КГБ = Клуб на Готините Баби - 234

КАГ, нямат много време в Панагюрище, защото отиват по обяд и на другия ден се връщат. Ако бяхме и ние с ММ непременно щяхме да намерим време да се видим, но все още не ставаме за пътуване. За това и не отиваме с вас до Златоград. Обикновено ходим двамата заедно, но сега не може да шофира и....сме пас. През септември със състудентите му ще празнуваме 45 години от завършване, ще сме в Казанлък и аз от сега мисля кого да ангажирам с превоза. Със студентка ще се похвалим след 10 юли, тогава излиза класирането. Нямаме притеснения, защото тя е с максималния бал за специалността. Аз настоях за ДЗИ по желание - японски и тази 6-ца се умножава по 3.5 + пълен отличен в дипломата. Едва ли ще има някой с нейния бал. За сега не е разбрала някой друг да има 6 на ДЗИ японски. Всичко друго, което признават за балообразуване се умножова по 3 или по 2.5. Само да сме живи и здрави ще черпя.
              С твоята оргинална рецепта на яйца по панагюрски се яви на интервюто за Япония. Не знам дали съм споменавала предизвикала е интерес, защото рецептата е настандартна и не я знаят. Та и за това има да те черпя.

Да, спомням си, че участва с тази рецепта в японското посолство.

Приятно да им е  гостуването у вашата близка!

Здравейте, момичета! Знаех си, че освен умни и красиви баби, и внуците са умни и красиви. Поздравления за чудесните резултати на децата. Сега имат време за почивка и наесен с песен към студентския живот. Аз също съм доволна от резултата на моите ученици. Обадиха ми се още сутринта да се похвалят. Като оценител тази година прочетох много интересни есета и съчинения. Доволна съм. Аз приключвам с класните работи и също чакам ваканцията, като учениците.

Браво, Лунно цвете!  Аз чакам резултатите от НВО на 12 -ти.

КАГ, специални благодарности!

Оффф, да се прикреватя малко, да ви се поплача, пък да си стягам опинците и да излизам на вечерна разходка.

От сутринта ми почна деня с препускане - първо задачки разни квартални, после отидох на фитнес, след фитнеса - среща с приятелка, че от преди Нова година сме се зауговаряли и все отлагаме, в повечето случаи аз,  после бам - в HM уж за малко, че видях нещо интересно на витрината.
Прибрах се към 14.00 - 14.00  и нещо, грабнах един банан и излязох с Кучо, че той, душичката ми, с такова  нетърпение ме чакаше. Времето беше подходящо, нито топло, нито студено, та направихме по - продължителна разходка. След нея  си подредих покупките и скокнах пак навън, че в 17.00 имах час за едни процедури.
И на връщане в метрото чета К.А.Г. за какви вкусни манджи ви обяснява, а на мен ми се ядеее, едвам дочаках да си вляза в къщи. Бързо в кухнята включих мултикукъра да загрява, през това време се преоблякох и бързам да кухнята да чукна и разбия яйцата, сложих олио и ги сипах, а те не цвърчат. Кога погледнах,  аз съм включила другия кабел на скарата, а върху нея една кърпа да не се драска и съм си сложила кутията с кафето, да  ми е по началъм сутрин и разни други джиджавки имаше. Когато запуши и замириса се усетих к'ви съм ги свършила. Кърпата изхвърлих на балкона, че се беше увъглила, но е за боклука.
Направих си лучено по Панагюрски, щях да го снимам дз ви го презентирам, но толкова бях гладна, че забравих.
Излапах го набързо, но толкова бързо лапках, че никакво удоволствие не усетих от вкусотията.
Сега ми е тежко, като преяла змия съм, ама а полежа още малко и си затворя очичките, а съм заспала.
А Кучо си има физиологични нужди и макар, че не дава зор, трябва да се става.

Аааа, и още едно оплакване имам, таман съм почнала .
Цял ден маам крачоли с едни чистак нови маратонки и те пущините, такива злобни мазоли ми направиха на кокалчетата на петите, че не е истина. Не само мазоли/мехури са станали, ами и са се спукали, отгоре на всичкото.
Чудих се с както да си намажа раните - имам цикстридина, дефламол, йодасепт, вазелин, медикоидеал и крем здраве и от на адашката Фло вълшебното биле.
С него си намазах петите и  дано минат до Златоград, че ще трябва по джапанки да идвам.
Знам си аз, че не съм за нови обувки с тези капризни крака, ама уж меки изглеждаха, естествена кожа.

Наоплаквах ви се хубаво, сега да скачам и да излизам, че колко ми се не става не е истина.

Но пък ми е готин деня за всички хубави новини за добри резултати на децата.
Поздравления и за хубавецът на адашката .

Клечи , ти днес големи премеждия си имала.
Лунно цвете, сигурно и бисери си прочела.
И аз ще се прикреватвам рано , че да почета. Много ми е интересна книгата.

Клечи, аз когато обувам нови обувки, винаги си слагам широка лепенка лейкопласт на петите и...така не ме убиват. Работи техниката от години. Няма значение мека ли е кожата или не. Все пак са нови и не са правени по поръчка точно за моите крака.
               Аз пък, като отидох на пазар, си харесах едно зайче и го пекнах за вечеря. Явно съм си пощелива и като видя нещо не устоявам. Ще си ходя една дебела баба. Съвсем се заседях покрай ММ. Той ходи бавно и аз се мъча , като вървя с него та често започнах да го оставям сам да ходи до магазините. Лошото е, че съм праснала кростренажора пред камината, че да ми е пред очите и да го ползвам, но нещо го подминавам постоянно. Тръгвам с хъс и след 5 минутки съм си намислила някаква отговорка. Утешавам се с мисълта, че гаранционния срок ми е изтекъл и не приемам рекламации.

Днес на работата, яко бачкане, реших аз да поседна на един стол. Столът счупен и се озовах на земята, за щастие без поражение. Бабешка работа.

Фрау, погледни го от смешната страна Аз наскоро буквално счупих едно детско столче. Добре, че се приземих от ниско, но толкова ефектно вирнах крака, че децата се заливаха от смях. То и аз от смях едва станах
Тони, коя книга четеш?

Диди, Фло, Мериан, браво на децата! Много успехи и занапред!
Данна, Тетка, от страни е смешно, ама трибуквието болиии! Знам от опит
Яге, аз също прихващам колтуци от домати. Получават се хубави и здрави растения. От друга страна, едно време не се култучеха доматите. Но тогава разстоянието между корените трябва да е по-голямо. Ако искаш направи си експеримент - остави няколко неколтучени и ще прецениш кое ти харесва повече.
Клечи, малкият дявол е бил.
Аз да питам нещо - мястото на срещата за тръгване към Златоград е известно - Централната автогара София.
Но часа съм забравила  8 или 8.30?

Има безколови сортове и не се култучат, но  поне първите махам и  при тях, няма да бера кисели шикалки. Всичко може - въпросът е трябва ли. Зреят моите  и късните едри сортове вече. Ще се радва синът, не знам свекървата де му хвърли пъпа, но иска да ходи по земята , бос,  и на слънце. Има  и такива - слънцеяди,  но той  си яде леб, че и месо , освен треволяци. Не ще да  е от тях.

След обяд се отдадох на мързел. Нищо не ми се правеше. Има и такива дни. Е все пак прострях две перални.
Гледам, че имаме в групата паднали жени. Няма да ги споменавам, да не им излезе име. В Златоград ще правим прощъпулник на тия, дето ходят и падат. Ама за тия, дето сядат на столче и падат, какъв ритуал да направим?
КЛЕЧИЦЕ, многосериен филм може да излезе от твоите преживявания днес. Може да си щрапаш боса по асфалта...

ТАНУ и аз не помня в колко трябва да сме на автогарата. Утре ТОНИ като прочете, ще ни каже в колко пристига нейния автобус. Може би това трябва да е часът на срещата или 15 минути по-рано. Ще тръгнем, когато тя дойде.
ЛУННО ЦВЕТЕ, браво на твоите ученици. Техните успехи са и твои! Имаше ли смешки в проверяваните от теб работи?
КАГ, обезателно ще направя яйцата по панагюрски. Благодаря ти за рецептата.
Не ви коментирах всички, но пък ви гушкам за компенсация.
Сега отивам да забъркам познайте какво - познахте! Кокосов сладкиш. Имам поръчка да го занеса утре на едно мероприятие. Ще ви разказвам къде и защо.
До утре. Сега лека нощ!

Фрау Дана, наоколо имаше ли колеги? Обикновено в такъв момент има изненада и никой не реагира. Преди години правя първа среща с родители на първокласници. Седят те на чиновете, аз отпред и изведнъж се сещам, че ми трябва дневника. Отивам на бегом в учителската стая да го взема и на бегом се връщам до класната стая. С чисто нови обувки от мачкан лак сабо. И като се подхлъзнах на излъскания паркет, и като се пльоснах с краката напред и по гръб пред всички! Никой не се засмя, никой не стана да ми подаде ръка. Пълен потрес! Ами смешно, ама не съвсем.
И друг път се подхлъзнах с токчета пак на паркета в класната стая и се пльоснах  с главата напред до коша с боклук в ъгъла. Ами счупих си китката и един месец в гипс. 

Толкова за днес. Лека нощ и със здраве до следващия ден!

Каг, само не ми говори за падане и счупени ръце. Казах на майка ми, че трябва заедно да ходим на рехабилитация.  Тя за ръцете, а аз за кръста, че останах без кръст от вдигането и. А ми е забранено да вдигам повече от 5 кг. Като и казах, че заради нея ще започна да се напикавам, тя ми отговори-не се притеснявай   ще ти давам от моите памперси. Абе направо-весело ни е, чак ми идва да хвана гората.
А срещата е в 8.30, защото буса ще спре в 9 без 15 и там се плаща за паркиране и да може скоро след това да тръгнете.