Съчетаване на работа с деца

  • 9 388
  • 259
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 4 150
Уфатна булка -> работна, умееща да върши домакинските (и не само) неща.
Справка:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1566032.2850
Няма нужда да ме връщаш, моме. Аз внуци гледам и не пискам.

# 226
  • Мнения: 22 511
Понеже съм позабравила детските и бебешки неволи - много е весело, ако ти се падне дете с лесен тийн период да кажеш че порасналите деца е удоволствие да ги гледаш. Имала съм такова и направо наистина е песен. Нооооо труден тийн период, с бурни изпълнения могат да бъдат много по-кошмарни от всякакъв бебешки рев. И то аз истински труден тийн дори не съм имала. Ама и "нормалния" такъв ми идва в повече и може да взема жълта книжка след някоя година... Та определено според мен приказката "Малки деца - малки проблеми" не е дошла от нищото.

Даже като чета как жените се оплакват от бебета и чистене, се чудя верно ли толкова чак са се претоварили от едно бебе.. но повредата може да си е в мен Simple Smile

# 227
  • Мнения: X
Аз със бебето не се чувствах толкова претоварена, колкото ме убиваше монотонността на ежедневието ( освен недоспиването) и това че още не мога съвсем да му разчета сигналите:  не говори, само мрънка, тръшка се и реве, а моето се падна бая ревливо. И цялата рутина - ме караше да се чувствам като робот, ама недоспал и изнервен робот. Вече като започна да говори детето и можехме да си обменяме мисли и информация, за мен стана много по-забавна комуникацията. По-лесна - не, защото през 90% от времето за нещо противоречи, но имаме някои много интересни и смешни разговори. Силно се надявам да си поупражнява ината още малко и поне да компенсира с по-лек пубертет.

# 228
  • Мнения: 3 476
След кошмарен бебешки и тъдлърски период, може би на майките не им се вижда толкова зле пуберитета. Та явно е въпрос на гледна точка или по скоро въпрос на дете. Аз като се връщам назад - натрупване на недоспиването - умора - изнервеност - и двата чорапа преобръщат колата. Моя въобще не е лесен тодлър и пак е по лесно от бебешкия период. Хем си недоспал, хем причинителя на недоспиването е залепен за теб 24/7 и още повече те изнервя. Сега най голям проблем са ми вирусите и то защото и аз ги хващам и съм като парцал, а малкото човече е като гумена топка която скача насам натам безспир. Ама и това се подобрява, личи си.

Може би най хубавото е, че със всеки ден виждам как пораства и се справя сам и физ грижи намаляват лека по лека. Като беше бебе, сегашното време ми се виждаше непостижимо и още повече се депресирах. Сякаш грижите нямаха край. И за мен беше страшно скучен бебешкия период и тодлърството с повторянето на една игра по 100 пъти. Сега на 4+ години е по добре.
Както казваше една позната - ако ми го дадат на 5 години го вземам, ама да ми дамат бебе - не, благодаря.

# 229
  • Мнения: 1 695
Тези с децата с трудния пубертет, са имали една, две баби под ръка да помагат с малкото дете, не са поставили граници, когато е трябвало. Всички пропуски се изявяват с пълна сила в пубертета.

# 230
  • Мнения: 22 511
На всеки може да му се падне дете с лек / труден / нормален тийн период.

Това не е формула от типа: баба помага с бебето = труден пубертет. Мама се справя сам сам + таткото = лесен пубертет. Не е така.

# 231
  • Мнения: 2 292
И аз и мм сме гледани предимно от баби, а пък имахме прекрасен (от гледна точка на родителите) пубертет. Аз бях по-скоро зубър, мм от залюханите “задръстени” тийнеджъри. Нито сцени е имало, нито по какъвто и било начин сме натоварвали родителите ни. Мен ме оставяха редовно сама уикенда, че и за по-дълго, докато наште ходеха на палатка някъде - аз отказвах да ги придружавам. Нито съм правила глупости, нито са се притеснявали за мен, нито са ми прислужвали вкъщи. На училище, на спорт, на частни уроци си ходех сама с градския транспорт. Когато бях първа смяна, майка ми ме караше до гимназията, защото и беше удобно. Имам страхотни спомени как сме излизали с нея по женски, обикновено на шопинг 🥰 И не са ме ограничавали, поисках ли да отида някъде на купон, ме караха и взимаха после. И алкохол сме купували за моите рождени дни.

Естествено, че може да нямам такъв късмет с детето, но като ви слуша човек ще реши, че тийнейджърите са нещо страшно, но в моето обкръжение не е било така. Сигурно и средата е важна, учили сме в елитни училища, където повечето деца бяха ученолюбиви и не е имало насилие.

# 232
  • Мнения: 22 511
Много хубаво Simple Smile

И сега, и преди обаче във всички училища има и пиене, и пушене, и какво ли не. И кое дете какво и кога ще пробва е крайно неясно. Особено ако не е мирно и ученолюбиво по природа. Знам, че във форума няма никога такива, но в реалността има и деца, които не залягат яко над учебниците.

Самата аз като се сетя като ученичка по какви места съм била и какво е имало там, ми се изправя косата. В елитна софийска гимназия съм била. Също не съм сервирала на нашите нищо страшно и те е нямало от какво да се тревожат. Просто мен не ме влечаха истински опасни неща. Иначе възможности - много. Децата поддават различно.

# 233
  • Мнения: X
Имам цели 3 деца, в различни възрасти и попораснали вече.
Т.е имам бройка за сравнение.
Не всяка година, всеки ден става по-лесно.
Като се сетя за какво безнадеждно недоспиване ставаше дума косата ми настръхва. Човешкият организъм е способен на много. Повече от 2 години за всяко бебе не съм имала нито една нощ непрекъснат сън. Това са го използвали за измъчване по лагери и затвори. Таман заспиш и те будят.

Ноооо с порастването, с всеки ден става по-лесно - виждаш човек, твоето си човече, расте, говорим си, общуваме, ходим насам натам, стават млади мъже, млади жени.
Вимнаги ще се притесняваш, винаги ще има тук там някой проблем, винаги се работи, но това смазващо неспане никога повече не го е имало. Една-две нощи не спя заради тревога, пък на третата се наспя. 

Та за мен с бебета новородени е най-трудно, с всеки ден, всяка минута става по-лесно. Имаш човек срещу тебе, след 3-4 годинки - даже ще помогне ако трябва.

# 234
  • Пловдив
  • Мнения: 28 024
За мен нааааай-големия ужас е в 7 клас. Кой каквото ще да ми говори.

# 235
  • София
  • Мнения: 19 799
За 7ми клас и азсъм склонна да направя изключение от моето твърдение, че бебетата са по-трудни Joy

# 236
  • Мнения: 1 109
Янтра, Бърди, тихо, че ще стане метеж сега на всички, които не са минали през 7 клас. Това е малко като с бебетата - не знаеш колко е зле, докато не го преживееш.
Но да - 7 клас е най-големият ужас, защото детето се мъчи, а ти в повечето случаи не само, че не можеш да му помогнеш, но си основният мъчител. Една позната наскоро ми разказа как вече само се моли това да свърши най-скоро, защото на нейното дете от стреса е почнала да и капе косата и са и паднали 2 нокътя на крака. Обаче всички знаем, че голяма част от този стрес го е създала лично тя.
Аз имам седмокласник в момента. Да намериш баланса между това да мотивираш прохождащ тинейджър да учи и да не го докараш до нервна криза е много по-сложно и натоварващо от това да не спиш. А съм с породени деца и първите 4 години изобщо не съм спала, защото страдаха от night terrors и се будиха буквално на всеки кръгъл час с писъци.

# 237
  • Мнения: 8 454
Това май е по-скоро при момчетата, в моето училище, всички момичета бяха мотивирани да кандидатстват за най-добрите гимназии и учиха здраво, ходиха на уроци, родителите са се притеснявали, но не са изпадали в нервни кризи, нито са ни натискали насила.

# 238
  • София
  • Мнения: 45 441
В момента се разправям със втория седмокласник. Тотално съм изтощена вече. Само да мине!!!!!

# 239
  • Мнения: 2 292
7 клас беше ужасен, само защото нямаше втора дата за изпит. Вече има, така че няма нужда да се тревожите. Все някое училище ще се намери за всяко хлапе.
За протокола едното ми дете завърши 12 клас с 2 х 100 точки на матурите. Едната беше по МАТ профилирана подготовка. А училището топ 3 в БГ.
Не съм я натискала да учи, никога.
Тоест, не пиша наизуст.

Освен това вече има и много прилични частни училища. Тоест ако детето се провали и двата пъти на приемните изпити след 7 клас, има опции извън кварталното школо.
По мое време имаше само една дата за изпитите след 7 клас. И само няколко частни училища, едно от които американския колеж - там цялата заплата на майка ми нямаше да стигне за таксата 😄 Вече има доста по-голяма и платежоспособна средна класа и съответно доста повече достъпни частни училища.
А и чувам, че вече изпитите са по-нормални, защото нашето “интерпретативно съчинение разсъждение” си беше зубрене на 70-100 теми на изуст. С абсурдни термини като “алегория”, “метонимия”, “синекдоха” и подобни безумици.. 🥵

Общи условия

Активация на акаунт