Здравейте, вече съм супер отчаяна и не знам какво да правя.
Казусът е следния: моят мъж има непоносимост към сестра ми, всичко в нея го дразни, разбира се тя си е допринесла да се стигне до това състояние с отношение, държание и т.н. Моите родители също са допринесли да се стигне до това, тъй като постоянно са я оправдавали и някак си винаги са заставали на нейна страна ако има евентуален спор.
Проблемът е, че ние живеем в една двуфамилна къща с моите родители, сестра ми живее в София, когато си е там всичко е много спокойно и се разбираме много добре, когато обаче си дойде мъжът ми става нервен, иска да сменяме жилище, започва да се сърди на нашите и да се настройва срещу тях, напрегнат е и се караме много, положението става направо непоносимо вкъщи.
На няколко пъти правим опити да бъдем в добри отношения със сестра ми и нейният мъж, но всеки път някак си не се получава и няма такова усилие от тяхна страна.
За пример: тя се държи с мъжа ми все едно е по-нисш от нея, на сватбата си единствено с нас като семейство не се снима, след църквата, каза след малко, като се снимам с Еди кой си и после забрави и много още подобни случаи.
Преди 5 месеца родителите ми взеха решение, което някак си преля чашата на всичко и аз спрях да говоря със сестра ми и с нашите.
Наскоро родих второ дете, което кръстих на баща ми, моят мъж го реши и дори му е казал, че загърбва всичко и са се помирили. От тогава той не е казал и дума, дори водихме разговор да направим опит да се разберем със сестра а ми, но тя си дойде от София и баща ми едва ли не каза, че трябва да се помирим, че вината е наша, тя искала и т.н., а аз просто не бях готова. На следващият ден получих съобщение от сестра ми, в което буквално обвинява за всичко мъжът ми и това още повече ме ядоса и потвърди тезата ми, че тя не е готова за разговор, защото ако беше нямаше да търси оправдания и да вини всички други, освен себе си, това е и причината да не искам да говоря с нея, тя само се оправдава и обяснява как е права, един път не каза или да се замисли, че не е.
Въпросът е как да живеем в мир или мисията е невъзможна?
Също как да накарам мъжът ми да не му пука, защото той много страда от цялата тази ситуация?
Добавка във връзка с въпроси в коментарите:
Знам, че не обяснявам с подробности, но са лични неща, нещата които е направила са много повече, отколкото съм писала, защото не ми се изпада в обяснителен режим.
Не е зле финансово, но не е по-преуспяла от мъжа ми примерно от професионална гледна точка, той си има доста добър доход и частен бизнес.
И не нямаме спор за имоти.
Сестра ми живеят в жилище на родителите ни в София.
Казусът е следния: моят мъж има непоносимост към сестра ми, всичко в нея го дразни, разбира се тя си е допринесла да се стигне до това състояние с отношение, държание и т.н. Моите родители също са допринесли да се стигне до това, тъй като постоянно са я оправдавали и някак си винаги са заставали на нейна страна ако има евентуален спор.
Проблемът е, че ние живеем в една двуфамилна къща с моите родители, сестра ми живее в София, когато си е там всичко е много спокойно и се разбираме много добре, когато обаче си дойде мъжът ми става нервен, иска да сменяме жилище, започва да се сърди на нашите и да се настройва срещу тях, напрегнат е и се караме много, положението става направо непоносимо вкъщи.
На няколко пъти правим опити да бъдем в добри отношения със сестра ми и нейният мъж, но всеки път някак си не се получава и няма такова усилие от тяхна страна.
За пример: тя се държи с мъжа ми все едно е по-нисш от нея, на сватбата си единствено с нас като семейство не се снима, след църквата, каза след малко, като се снимам с Еди кой си и после забрави и много още подобни случаи.
Преди 5 месеца родителите ми взеха решение, което някак си преля чашата на всичко и аз спрях да говоря със сестра ми и с нашите.
Наскоро родих второ дете, което кръстих на баща ми, моят мъж го реши и дори му е казал, че загърбва всичко и са се помирили. От тогава той не е казал и дума, дори водихме разговор да направим опит да се разберем със сестра а ми, но тя си дойде от София и баща ми едва ли не каза, че трябва да се помирим, че вината е наша, тя искала и т.н., а аз просто не бях готова. На следващият ден получих съобщение от сестра ми, в което буквално обвинява за всичко мъжът ми и това още повече ме ядоса и потвърди тезата ми, че тя не е готова за разговор, защото ако беше нямаше да търси оправдания и да вини всички други, освен себе си, това е и причината да не искам да говоря с нея, тя само се оправдава и обяснява как е права, един път не каза или да се замисли, че не е.
Въпросът е как да живеем в мир или мисията е невъзможна?
Също как да накарам мъжът ми да не му пука, защото той много страда от цялата тази ситуация?
Добавка във връзка с въпроси в коментарите:
Знам, че не обяснявам с подробности, но са лични неща, нещата които е направила са много повече, отколкото съм писала, защото не ми се изпада в обяснителен режим.
Не е зле финансово, но не е по-преуспяла от мъжа ми примерно от професионална гледна точка, той си има доста добър доход и частен бизнес.
И не нямаме спор за имоти.
Сестра ми живеят в жилище на родителите ни в София.
Не бързайте и недейте, авторката не казва всичко, намеква само, вероятно иска да запази дискретност, а и някои неща се разказват трудно, трябва да се преживеят. Вероятно има и някаква имотна дискриминация от родителите, любимо дете и прочее. Това го е имало и с баба ми и дядо ми по бащина линия - всичко беше за леля ми, баща ми беше работното добиче, което тича да свърши нещо и после пак го прецакват. Ми за външен човек не беше лесно да схване проблема, хем баща ми много държеше да поддържаме връзка. Но на майка ми не и е било лесно и имаше хладни чувства. 
