Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

Познавам много двойки, преминали през невероятни трудности, борили се за да не потънат, за да успеят в кариера или бизнес, които се разведоха когато вече бяха успешни и двамата и живееха охолно и без проблеми. Не си го обяснявам, но това виждам.

С двамата си дългогодишни партньори го преживях. С първия беше една от основните причини да разтуря брака. С настоящия преминахме относително плавно, без турбуленции,  въпреки че загубата се отрази на двама ни, а аз трябваше да помогна и на двама на да се справим поотделно (всеки за себе си). Разликата е осезаема, ужасно е да си сам в такова изпитание.

Не мисля, че само трагедиите са изпитание в един брак.

Изневяра не се брои при мен. За физическо насилие - абсурд. Така че…
Замислих се по вчерашния случай с момчето, прегазено от т.нар. пастрок. Ми, кой каквото ще да ми разправя, майката е тази, която позволява и живее с детето си в подобна извратенящина. Айде, да не измествам темата.

Майката на това дете е в ада, заедно с него. Как е попаднала на такъв изрод...това не е човешко. Платила е огромна цена за невероятната си глупост. Само дано детето се оправи.

Майката сама се е набутала в ада, че е повлякла и детето. Не е попаднала на изрод. На изрод се попада на улицата. Абсолютно безотговорна жена, отишла да живее с дрогясваща се пияндура в някакво село. Могла е да си седи на задните части, поне докато доотгледа сина си. Ако толкова е искала тръпка - могла е да го остави на баща му, на баба или дядо и даже социалните. Сега цял живот ще гледа жив труп, а пастрокът най-много да поседи известно време на топло в затвора, където ще е пран, хранен, поен и даже ще може да прекарва време с поредната кукуригалница в семейна стая.

Не разбирам жените, които налагат пастрок на децата си и никога не бих допуснала моите собствени да живеят с пастрок.

Има едно от няколко американски проучвания, които са изследвали най-вероятните причини за насилие над деца.

Не е алкохолик в семейството. Не е бедност. Не е психична болест. Най-честите насилници в семейството са доведените родители. 40 ПЪТИ по-вероятно от всичко друго.

Това се нарича Cinderella effect.
Не, че няма страхотни доведени родители, но се счита за значителен риск.
Много статии има по темата, за това  не е добра идея веднага след раздяла да се заживява с друг човек. Доведеният родител,ако ще се присъединява съм семейството трябва да е дълго тестван.
По много причини обаче, това не се случва.
Доста подобни случаи има в медиите. Някои наистина фрапиращи като този или онзи със скалпирането дете.

Интересно проучване. То повдига любопитни въпроси. 1) Дали действително са избрали да си дадат време или е трябвало?… 2) Дали наистина е период и драматизирането естествено отшумява или някои двойки просто обичат да си замитат проблемите, и един два пъти нещата отшумяват, но на третия път е потоп?

Забелязала съм, че тази тактика с изчакването за съжаление повечето пъти не е от мъдрост, а от другата крайност - незрялост, когато просто се цупиш мълчаливо, накрая ти писне, пък решиш, че какво да се пънеш сега да го мислиш, пък накрая вземеш, че се самооубедиш, че проблем няма. Обаче така до другия път. Той може да е след две години, но се оказва, че нещата не са преодолени. Просто игнорирани.

Това е рискът с развода. Малко е иронично да го наричат Cinderella ефект при положение, че повечето такива случаи вероятно са от пастрока, т.е.  по вина или заради връзката на жената с новия й мъж. Отвъд фрапиращите случаи, много от хората винаги виждат децата на партньора си от предни отношения като чужди и е нормално да нямат същия праг на търпимост към тяхното поведение. Това обтяга отношенията. Но жените често са готови да го преглътнат, заради комплекс “кой друг ще ги вземе с багажа.”

Копирах го от фейса. Но се иска високо ниво в играта:
Бракът не е за гласната, неуважителна и непокорна жена
Нека спрем да лъжем мъжете.
Не изневярата го пречупва първо.
Не споровете.
Дори не финансовият стрес.
Разрухата започва с неуважението.
Тази тиха корозия на душата му всеки път, когато повишиш тон, преобърнеш очи или оспориш лидерството му сякаш сте на дебатна сцена.
Мъжете не се женят за хаос.
Те се женят за мир.
Ако гласът ти е по-силен от любовта ти, той вече крои плана си за изход.
---
1⃣ Гласната жена не изпълва стаята – тя я изпразва
Ти мислиш, че си „изразителна“.
Той те усеща изтощаваща.
Ти се наричаш „страстна“.
Той чува сирена, която не спира.
Мъжът не се прибира у дома за шум – той бяга от него.
Ако присъствието ти звучи като протест,
той ще започне да търси тишина…
…и накрая – дистанция.
---
2⃣ Неуважението не винаги е гръмко – понякога е поглед
Той забеляза.
Как подценително се засмя, когато говореше.
Как го поправи пред хора.
Как превъртя очи, щом сподели мечта.
Всеки път отнемаше нещо:
не само увереността му, а желанието му да опитва пак.
Защото никой мъж не воюва за жена, която се подиграва на меча му.
---
3⃣ Мъжът може да понесе огъня ти – но не и да гори в него
Научили са те да „върнеш“, да „оспориш“, да „не мълчиш“.
Но истината е:
> Покорството не е мълчание.
То е мъдрост.
Да оставиш мъжа да води, дори когато и ти можеш да поемеш волана.
Не защото си слаба,
а защото го почиташ.
Ако думата „покорство“ те дави –
не търси съпруг, а последовател.
---
4⃣ Домът е замъкът му – не съдебната му зала
Той напусна заседанията, за да бъде с теб.
Избяга от натиска на лидерството, очаквайки мир в присъствието ти.
Но ти го посрещна с разпити:
„Защо не ми писа?“
„Защо не ме чу?“
„Защо не го направи по моя начин?“
Сега защитава всяко действие на място, което трябваше да е сигурно.
Това не е любов.
Това е съдебен процес.
Не си му жена, а надзирател.
---
5⃣ Подкопаеш ли лидерството му – не се чуди, че замлъква
Първо ще те поправи.
После ще те избягва.
Накрая… ще те замени.
Защото никой мъж не остава в къща, където е наемател.
Ще спре да споделя планове.
Ще спре да те кани да градиш.
Ще започне да те третира така, както ти третира лидерството му – с дистанция.
---
6⃣ Не можеш да си едновременно съпруга и бунтарка
Бунтът може да те направи “вайръл” в TikTok,
но в реалния живот те прави токсична.
Жена, която отказва да следва, никога не може да партнира.
Защото вижда всяко предложение като контрол,
всяко решение като потисничество,
всяка корекция като атака срещу егото ѝ.
А мъж, който постоянно воюва за елементарно уважение,
рано или късно ще спре да воюва за теб.
---
Заключение: Гласните жени не „губят“ мъже – те ги прогонват сами
Не е нужно да изневериш, за да го пречупиш.
Не е нужно да тръгнеш, за да го изгубиш.
Достатъчно е ежедневно да го обезличаваш.
Залей гласа му със своя.
Оспорвай всяка дума.
Подкопавай лидерството му.
И бавно ще убиеш мъжа, когото твърдиш, че обичаш.
Бракът не е за гласната, неуважителна, непокорна жена.
Той е за тази, която:
Пази мира на мъжа си, вместо да го руши
Уважава гласа му, вместо да го надвиква
Знае, че мекотата не е слабост, а мъдрост
Ако все още мислиш, че покорството е робство —
не искай съпруг, а съквартирант.
> Мъжете не се женят за жени, които крещят, за да бъдат чути.
Те се женят за жени, които умеят да говорят с мир.
Остави мегафона.
Вземи мъдростта.
И построй дома. 🕊💍 Неизвестен Автор!!

Баси тъпотията. Написана от сдухана, покорна женица, смачкана от мъжа си.

С това "Заключение" накрая, май чат джипити-то е помогнало...

Е, що, ако не крещи и треска с тигана по главата от вратата, е покорна и смачкана ли?
Често се радвам искрено, че не съм се родила мъж.

Това жена не може да го напише. Мъж е.
Като стана дума, чат джипитито от какъв пол е?

Друго си е да фърляш мусаки през балкона.
Обаче, тези фейсбукски текстове верно дразнят. Няма нужда от толкоз приказки.

Покорна и смачкана - не зная, не съм силно убеден като Янтрата. Oбаче че е изключение такава жена, е сигурно. Го-о-олямо изключение.