Работливи ли са българите?

Не се изразих правилно. Нямах в предвид конкретната работа на племенника - явно са си го измислили германците. Много ги уважвам.  Или че всички да стоят плътно до машините през целия производствен процес. А изобщо за проектантите - не може да стоят цял живот на дивана, без да са научили физическия смисъл на проектираното. Аз например до студентството ми правех дървени конструкции, работех с дърво, дядо ми беше дърводелец. И още и сега харесвам и обичам да чертая и проектирам конструкции от дървесина. Защото съм забил поне един пирон (винт). Знам как преминава през всеки вид дърво, кое колко държи. Как трябва да се обработва, защитава и ако не се, какви поражения има. Дадох пример с работещ на обекти ВиК проектант - най - добрият. Имаме и друг - ами не става. Прави само папки. Както казва един ВиК майстор, който си работи сам, само разпъва чертежите за да си ги постели за да си сложи обяда. Нито размерите съвпадат, нито клоновете, дебити, връзки и т.н. Или за ОВиК проектант, дори и да си изучил цикъла на Карно, дори и да си ходил на стаж и гледал, пак не става ако не го виждаш. И аз съм ходил на стаж като студент - само се хилехме и пощипвахме за 1-2 седмици по 2-3 часа на ден по заводите. За IT инженерите е ясно те си работят на компютъра, за да видят резултата пак на компютъра. Въпреки че, например един софтуер за климатик, автомобил, машина, пак е интересно/необходимо да се види на живо какво изпълнява.
Аз си казвам че съм чертожник, знаещ елементарните строителни правила, но архитектът/инженерът си носи правата и отговорността. Казвам си, че не разбирам много, но точно тая работа, мога да я работя от всяка точка на света защото няма за какво да ме търсят. Не нося отговорност. После разбира се проектантите си преглеждат начертаното от мен и те си слагат подписите. Затова те си взимат и големите пари - моя подпис го няма никъде. Ами явно ми имат доверие, щом вече 21-22 години съм при тях. Но те са от повече години. Понякога ги търсят за довършване, поправка, изменения след 20-30 годишни проекти. Как един онлайн работник от дивана в Бангладеш ще ми даде сигурност за струващата милиони жилищна сграда, кой да търся? Чертожник в Банглдеш - да, но проектант ... ми не, благодаря! Това, че съм представил в дигитален/хартиен вид идеята, поизправил съм му драснатите на ръка черти, не ме прави проектант. Или, че съм дигитлизирал в word/exel количествени сметки, записки, изчислителни сметки. А тези хора архитектът/инженерът са всеки ден по обектите, имаме активни над 20 проекта, които се движат. Нямат време да цъкат с мишката по цял ден. И решават на място конкретни проблеми, не можеш всичко да предвидиш в проекта с чертичките/цифричките. Особено при реконструкции, не може да си забелязал всичко зад бутната стена. И в това им е силата - казват и решават на място, в момента. Имат самочувствието, познават ги и им имат доверие всички - думата им е закон. Защото имат опит и цял живот са били по обектите. Един диванен проектант ще забие нос в компютъра и ще пита ChatGPT, ще направи визуализация на новия детайл след 1 седмица, кой ще го чака?

Пак ще повторя,  че зависи и от естеството на работа, и от конкретната дейност.
Някои почват от чертането, понеже са млади, като племенника ми. Други първо минават през практиката за 20+ години, за да стигнат до "чертането", като братовчед ми. Какво е нужно на конкретния бизнес е определящо.
Аз съм на светлинни години от инженерните професии и нямам идея какви дейности извършват, но неслучайно зад един проект стои цял екип. Аз даже не бих имала доверие на продукт, който се произвежда от-до само от един човек, който се изживява като пенкилер, вместо от редица хора, специализирани всеки в своята част от процеса.
За сложни продукти говоря, а не за краставици и домати.
Иначе става като "майсторът" на новата ми секция на морето. Той я проектира уж, той изработи плоскостите, той я сглоби и накрая от качествен материал и добър проект се получи мазало, защото се оказа, че човекът е с въображение и усет, но с 2 "леви" ръце, но си е премълчал, че е ЕТ и няма екип. Че и му отне месеци за една проста секция, която можеше да си вземем готова от верига и да ни я монтират за 20 Мин, че и по-евтино и качествено. И съм убедена, че нея нямаше да дойде да я монтира дизайнерът, нито мебелистът, който я е изработил. А този човечец ни остави усещането за абсолютен мързел, който можеше междувременно да отметне няколко обекта и да спечели повече пари, но явно толкова му е бил капацитетът.
Колкото по-сложно, толкова по-голям екип изисква, а не Голо самочувствие.
Все едно аз не съм юрист, понеже нямам адвокатска правоспособност.
Разбира се, човещинка е да се омаловажава.

Машинните инженери-конструктори са различни от електронните инженери-конструктори. Едните чертаят едните части на машините/проекта, другите други. И после според зависи машините идват инженери-автоматизация/програмисти например. Отделно има технолози. И сега ако са големи проектите - има чертожници, да, въпрос основно на размер/обем.

Да, въпрос на конкретна работа. Просто ми става безинтересно, като дойде младеж след университета на работата ни и каже "аз малко да се понауча и отивам да си работя онлайн". И го знам че до 5-6 месеца няма да го има. Та и във връзка с темата - има хора и хора. Свободното време е важно за всички, но някак като чуя "от вкъщи" и го възприемам не точно като професионализъм, или поне не на някой без опит. Поне за нашата професия. Гореспоменатите проектанти, след университета, са работили първите 10-15 години като технически почти по обектите, натрупали са опит, а през нощите са чертали и проектирали. Такъв афинитет у нашите новопристигащи работници не съм усетил някак. Работят онлайн, изпращат, но преди да предам изпратената излагация на проектантите, ги преглеждам аз. Случвало се е за дребни обекти, да ги изтривам директно и да ги правя наново. Просто ми е по - бързо, отколкото да преправям. По - големи проекти преправям, и понякога отнема повече време, отколкото да се направи наново. Те пък все им е трудно и бързо се отказват от тая работа. Въпреки че знаят, че преди това аз ще го пипна, после проектантите ще го гледат. Не им се работи много на младежите, или болнични, отпуски, работа от вкъщи. Кога ще станат тези проектанти, които сега познавам, кога ще натрупат този опит и те не са вечни - не знам. Още по - смешно е като се споменава, че са им ниски заплатите. Ами те не изкарват и 1/4 от платеното им. Заплаща им се да учат реално, да останат 1-2-3 години поне. Повечето ги назначават на с 1/3 по - голяма заплата от моята (с 22 год. опит), само и само да стоят. Няма я тая ангажираност към проектите, чувство за отговорност. Корпоративния дух. Всеки гледа джаста-праста, накрая да види цифричките в банковата сметка. Ако може нещо с далаверка - малко работа за много пари - биткойнче, врътка, борсичка, недвижимо имотче, БЕТЛ, пирамидка. Да се "вадят" някакви пари. "Балъците да работят" и да произвеждат това, което да им платят с изкараните от нищото пари.

КВАЛИФИЦИРАНИ КАДРИ

Според мен много хора имат нереалистични очаквания. Непрекъснато ми излизат постове в LinkedIn, в които хора се оплакват, че никой не иска да им даде шанс, а те тъкмо са завършили университет, нямат стаж и опит. И по-странното е, че обикновено тези постове са за IT сектора, някакъв дизайн, маркетинг и т.н. Каквото и да си говорим, това са бързоразвиващи се сектори, в които университета може да даде само базови знания, защото всяка минута технологиите се променят. Не е медицина, примерно, че да трябва да години да не откъсваш очи от учебника, странно ми е чак на 23-4 години тепърва да започваш да търсиш стаж в област, в която конкуренцията е огромна, кадрите много и повечето хора започват стажове/работа още от първата си година в университета.

Давали сме и даваме шанс на много младежи, още от Iви курс на университета. Правят някакви проекти, като чертожници, неангажиращи, повечето идейни. Заплащаме стипендии - направо заплати. Като завършат и дойдат във фирмата, до 1 година приключват, защото истинската работа не е само чертането. Понякога изисква доста бързане, стрес, отдаденост, ангажираност, отговорност и разбиране. Опит не се трупа само на работа. А и след работа, чете се постоянно, търсиш решение на постоянно възникващи казуси, проблеми. Иначе всеки прави картинки, ако сте забелязали в групите за фрилансерите, колко коментара има под обява за визуализация на някой апартамент и колко малко коментари има за проектиране - истинско. Защото накрая ще живееш наживо в апартамента/къщата а картинката/чертежа, няма и да го намериш след 5-10 години, няма и да си го спомянш. Понякога дори и няма нищо общо. Всеки се извъди дизайнер но и да сгреши някоя тоналност на латекса, да пропусне някоя лайсна на мебел, лампа, няма да му намерят кусур. А проблемно проектиран обект ще ти боде очите с десетилетия. Истинските проектанти не киснат в тези групи.

В конкретния случай става дума за голяма цедка и заплати доста над българските, но зависещи от успеваемостта и от постигнатите персонални резултати, оценени с независима електронна система за качество, а не субективно. Явно говорим за различни сфери на работа. Още повече, че самата фирма от примера работи в много и различни сфери. Корпоративен дух сред 380 000 служители в 190 държави вероятно има, защото са малко фирмите в тази област, а и съдя по това, което виждам.
Работи се на няколко компютъра едновременно, правят се изчисления и т.н., а не чертаят, но аз чертането го разбирам като едно време, което виждах при приятели от ТУ, които разпъваха някакви листове А-3 и "рисуваха".
Както написах, далеч съм от областта. Професията ми е съвсем различна. Направо съм на светлинни години. Всичко инженерно ми звучи като на някакъв засукан китайски диалект. Даже и от 5+ години изобщо не работя.

Твърде много се отклонихме от темата, която е за българите като цяло, а не за българите, работещи в големи международни/немски или други корпорации.

Не, не са работливи! Слагат си боклука в колата и спират до боклука, за да не извървят няколко крачки повече, спират пред магазин, неправилно, само и само да са близо, така правят и пред къщи, дори на тротоара спират за да не са 200 м по- далеч. На работа ми е любим изразът "за толкова пари толкова работа", чисто оправдание за некачествена работа, с допълнение мога и да си дам зор, ама не искам.

Лошото е, че в повечето случаи и да искат да си дадат зор, нищо не могат.

За тях даването на зор е, да седят по-малко време на телефона и на кафето/цигарата.
На много  места минимум  2 часа на ден, говоря от 8-те работни отиват в гледане на телефон, цигари и подобни.

Колко реалистично!
Дори в момента някоЙ са на работа, докато осмиват себеподобни, но винаги сламката в чуждото око е по-видима от гредата в собственото.

Това, че никой не дава шансове е вярно. Бизнесът хем реве, че няма кадри. ..хем не иска да взима неопитни....хем не му се занимава да обучава. Често колегите също не искат да показват/обучават, че сакън да не вземеш да станеш по-добър от тях.

Тоя доста съм го яла докато стъпвах в бранш, близък до моето образование, но без опит за конкретната длъжност. Сфера, в която има перманентен недостиг на кадри. Доста време мина докато намеря "моята" фирма, в която ме пуснаха да се развивам, вместо да ме дебнат 5 мин повече ли съм обядвала. 😂 И чух от шефовете "Ти си ни важна". Основно сама съм се учила и продължавам да се уча. Колегата отказа да ми показва каквото и да е - от стандартни неща като фирмени политика, ред, контрагенти,  та до някои по-специфични за професията неща.

А ти защо стоиш? Моя мъж не стои. И ако назначат някой на който трябва да му поправя и редактира работата за по-голяма от неговата заплата - почва да си търси друга фирма.

Е нали все някой трябва да остане и да работи. Ако всички си бием камшика нангажирано след 1-2 години и след нас - потоп, какво ще остане. Няма никаква приемственост, всеки да работи ден за ден. Това не е Макдоналдс и ако не изпържиш добре картофките, пък друг ще се научи за час два и работата върви.

Не знам, аз съм на мнение, че ако не си оценен - приключваме, някъде друга ще те оценят. Все пак, не е фирмата на баща ми и не работя за чест и слава. В наши дни заплата се вдига със смяна на фирма, като това не трябва да проблем на работниците, а на работодателите, които не могат да си задържат верния персонал. Пък и то не е само до пари, дразнещо е да обучаваш хора, които са на по-ниска позиция, с по-малко отговорности, но да взимат колкото теб.