Познавам хора, родени в семейства на спортисти, които с години не поглеждаха спорт като деца.Та не е за всеки да спортува, важното е да се движат.
- Публикувана: 4 юни 2025, 09:52 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2025, 14:12 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 18
То спортуването е точно това – да се движи човек, не да е професионалист. За момчетата е хубаво да се движат организирано, защото мъжете са стадни животни и в пубертета отбор или група им запълват нуждата от това и не тръгват да се събират в банди. Локалите, за които е модерно да се говори напоследък, са точно такъв пример. По-добре в какъвто и да е отбор, отколкото това.
Понякога нещата са смесени, сложни. Не всичко е праволинейна логика. Но искрения разговор винаги е добро нещо.
Точно, затова говоря много с него и съвсем искрено. Ситуацията е еди каква си. Той трябва да реши как иска да продължи: приема я, сменя клуба, сменя спорта. В последното най- не съм съгласна, но ако толкова държи да го смени, ще го подкрепя. За мен е важно да спортува и спортът да му носи удовлетвореност и приятни емоции, а не драми. Имаме си достатъчно други източници на драми.
Иначе караме колело, ходим на каяк, през ваканциите сме по планините, но това не е ежеседмично, както е редовният спорт с треньор.
Според мен конкуренцията в колективните спортове учи на характер и е много полезна за живота напред. Е, да, не е приятно някой да е по-добър от теб, но това е животът - няма как винаги да сме победители. Виждала съм как целият отбор плаче при загуба, която беше заради тенденциозно съдийство, но пък да ви кажа - до последния съдийски сигнал не се отказаха и както се казва - терена изядоха и не спряха да се опитват да бият.
Големият ми син съвсем скоро ми каза точно това - ние самите сме отговорни за успехите и неуспехите си. Ако не съм титуляр, то явно не съм бил достатъчно добър. Естествено има и субективни фактори, човешки решения, но къде ги няма?!
Децата трябва да знаят, че не винаги всичко е лесно и наготово.
И е съвсем естествено в детко-юношеските групи да се дава шанс на всички деца. Това е аматьорски спорт, те растат и се развиват и не се знае кога точно някое дете или тийнейджър ще покаже добри качества. Не може едните все да търкат резервната скамейка, а другите все да са титуляри. Освен това е логично да има повече от един човек на позиция.
Големият ми син съвсем скоро ми каза точно това - ние самите сме отговорни за успехите и неуспехите си. Ако не съм титуляр, то явно не съм бил достатъчно добър. Естествено има и субективни фактори, човешки решения, но къде ги няма?!
Децата трябва да знаят, че не винаги всичко е лесно и наготово.
И е съвсем естествено в детко-юношеските групи да се дава шанс на всички деца. Това е аматьорски спорт, те растат и се развиват и не се знае кога точно някое дете или тийнейджър ще покаже добри качества. Не може едните все да търкат резервната скамейка, а другите все да са титуляри. Освен това е логично да има повече от един човек на позиция.
Титуляр ще стане отново само ако момченцето бъде преместено в друг отбор. Така функционират нещата при нас - не гледат кой как играе, гледат да натъкмят определен брой деца в определен брой отбори. От нашия отбор можеха да направят всъщност два - не искат.
Не знам, доколко сте запознати с отборните спортове и по-специално тези с вратари. Обикновено в детско-юношеска възраст в отбора има 1 вратар. Ако са двама, настава драма, защото винаги единият се чувства ощетен, тъй като е по-слаб и съответно не винаги го пускат да играе в мачовете или само в приятелските мачове. И ако действително, както каза Нединка, в техния клуб всеки детски отбор си има само по 1 вратар, а сега точно в техния отбор са приели още един, обикновено това намирисва на спонсорство и предпочитания.