Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода

Аз не съм против услугата. Но просто в България тя е с изключително ниско качество. Не защото няма хора с пари, а защото няма кой да се грижи за техните близки качествено. Трябва и този труд да внасяме вече, както преди време изнасяхме, за да запълним нуждите в Гърция, Италия, Германия, Израел...

Гледах преди година репортаж за един дом. По сам или двама в стая, много добри условия, репетираха за концерт за 1 март, доволни бяха. Не са сами, имат сродни души около тях.

Не е да няма. Не са достатъчно.
Обективна причина е липсата на персонал, не само липсата на адекватен контрол.

Много съдници тук. Само мога да ви пожелая, както строго вие съдите другите, така вас да ви съдят - ако сте безгрешни, няма страшно.

За възрастен човек с акъла си вероятно не е сложно, но за тяло без говор и картина, което буйства, отказва да взема лекарства, отказва и хвърля храната, къса памперсите, дълбае декубитусите, трябва да бъде обръщано, вдигано, чистено, превързвано, като при това удря...

За хиляди години се е формирало хуманното виждане, че трябва да гледаме болния човек добре и докрай. С малката забележка, че до преди съвсем малко време не е имало медикаменти, които години, години и години да поддържат живо тяло в подобен физически и ментален разпад.

Едно цитатче от някаква асоциация. Не че няма да се намерят и противоположни становища из необятния нет, разбира се.
Long-Term Caregiving May Shorten Life Up to Eight Years
By Carol Bradley Bursack
A new study by Ohio State University in conjunction with the National Institute on Aging has shown that adult children caring for their parents, as well as parents caring for chronically ill children, may have their life span shortened by four to eight years.

Дългосрочните грижи могат да съкратят живота с до осем години
От Карол Брадли Бърсак
Ново проучване на Държавния университет на Охайо, съвместно с Националния институт по стареене, показа, че възрастните деца, грижещи се за родителите си, както и родителите, грижещи се за хронично болни деца, може да имат съкратена продължителност на живота с четири до осем години.

Горното не оправдава бездействието на контролните органи да откриват и затварят такива престъпници. Но тя държавата за всякакви престъпници си затваря плътно очите.

https://www.youtube.com/watch?v=0M68xB80Cus

Всъщност според това не е имало сигнали.
Точно защото прекратили лиценза, те вече са се усъмнили.
Не ги допускали и чак с полиция постигнали нещо.

Не е имало, да.
То и не е имало от кого.

В начална и средна степен на деменция, да, болният може да се оправи с асистент, който да извършва тези неща. Но в напреднала и финална фаза, става опасно болният да остава сам. Има голяма вероятност да излезе и да се изгуби, да падне, да се появи нужда от спешна медицинска манипулация по всяко време на денонощието. Ако пък вече е на легло, за да се избегне образуването на декубитални рани, пациентът трябва да се обръща на поне всеки два часа. В един момент ще има нужда двама души да го повдигнат, особено ако е по-тежък. Заради това имаме нужда от домове и хосписи с подходяща грижа.

Не на последно място - в София има поне две места, където предлагат доста добри болногледачи, които идват да се грижат в дома на пациента. Обаче цената е около 20 лева на час. Това са 4800 лева за 30 дни по осем часа. Колко хора разполагат с такива пари?

Това е извратено - въобще емпатията е най-нормалната и човешка емоция, извратено е това, което се чувства. Аз лично съм много против такава услуга. Идвам от село, в което манталитетът е да се погрижиш достойно за близките си тогава, когато вече те не могат да го направят за себе си. Не познавам от родното ми място хора, които са използвали този тип настаняване за близките си, освен един колега, чиято здрава физически баба, но с деменция, изпратиха в хоспис и след по-малко от месец почина. Та това тотално ми затвърди представител като място, където не бива да се ходи. Макар че в другата тема бях писала, че маникюристката ми и фризьорката, с която работи, всеки четвъртък ходят да лакират и фризират едни баби в дом за възрастни. Иска ми се да мисля, че навсякъде е така, но изглежда, че не е. Майка ми се погрижи за дядо ми, когато беше болен от рак (не знам откъде извади сила тази жена, тя по принцип е много чувствителна), намираше го като най-естествен дълг, баба ми ѝ помагаше обаче; баба сега е на 87г и започна малко да прави проблеми (вдетени се, често не е много в час), но мама е млада пенсионерка и си я котка - вика ѝ лекари, медицински сестри, помага ѝ в тоалета, въпреки че баба е все още физически добре. Никога не се е поставяло на въпрос да я разкараме. Един достойно живян живот предполага и достоен край. Все има как да се намери начин - ползване на социални услуги, помощ от роднини, организация на времето, в това число и преместване в друго населено място. Съжалявам, не ми на скачайте, че обикновено се прави, когато хората нямат избор, избор има винаги.

И не, лежащо болните не се обръщат на всеки два часа, а на всеки половин час и им се правят непрекъснати масажи на за червеното място. В хоспис няма кой да го направи това нещо, нали няма съмнение в това?

А вкъщи трябва да се отдели един човек - или двама, ако болният е тежък - само за това?

Както съм написала, прави се на минимум два часа. Зависи от пациента.

Yst_89, явно баба ви все още е в добро състояние. Питайте хората как се оправят с тежка деменция. Избор няма когато нямаш други живи роднини примерно, с които да си делите грижата. Сама казвате, че за баба ви се грижи повече от един човек, а тя дори не е зле физически?

Точно вчера говорих със социални работници. Грижа 24/7 никой няма да ви осигури. Жената каза, че за 30 години опит в системата, смята че за възрастен човек с деменция е най-удачно да постъпи в хоспис, ако няма достатъчно на брой роднини, които да си разделят грижата.

Трябва да се отдели, да, или да се плаща на някого, разбира се. Винаги се намира начин. Не искам да се повтарям,  но преди 10 години мама въртеше дядо ми на всеки 30 минути, с настроен часовник; подлагаше му възглавници, правеше масажи, мажеше му зачервените места. Няма да обяснявам какво може да се случи на лежащо болен човек, чиято рана се отвори. Не е човешко просто. Да не мислите, че това някой ще го прави в хоспис, колкото и "нормален" да е той. Просто персоналът си има достатъчно работа - грубичко, но ще го напиша - малко се оказва, че една част от хората си пращат близките там, за да не им умрат пред очите и да не им развалят спокойното съществуване.

Тоест предлагате хората да напускат работа, за да въртят болните на 30 минути? Защото не виждам как ще се случи това, ако човек работи на пълен работен ден.

Yst_89, на колко години сте? Звучите идеалистично като 15-годишна тийнейджърка. Мама му правеше, баба му правеше... А я сега си представете, че няма мама, няма баба. На Вас разчитат две малки деца, семейство, интензивна работа и лежащо болния, всеки със своите проблеми, изисквания, нужди. И така години наред. Само вие и всичките ви задължиния, няма ден, няма нощ. Но едва ли някой, който не го е преживял лично знае за какво иде реч.
Човек прави най-доброто, на което е способен спрямо обстоятелствата. А това далеч не е най-доброто изобщо. Това е реалния живот, не детските представи за живота.

Единствено хора, които не са се грижили за възрастни роднини - било то дементни, на легло или след прекаран инсулт/инфаркт - могат да развиват теории за синовната грижа и дълг.
Родителите ми изпълняват този "дълг" вече с трети родител. Съсипаха се. Физически и психически. Баща ми се пенсионира в първия възможен момент, прибраха се на село, за да могат. Чичо ми - също.
А ако имаха по-малки деца ? Кредити ? Това е труд 24/7.
На най-големия си враг не го пожелавам - баба ми беше с тежка деменция, на легло от един момент, диабетик.
Това са хора, на които им трябва медицинска грижа. Инжекции биеха, рани промиваха и слушаха въпроса "Вие кои бяхте, ба ? Добри момчета, помагате ми" ежечасно. В болница да иде е ад, ако се наложи.

В държавата отсъства изобщо палеативна грижа. Приятелка прибра баба си от болницата на 5 ден след инсулт - свършила пътеката. И как се очаква да се грижиш за човек, който дори от болницата не можеш да вземеш без линейка ? С кое медицинско образование ? По кой начин ?

Достойното отиване от този живот трябва да е право на всеки. И то със сигурност не включва размазване на фекалии по стените на апартамента на детето ти, понеже "синовен дълг".

Какво задълбахте в темата за деменция, в този дом повечето хора не бяха с деменция. Тези, които показаха по тв си бяха напълно нормални, дори едната от жените ми се видя доста млада за да бъде в дом. Просто са изпратени там заради безхаберие или с користна цел, роднините да им вземат жилището примерно..