Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода

1000 лв е евтин хоспис. Само споделям, не ме нападайте. За хора, добре гледани в хоспис, чувам, близките дават поне двойно.
За мен близките носят по-голямата част от вината. С удобната си позиция "не знам, не чух, не видях". Адски удобна! и сега- ох и ах, горката баба, как така?! Ма ние не сме знаели?! Ми поинтересувахте ли се, че да узнаете? Пълно лицемерие.
Пиша не за да си меря еди си кое с еди си кой, а за да опитам да дам обективно мнение като лекар, който вижда докараните от хосписа в спешното отделение. Един да се замисли и да се откаже от даване на възрастния човек в тия мъчилища, ще съм доволна. На всички близки, дето ме питат за хоспис, казвам същото в прав текст- 2 седмици и се влошават. За да не могат после да казват, че не са знаели. Да го правят с отворени очи и съответната морална тежест после. Ако могат.
И добавка: живеем в пазарни времена. Има ли търсене, има и предлагане. За всеки влак си има пътници.

Това с фекалиите явно не е рядкост в такива случаи. Аз за няколко часа на гости при такъв болен изключително много се напрегнах. В един момент осъзнах, че се замислям да поглеждам на всяка крачка дали няма да настъпят нещо, оглеждам къде ще седна, оглежда се храната в хладилника, да не би там да е слагал фекалии или други боклуци, опитва се внимателно всяко ядене, дори и току-що сготвено, ако се е завъртял около печката, оглеждаш тоалетната чиния и седалката, преди да седнеш... Въобще си под напрежение постоянно, защото няма нищо, което да извършваш механично и без замисляне. Отделно погнуса и пр., а въобще не съм чистница. И като не издържах на напрежението и предложих да излезем някъде на заведение на спокойствие навън, много им се искаше, но не посмяха да излязат всички, без да остане някой, който да наблюдава болния. В пъти по-добре е такъв човек в подобно състояние да е неподвижен, да не прави бели и само да го храниш, да му сменяш памперсите, да го почистваш и да го обръщаш, за да не получи рани от залежаване.

Показател за зрелостта на обществото е отношението към възрастните и хората с увреждания. В бг нито едното от двете не става. Много ни е удобно да ги няма, да не се съобразяваме с тях, да си живеем живота. Докато не се окажем в техните обувки.

Чукайте на дърво да не ви идва на главата. С майка ми бяхме в прилични отношения, в момента получавам предимно обиди от нея и изречения от типа "Ти не си дъщеря ми". Хората както изведнъж са си наред, изведнъж  отключват заболяването. Направи ми впечатление, че близо половината от тези 70 души, са били или с деменция или с психично разстройство. Често двете протичат едновременно, тоест хората с деменция имат и психиатрични симтоми - халюцинации, налудности и прочие.

Аз съм убедена, че има още десетки такива места. Вместо да се стегнат и да осигурят адекватна грижа за болните, държавата нехае. Не съм сигурна дали има поне един адекватен дневен център за дементно болни в София, какво остава по другите градове. За хората с психиатрични заболявания да не говорим. Може да поискате принудително лечение, което познайте как се извършва. С ритници, дърпане и обиди към болните. Като трябваше майка ми да се яви в съда, за да я видят, че е дементна, дойде екип от двама полицаи. Хванаха я да я дърпат и ако не ги бях спряла, щяла направо да я пребият пред очите ми. Служебната адвокатка на майка ми пишеше жалби до съда, че ако трябва да я водим принудително, жената ще получи инфаркт. Трябва едва ли не да се умоляваш на съда да свърши някаква работа.

Дайте да уточним сега скъпо и евтино.
Евтин хоспис по закон ли включва издевателства, побой, връзване?
Дори има държавни старчески домове и се съмнявам да има това отношение като в Ягода.

И ето защо не вярвам на държавата.
Извън темата, но мисля, че е ясно какво казвам.


А в това Ягода колко пъти са идвали на проверка.
Убедена съм, че са и виждали в какво състояние са възрастните.
Но няма реакция.
Но сега има.
Някой иска да яхне вълната, до обере лаврите, да се направи на добричък, чувствителен.
Имитация на дейност е всъщност.

Никого не нападам, че твърди, че 1000 лв. на месец е малко, но на някои хора, като собственика и синовете му, и 10 000 лв. на месец да дават за един пенсионер, пак същото ще е. Има хора, които само далаверата търсят. Тези хора се присламчват там, откъдето могат да извлекат собствени облаги(да ударят кьоравото), обикновено са прилепчиви към слаби, уязвими лица, за които никой няма да потърси сметка в последствие. Страшното е, че знаят, че ще бъдат безнаказани. Та не е до таксата на месец.

Какво трябва да направим и кои - институциите или близките?

П.П. Разбира се, съгласна съм, че в институционалната грижа у нас има много още за подобряване - и контрол върху недържавните, и увеличаване на броя места и подобряване на условията в държавните институции, а са нужни и други улеснения за хора с увреждания във всекидневието, които са извън пряката тема, и т.н., но не съм съгласна с болднатото и не разбирам кого обвиняваш.

Ние може много идеи да дадем и много да обсъждаме тук. Но случващото се в тези институции не е подвластно на нашето мнение или предложения. Други решават. И на тези други не им пука за нашето мнение.
Който може и има волята, полага грижи. Който няма възможност, настанява човека в дом/ хоспис и се примирява с управленските решения, които се вземат без оглед обществения интерес. Решения винаги взети с оправданието "няма пари" или "откъде пари".

Хората в действителност нямат пари. На колко мислите, че са децата на тези 80-85 годишни? Сигурно са около пенсионна възраст.

За 900 лева няма как да получиш уау грижи, но поне да не ги бият. За условията няма да коментирам - виждала съм случаи, в които битовите условия в собствените жилища на болните са още по-лоши от това, което видяхме по снимките.

Нали?.....Никой не е застрахован...уви!

Освен институции и близки  има и останалата част от обществото. Която обикновено стои в поза" Това не ме касае" или "махнете го защото ми пречи".

Е, според мен, когато всички от тази тройка започнат да мислят и правят да не се случва на някого онова, което не биха пожелали да се случва на себе си и любимите си хора, нещата ще почнат да се нормализират. Защото няма как да стане само една от всичките страни в тази картина да е заинтересована. Разбира се най-заинтересован е пострадалия и неговите близки, държавата и инструкциите отдавна са абдикирали (кампании като българска коледа, капачки и подобни показва подкрепа на хора, личности, но не и нещо институционно под формата на държава). Останалата част от обществото пък желае да живее така сякаш всичко да е цветя и рози и всички които пречат на  "Прекрасния нов свят" да са "навряни където им е мястото".  Всъщност все повече вярвам че двигатели на прогреса в това отношение са засегнатите, но този прогрес може да се случва в културните страни. В бг за сега (надявам се за сега)  е утопия.

Чакай да се допиша. Познати посетиха Япония, няколко пъти. Едно нещо ми се запечата много ясно от разказите им. В обществената тоалетна има човек който помага на възрастните . В банята има също помощ за изкъпване ( къпят се в обществени такива) . Тази помощ е безплатна и се извършва с видимо уважение. Към хората които са се трудили и сега не могат , защото са възрастни. Това у нас кога ще се случи? Очевидно е че верност 0 на нещи в живота няма, даже не е нула вероятността слънцето да изгрее от запад.  но точно на това за което говорим в БГ тази вероятност много силно клони към нула.

ОК, мерси. Всъщност според мен отношението "не ме интересува", "който си има увреден вкъщи, да си го гледа", "на мен да не би да ми е лесно на една заплата", "край къщата си дом за ненормални не искам" и т.н. не би имало голямо значение и би изглеждало на моменти дори като изцепка на фрийкове, ако организацията откъм институциите, бутани от засегнати и доброволци, разбира се, но основно откъм институциите на държавата, защото те са с правомощията и възможностите, беше по-старателна. И аз се надявам, че просто постепенно става.

Специално за Ягода близките са били единствените, които биха могли евентуално да подадат сигнал, а контролните органи - да действат оттам нататък. Останалите няма как да разберат и помогнат, не и преди да е станало медиен скандал.

Япония освен на дисциплина, качествено изпълнение и уважение към старите, си е надвила и на масрафа все пак. Парите имат значение. При нас да се стигне до изпълнение на функциите за контрол не през пръсти, е първата стъпка. Наред с разширяване (задължително) и подобряване (където е нужно) на държавните места за настаняване и други видове услуги лека-полека, но постоянно. Така го виждам аз.
Застаряващите общества все повече ще го имаме всички този проблем. Надвиването на масрафа си остава да важи, но и хора за персонал трябва да има.

Ами да, то па не може да се товарим цялата мъка на света.
Има хора даже и не четат новини. Шапка им свалям. Блажени са.
Принципно за да си размърда държавата задничето обикновено трябва народа да отиде по улиците.
А често и да отиде, нищо не се случва.
Ама всеки ден и за всяко нещо ли трябва да ходим да протестираме за да си размърдат ония в държавните институции?
Щото тия дето протестират ходят и на работа. Те не работят като протестанти. Не може ли просто онова там същество в държавната службица да работи.

Впрочем това същество държавния служител не е човек. Това е някаква разплута лоена мързелива топка.
Изключително рядкост е да има там човешко същество да работи. Те затова мързеливци, които искат сигурна държавна работа драпат за там. Щото знаят, че може и да не работят.

Знам че има ситуации , в които има локални скандалите, с намесен ограничен кръг хора.  Но тук не говорим за нещо такова.  Говорим за немалък кръг от хора и говорим за практика а не за единичен случай. Била е незабелязана ситуацията ? Не са знаели че не е редно? хора са минавали заминавали посещавали,  не са забелязали, не са пуснали един анонимен сигнал. Ми що да се товарят с "цялата мъка на света".  Добре де дали самите камериерки чистачки биха го направили това същото на майка си, на баба си? Ето тук стои въпроса.  По темата  - говорим за разбиране, приемане, за помощ  към хора , които зависят от теб. За това ти се плаща. Но всичко което са правили е давало и усещане и за власт, за сила и за безнаказаност.

Давам пример. Отива сина ми на 18 г. в хипермаркет за строителни материали да купи нещо за час в училище. Два часа са го направили на дъвка. Моткали го от отдел на отдел оставили го да търси сам и той накрая се отказал. Прибира се вкъщи. И аз отивам с него на същото място е същия магазин. Още като ми видя служителя на отдела  лицето разбра за какво иде реч. Каза, че "Той не бил разбрал момчето какво търсило" И въпросното нещо го намерихме за пет минути.

 Какво показва това, ами че в бг всеки си избива стрес агресия злоба неудовлетвореност недоимък върху по-слабия, демонстрира сила. Но коленичи пред по-силния от него. Ежедневно - на работа, на пътя, в супера - хората избиват комплекси. особено като нямат някакви вътрешни устои. При тях работи само правото на силата и на зависимостта. Каквато е базата,  такава и надстройката.

Говорим за теория, не за практика.
Посетители не са допускани, има хора, които 4 години /ЧЕТИРИ години/ не са излизали от стаите си.
Кой да види, кой да подаде сигнал? И на самите близки явно така им е било по-удобно, да се обадиш на “ръководството“, от там да ти кажат, че “всичко е наред, няма проблеми“, ти да преведеш поредната такса по банков път и пей сърце.
Камериерки или чистачки изобщо не е имало, то персонал не е имало, неквалифицирания медицински такъв е бил за всичко, нали видя снимките - за каква “хигиена“ става въпрос? Наистина като къща на ужасите.
А относно възрастта - имало е и около 50-60 годишни хора, повечето 80+, но е имало и по-млади.

За мен като цяло е трудно да определя, за себе си лично, кой е по-виновен - държавата в лицето на институциите, или близките. Опитвам се да се поставя в обувките им - живея с майка си, която е именно на 80+, засега /дай Боже и колкото се може повече/ си е с акъла, но виждам как се променя с дни, и ментално, и физически. Няма никакви заделени средства, то е лесно да се каже, отново теоритично - заделяйте за старини....но на практика кой работоспособен средностатистически българин, с нормална заплата и разчитащ САМО на нея за битието си, заделя настрана за нещо, което може и да не дочака? Хората живеят ден за ден, и осигуряват насъщния, не всички сме със заплати от 4К нагоре, няколко имота, фирми, и т.н. И като ти дойде изведнъж, и ....в Ягода.
От друга страна, институциите са неработещи, това е така, държавата не си е на мястото що се отнася до създаването и поддръжката на такива домове предвид наистина голямото им търсене, от една страна, и от друга - адекватни условия на заплащане и труд на персонала, който да работи в тях. Та същата държава закри и повечето от психиатричните центрове по места, отделения, бази, психично болните се увеличават с дни и няма къде да ги настаняват, звучи брутално, но има търсене, няма предлагане. Затова и толкова хора с психични заболявания се разхождат сред нас и зачестяват инцидентите, защото те са по улиците, в метрото, на пътя....
Много тежък и сложен е този въпрос и проблем, “болен“. За съжаление, не очаквам промяна. И сега ще е “много шум за нищо“. До следващата “къща на ужасите“.