Пубертетът при момчетата - тема 18

Вчера седя в спалнята, както съм прилежно инструктирана да не досаждам на сина ми и гостенина и чувам псссст - отваряне на кенче. Реших, че гостът е донесъл кола или нещо друго. По едно време влизам в дневната и виждам двете магарета удобно изчекнати на дивана, дългите им крака стърчат във всички посоки, пред тях купа с чипс и две кенчета бира.
 - Пияндета - казвам аз - кой ви позволи да пиете бира?
- Нашите ми разрешават - казва гостът.
- Аз нали миналия ден ти казах, че два-три пъти като те няма съм пил по една бира - казва синът ми.
Та така...първо се стреснах, инстинктивно се приготвих да дудна лекция. После се сетих на техните години, ученици в друг град какви сме ги вършили и си замълчах. Ще разговарям със сина ми насаме да си кажа лекцията, хубаво е, че не се крие, защото можеха да седнат в някоя градинка и да пият тайно до посиняване. Една бира не е кой знае какво, въпросът пред мен е как да възпитам у него хигиена на употребата на алкохол, за да не стане един от онези лапещаци, приети по спешност за промиване на стомасите, понеже не знаят как и колко да пият. Цвете в саксия няма да е синът ми, по някое време ще се срещне и със сериозно пиене, и вероятно с наркотици. Трябва да се образовам как най-добре да разговарям с него, защото досега всичко, което съм казвала, е било само на теория заради възрастта му. Много сме говорили за пиенето, наркотиците, сектите и енергийните напитки, защото в моето детство с мен никой не беше говорил за това и едва оцелях.
Дъщеря ми пропуши на 19 години за кратко, пиеше умерено, сега нито пуши, нито пие. Минават през някакви периоди и е важно да не заседнат в някой от тях.

Точно за да не им е интересно е добре да им се разрешава да опитват по малко. Иначе става по-привлекателно. Добре  е да се учат и на банкетна култура, както казва Бояна -  кои напитки как се съчетават помежду си и съответно с храни. Култура на консумация, умереност и т.н. Ако го оставим за след 18 г. е късно.
Колкото повече забрани, следене и четене на конско, толкова по-привлекателен става обектът на забраната.

Споделям горното мнение напълно, но не съм случила на тийн (да се чете с широка усмивка...нямам забележки към детето) - вече поне от две години се опитвам да го подхлъзна да изпие поне една бира, че да е подготвен за бъдещето, но не иска и това. Сега е на18 и леееко се пропуква...Та, искам да кажа, че когато са готови явно ще се случват нещата - и тук не е концерт по наше желание...

Аз не мисля, че за алкохол трябва да се бърза и след 18 дори, купувам понякога безалкохолна бира, детето ми е на 17.
Дори се радвам, че при нас може чак след 21, което според мен е по-правилно и разумно.

Е, не сте ме разбрали, разбира се, че не трябва са се насилват децата: “Пий!”. Но ако има интерес, както е в доста случаи, по-добре да опита някакъв алкохол под наше наблюдение, отколкото да го прави скришом и да прекали.
Защо ли се включих, при такива дебати все идва някой праведен и започва да поучава.
Извинете, че се обадих.

Кой видяхте да Ви поучава?!
Позволих си да изкажа моето мнение, което касае единствено моето дете.

Никой, никой, мир! 🌷

Ако детето няма желание - разбира се, че няма нужда да се бута насила.
А токсикираните лапета обикновено са с водка или друг концентрат, без мезе. Сигурно може и с бира, но доста трябва да изпие. Нали знаете: "безалкохолно с 8 букви - каса бира"
Съвсем открито, вкл. пред децата се шегувам как точно аз можах да родя такива трезвеници. Бира пия от 1 клас (1 ракиена чашка), само количествата нарастваха... А сега с ММ все по-често си делим кенче....старост-нерадост

 А аз, за себе си, разреждам всичко с вода. И 6, и 12, и 40 градусови. Понякога поисква чаша разредена бира с пуканките, давам, то си е дезинфекцирана водица...Иначе пие, освен вода, айрян, какао, чай, сок от компот и дом.сироп/лимонада. Извън дома сок от кутия/ бутилка, негазиран. Спряхме пр. мляко, че излиза акне.

Проблемът е, че много родители на примерни, както те си мислят деца не си дават сметка какво всъщност се случва. В момента, в нашата територия е Содом и Гомор. Всеки си мисли, че детето му е херувим, защото слуша и казва "Да, добре", защото са положили сериозни усилия и наложили стриктни правила, а върхът на айсберга е незабележим за момента. Децата ни живеят в дивашки, варварски времена, въпреки усилията и саможертвите на родителите- орлици и квачки. Никой не е застрахован, никой. Няма място за  самодоволно спокойствие, ама моето не прави тъй, пие само био роса на развиделяване, консумира амброзия само за избрани и вдишва дъх на еднорог. Страшни неща се случват на достъпни цени и няма долна граница. И започнаха в началото от богатите централни столични квартали и елитни гимназии. Никой друг няма да помогне на детето освен родителят, който винаги трябва да е нащрек и да не сваля гарда.

Багира, така е. Децата са едни у дома и съвсем други в училище и на улицата.
За мен разковничето е да се държи отворен каналът на комуникацията с родителите. Да не се допуска съжителство като съквартиранти - детето се прибира и стои в стаята си, не общува със семейството, изолира ги.
Най-лесно е да потънем в собствените си проблеми и да загубим интерес към децата, но е пагубно.
Не го казвам като лекция, аз самата имам много за правене в тази посока, старая се. Понякога не ми се говори и на мен, младежът ме дразни и ми писва все да го ръчкам. На ръба съм да кажа "отказвам се, да прави каквото знае".
Но не го правя. Разчитам и на баща му, мъжкият авторитет вкъщи е много важен, много голяма разлика има от това майка ти все да ти дудне. Понякога от бащата една дума или поглед е достатъчен.

Моя юнак расте егоист,незаинтересован от нищо зорлем помага,слуша,изпълнява....Отчаяна съм вече😔Гледа с празен поглед и не се вълнува отсрещния човек как се чувства.С усилия го гледам,но се старая нищо да не му липсва. Има всички технически средства,тренира и плащам,и купувам всичко необходимо за футбола.Но той не прави нищо от сърце,от желание,от амбиция....Всичко е на зор,насила!
Добър е в общия смисъл,но сякаш за да си няма проблеми,а не защото го кара отвътре да бъде сърцат,отворен,ларж....Все нещо умува,все нещо иска да притежава,не е като да се замисли за околните и да им даде обич и уважение😔😔😔Кютук,не знам каква друга дума да използвам.Не знам какво да правя,баща му е тотално абдикирал от задълженията си,разведени сме и връзката много отдавна се счупи.Сама го възпитавам,но понякога изпадам в потрес от резултата.
Сестра му е ....друга вселена!

Няма място за добри и сърцати в днешно време за огромно съжаление, и никога не е имало, за добродетели, за съпричастност. Живеят в страшни времена, не че някога преди това е било лесно. Инстинкт за оцеляване като диви зверчета, колкото и да не ни се иска,колкото и да е обгрижвано и дундуркано. Има само два пътя- или блее със стадото, с клонингите по калъп или е себе си и отстоява принципите си. Не чувствайте угризения, заради личните си отношения с бащинската фигура, това си е ваша лична работа. И двата ми тийнове на 17 и 15 г. са помагали на индивиди далеч от тяхната кръвна група, още от малки без да ги карам.. Бял ден не видяха, вечни обвинения и обиди. Ларж са/ сме, ето т.нар. ""приятел", за  който писах в друга тема за лошо влияние, спи в момента в хола ни, въпреки че е пълен гадняр и много добре му знам номерата. Няма рецепта, не се обвинявайте и бъдете нащрек. Има два пътя. или тревопасно, или хищник. Второто, подплатено с ум, образование, таланти, характер..

papa6ka, стабилни мъжки фигури трябват на всяко момче, особено пубер. Дядо, чичо, треньори, ментори. Иначе описваш един стандартен пубер, те все едно имат нарцистично разстройство повечето и то им е от възрастта. Отделно поколението е едно такова материалистично и безчувствено, за да се впишат се налага да подражават. Иначе, както казва bagira_s, вечно са жертви на другите и накрая пак стигат до това поне като поза. Всичко зависи от средата. Внимавайте с кого дружи, дори и спортът какъв е. Във футбола са точно така, както и големите футболисти – плеймейтки, коли и прочее. Кураж!

И моят е същия.Има баща и брат у дома(по-голям брат, който също се включва общуването с него).Сложно е.