Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

  • 38 788
  • 1 329
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 3 036
Защото всеки гледа бързото, лесното и себе си. На това учи консумизмът.
Няма стойност в нравствеността, традициите, отговорностите, грижата за другия. Само - забавление до смърт, "да има тръпка" и каквото на мен ми изнася. Щом спре да ми изнася, не ми е забавно или я няма "тръпката" - чао. Дори децата и техните чувства вече не са приоритет за запазването на семейството.
Затова и според мен най-тъпият въпрос на света е "Как да намеря човека за мен". Ми няма такъв. Няма никой, който да е направен специално. Гледай ти какво можеш да дадеш и да предложиш на възможно по-голям кръг човешки същества, за да можеш да избереш.

# 541
  • Мнения: 258
Винаги се втрещявам колко ви тежи точно готвенето. На мен то ми е най-приятната част от всичко вкъщи.
На други им е чистенето, на трети подреждането. Това, че нещо ти е по-приятно или по-лесно, не означава, че не се превръща в задължение, когато е ежедневно, по определени желания и изисквания и няма как да не го свършиш.

Ако всеки ден ме карат да ходя на почивка в планината в точно определена къща за гости, независимо дали съм болна, уморена или искам да правя просто нещо друго, ще ми стане омразно.

Вярно е, обаче по тая линия на разсъждения лесно се стига до "ама, какво става ако ме карат да правя секс с един и същ човек и тн." Simple Smile
Което също е вярно, или може да е. Това важи и за двете страни.

# 542
  • Мнения: 4 579
Защото всеки гледа бързото, лесното и себе си. На това учи консумизмът.
Няма стойност в нравствеността, традициите, отговорностите, грижата за другия. Само - забавление до смърт, "да има тръпка" и каквото на мен ми изнася. Щом спре да ми изнася, не ми е забавно или я няма "тръпката" - чао. Дори децата и техните чувства вече не са приоритет за запазването на семейството.
Затова и според мен най-тъпият въпрос на света е "Как да намеря човека за мен". Ми няма такъв. Няма никой, който да е направен специално. Гледай ти какво можеш да дадеш и да предложиш на възможно по-голям кръг човешки същества, за да можеш да избереш.
Не е консумеризъм това.
Никой не иска бавно случващото се, трудното и да живее за другите. Историята знае достатъчно режими, на които е изнасяло хората да следват стриктна морална линия уж за общото благо, но с цената на лични жертви. Не сме 1984-та, обаче.
Който го влече - да се забавлява до смърт. Който е обзет от научно любопитство - да се развива. Който търси тръпка - дано я преживява. Личното щастие на първо място (и правото на лично щастие, както казва една декларация) е показало, че тогава всички са щастливи. Защото да не забравяме, че и майчинството за някои е щастие, да не гледаме само лошите примери.

# 543
  • Мнения: 3 254
Винаги се втрещявам колко ви тежи точно готвенето. На мен то ми е най-приятната част от всичко вкъщи.
Не обичам да готвя и да прекарвам време в кухнята. Правя го по навик, но в никакъв случай не ми е приятно или да ми носи удоволствие. Хубавото е, че винаги попадам и се обграждам с хора, които обичат да готвят. С мъжа ми сме в перфектна симбиоза - аз готвя всички простички неща и аламинути (до 3-4 съставки и до 30 минути за приготвяне), той е по сложните - със заготовки, със заливки, бавно печене, в гювечи, предварително бланширане или "запечатване", пипкави неща като сгъване на сърми, сложни сосове. Напрягам се само докато пиша Smiley А той твърди, че се разтоварва докато готви.
За сметка на това обожавам да гладя. Като си купихме гладачна станция, се радвах повече, отколкото като си купихме апартамент Smiley
Различни сме хората, и това е прекрасно, важното е да си паснем с другия - истински и изначално, а не да се правим в началото, че си пасваме и всичко е ОК, а впоследствие да избият ръбовете Wink
Няма лошо. Хората си имат предпочитания.   А вие сте имали късмета да си намерите симбиозата с партньора. Просто става лошо като хората предпочитат да не четат, да се залепят за социалките и да дебелеят. После нямало време за готвене 😂 То пак е въпрос на вкус. С което не казвам, че Вие конкретно сте такава или онакава в никакъв слуай, а че децата в България са на последно място по образование и на първо по затлъстяване в Европа.

# 544
  • Мнения: 1 236
Няма лошо. Хората си имат предпочитания.   А вие сте имали късмета да си намерите симбиозата с партньора. Просто става лошо като хората предпочитат да не четат, да се залепят за социалките и да дебелеят. После нямало време за готвене 😂 То пак е въпрос на вкус. С което не казвам, че Вие конкретно сте такава или онакава в никакъв слуай, а че децата в България са на последно място по образование и на първо по затлъстяване в Европа.
А връзката с написаното от мен и цялата дискусия е... ? Rolling Eyes

# 545
  • Мнения: 3 254
Няма лошо. Хората си имат предпочитания.   А вие сте имали късмета да си намерите симбиозата с партньора. Просто става лошо като хората предпочитат да не четат, да се залепят за социалките и да дебелеят. После нямало време за готвене 😂 То пак е въпрос на вкус. С което не казвам, че Вие конкретно сте такава или онакава в никакъв слуай, а че децата в България са на последно място по образование и на първо по затлъстяване в Европа.
А връзката с написаното от мен и цялата дискусия е... ? Rolling Eyes
Пасването, разпределението и последствията от очакването всички задължения във връзката да са мега удоволствие. Надали на мъжа понякога не му се плажува вместо да бъхти на работа или да носи тежко.

# 546
  • Мнения: 805
Отстрани може да изглежда леко и бързо, без борба и решение, но всяка двойка знае себе си и не може да се обобщава. Точно за това си мислех съвсем скоро когато говорихме за позната двойка и аз коментирах, че причините могат да са различни и че отвън на пръв поглед може да не са основателни, но те най-добре си знаят. А те могат да са всякакви - като се започне от необмислено обвързване, липса на деца, привличане от други хора, несходство и се свърши до кардиналното - липса на любов. Та, обобщения не могат да се правят. А и в днешно време все по-малко се подписват официално и съответно разделите не са съвсем официални, но за самите замесени хора са напълно реални и официални, независимо от липсата на документ.

# 547
  • Мнения: 3 036

Не е консумеризъм това.
Никой не иска бавно случващото се, трудното и да живее за другите. Историята знае достатъчно режими, на които е изнасяло хората да следват стриктна морална линия уж за общото благо, но с цената на лични жертви. Не сме 1984-та, обаче.
Който го влече - да се забавлява до смърт. Който е обзет от научно любопитство - да се развива. Който търси тръпка - дано я преживява. Личното щастие на първо място (и правото на лично щастие, както казва една декларация) е показало, че тогава всички са щастливи. Защото да не забравяме, че и майчинството за някои е щастие, да не гледаме само лошите примери.
Да де, добре, лично щастие. Ама тогава да не реват толкова много хора, че нямало човек "за мен". Ми няма кой да изповядва точно тяхното "лично щастие". Трябват компромиси, желание да се нагодиш, да дадеш. Не само да искаш, да чакаш и да изискваш.
Не знам дали е 1984, но всъщност и страх от Бога няма. Не говоря за религия, а за нравственост.
И не, това не прави хората щастливи, а самодостатъчни, което никак не е същото.

Последна редакция: чт, 19 юни 2025, 14:57 от Arwen Amarantha

# 548
  • Мнения: 8 346
Аз пък мисля, че сега са много по-щастливи от преди, когато са търпели, защото "така трябва". И ако сами са щастливи лошо ли е,  да заради децата не се запазва брак.

# 549
  • Мнения: 4 416
Чак пък да те втрещява че някой не обича да готви... може би трябва да приемеш че не всички са като теб.

Това което аз не приемам за себе си че ще отглеждам нечии син.

Ако не можем всеки ден да ятем на ресторант 3 дена готви той 3 дена готвя аз... не е нужно да е разделено с метър, но у нас аз не се занимавам с гответеТО, чистенеТО. Всичко това е работа на двамата и няма никой който да слугува на другия.

Не бих имала друг въд отношения с никого и много ми е тъжно когато гледам жените в семейството ми отгледани да се грижат за мъжете като все едно са им длъжни...

Последна редакция: чт, 19 юни 2025, 17:16 от Eli..........

# 550
  • Мнения: 4 579
Айде сега, като "няма човек за мен", да вземе една жена да препаше престилка и да се заеме да живее за другите. За шефа си в работата, докато шие по 8 часа якета за 30лв. надница. За децата си, на които да даде пример за безгласна буква. За мъжа си, белки я похвали, както едно време пишеше по некролозите "живя тихо, с вечната мисъл за нас".
Добре че не сме такива, че още щяхме да мрем без пеницилин и електричество.

Желанието да си жив, жив и пълен с живот няма нищо общо със страха от Бога. Освен ако вашия Бог не е нещо по-ортодокс стигматично и забраняващо живота. Християнския Бог примерно не е такъв.

Самодостатъчен не е лошо нещо, но да търси човек лична реализация и щастие НЕ Е самодостатъчност. То е първо условие, за да е един човек добър партньор, родител и работещ. Другото е надничарско отношение от времената на политически вменявания дълг "да живеем за другите", който нито един от властимащите не спазваше.

# 551
  • Мнения: 22 261
Нищо не пречи да имаш лична реализация, но да си грижовен и в личния живот към семейството си.

# 552
  • Мнения: 4 579
Нищо не пречи и нищо не задължава.
Не сме грижовни в семейството си защото някой ни е задължил, поне така изглежда за пишещите в темата.

# 553
  • Мнения: 24 533
Друго се сетих, да си имали жените, са не разчитали на мъжа до тях, ама става ясно, че няма проблем да си имат благодарение на родителите си и други роднини, щото и без това кой нямал "отпуснати" за първоначална вноска или за цяло жилище от родата, всеки дядо имал минимум по някоя нива да продаде за целта, ако не други имоти. Тоест, не се търси някаква самостоятелност и успялост, а се правят тънки сметки да не се възползва от имането на мъжа.

Да не отварям дума много ли са по-предприемчиви дядовците в Софийски в сравнение с тези в Якоруда и Грамада (примерно), че първите са имали възможност да продадат съборетина с дворно място в София и да ги обезшетят с няколко апартамента, или да продадат селските ниви за милиони и след това да се правят на наемодатели на баламите от провинцията. Като минимум един тристаен апартамент и в Якоруда, и в Грама, и в София, и на останалите места, се е продавал на една и съща цена - 13-15000 лева, само че нямаш право заради жителство то да си купуваш където искаш за същите пари.

# 554
  • София
  • Мнения: 45 088
Почти всички панелки са дадени от общината на хора, които са дошли да работят в София и впоследствие са ги купили на общински цени.
Но мамите и татковците още сме живи и здрави....

Общи условия

Активация на акаунт