18-19 друго. Като цяло много жени не са имали тази възможност. Със сигурност икономическия фактор е допринесъл баба ти да има тази възможност. А и пак казвам, това, че нечия баба се е развела, не значи, че можем да обобщим, че е като сега, решаваш и чао, развеждам се.

Говорим за едно време, защото нали това е темата - как в днешно време, според авторката има повече разводи и то с лека ръка. Разбира се, че има повече, разбира се, че жените имат по-големи възможности да са самостоятелни и да имат собствен добър доход, както и да не бъдат гледани с лошо око.

На много разводи и раздели съм била свидетел  през живота си, и за нито един не мога да кажа, че се е случил "лесно". Поне едната страна винаги полага усилия да "поправи" нещата, и поне едната страна има нужда от дълго време след това, за да отработи травмата и да се съвземе. Не мога да отсека с лека ръка дали мъжете или жените го приемат по-лесно или по-трудно, защото би било опростяване на нещата и поставяне под общ знаменател на стотици хиляди хора, но със сигурност не е лека крачка и никой не я предприема "просто ей така".

Иначе съм съгласна и с доводите, че все повече хора си дават сметка колко кратък е животът и колко безмислено - да го преживееш в компромиси и нещастие.

Никой няма нужда от тези велики саможертви от миналото, най-малкото пък децата (посочвани като най-честа  причина за оставане в токсични отношения). Дори нещо повече - те са най-големите потърпевши, защото попиват грешни модели, и в общия случай пренасят напрежението от родния дом и в своите семейни отношения.

Изконсумират се бързо отношенията, за това.
Също - измамното чувство, че всичко, което хвърчи, се яде. Че всичко е на разстояние два клика. Мотото, че няма незаменими хора. И ето така, малко по-малко човек остава сам - като кълван фит, освен ако не вземе да се усети навреме.
Изключвам случаите, когато наистина има сериозни счупвания в отношенията, които няма как да се залепят.

В повечето случаи около мен разводите са по вина на мъжа. Хванал си любовница, влюбил се и се изнесъл. Или решил, че семейният живот не е за него, всеки ден с приятели по купони, взел си багажа и се върнал у мама.
Жената се оправя с батака след това - адвокати, разводи, издръжки, подялба на имущество, обяснения на роднини и приятели къде е мъжът й. Хората остават с впечатлението, че тя изведнъж с лекота решила да се развежда, щото видиш ли има доходи и апартамент и това я прави силна и вилна.
Тоест не бих направила пряка връзка между доходите и имуществото на жената със самата раздяла, а с по-лесното й справяне и оцеляване след това и без мъж.

И около мен доста хора се разделиха и никога не е лесно за никого.
Вярно е че често когато се сблъскат с доста тегавото ежедневие на семейния живот "млада/млад любовница/к" , пътуване, приятели, партита, и безгрижие стават много примамливи и в днешно време лесно достъпни. Особено когато са двойки създали семейство прекалено млади.

Не познавам никой/я върнал/а се при мама. По-скоро са пътувания, партита, малко като отвързани.
После и това им омръзва и влизат в ежедневието на разведени родители, днес с теб, утре с мен, и други вече тривиялни задачки.

не знам дали се развеждат повече - по-скоро тези на семейн начала си казват чао и до там. без да се налага да ходиш по адвокати и институции е по-лесно.
отделно, много хора случайно правят деца и се събират. стоят няколко години и до там. айде на следващия. познавам хора с по 2-3 деца от различни партньори. не знам дали са финансово независими, по-скоро обратното (особено за жените с ниски доходи). раздялата с половинката ощетява семейния бюджет на доста и затова бързат към следващия.
един личен пример. позната от университета забърса на морето едно момче. след 5 месеца ходене забременя. караха се дали да има или не бебе. натиснаха ги възрасните. стояха заедно 3 години. после пичът си хвана багажа и си замина. плаща издръжка, припознал си е детето, но от 4000 лв месечен бюджет, доходът на жената падна на 1800. и така, след половин година намери следващия, сега е с него и пак чака дете. но и той е й предложил брак. но пък носи вкъщи над 2000 лева.
за сравнение - колежката ми в отдел продажби взима около 3.800 чисто. разведе се мин година. има една мома на 14. още не ходи да си търси мъж. сама се оправя.
има и доста хора,които се разделят заради пари - липсата на такива.
не всички са така. свят голям, истории много.

Защото интернет форумите и социални мрежи страашно много влияят на жените (то винаги е било така, просто част от женската психология, но в друго време сравненията са били само с познатите докато сега е едва ли не с целия свят, а разбира се всички показват или говорят за позитивните неща във връзките, а никой за негативните), всъщност точно вчера гледах епизод от старгейт (дето е отпреди двайсе години), и ще цитирам какво каза женската героиня "Достатъчно трудно е да бъдеш себе си и всяко ТВ шоу, реклама и списание да ти казват колко анормално е това. Карат да се страхуваш от самотата, но в същото време и да не се задоволяваш с нищо по-малко от перфектната романтика, като че ли тя съществува някъде по света. И в двата случая, не можеш да спечелиш."
Оттам идва и друго, непрекъснато чета оплаквания как сегашните мъже не се раздавали, което обаче е свързано и с раздаването от страна на жените, за да поискаш някой да се раздаде за тебе, първо трябва ти да се раздадеш за него, обаче в днешния свят, когато раздялата е толкова лесно нещо, всеки винаги е с едно наум. Самия живот е низ от щастливи, но и нещастни моменти, защо се очаква една връзка да е нещо по-различно? Друго нещо е нетърпимостта, имах опит с една дето ми призна, че на моменти се чувствала много нещастна от това, че е сама, но била на принципа всичко или нищо и нямало да се задоволи с нищо по-малко, е няколко години след като прекъснахме контакт все още е сама, и все още говори същите глупости. С абсолютно всички хора с дълги бракове (30-40-50 години), които съм слушал и съм говорил думичката е една - ком-про-ми-си. Това е.
На мен лично ми е тегаво единствено за децата, защото възприемат това за нормалността (а не е), и после и те самите не могат да създадат устойчиви и дълготрайни връзки.

По мои наблюдения, най-често едната страна дълго се опитва да оправи нещата, в един момент й писва и си тръгва, а другата страна после дълго време се съвзема от травмата, защото не го е очаквала и не е мислела, че ще се стигне чак до раздяла.

Непрекъснато и двамата правим компромиси, но само с децата. Един с друг не и ако сме ги правили е било в началото на връзката. И двамата сме много толерантни към нуждите, желанията и характера на другия, но никой не прави компромис със собствените си желания заради желанията на другия. И двамата гледаме да помагаме на децата и на тях да им е добре.

Връзка с непрекъснати компромиси и от двете страни няма как да бъде щастлива, ако и хората да седят заедно 3, 4 или 5 десетилетия.

hechicera, баба ми, която дадох за пример се е развела преди комунизма, около 1935г, като на biborana баба и. Брат и пък въобще не се оженил и нямаше деца. И тогава е имало разводи и стари ергени и моми, но са били по-малко като %.

Аз съм възпитавана от двете ми баби, даже и неразведената с хубав брак, да прекратявам връзка или брак, в които не съм доволна или щастлива. Прави са.