Нашето момиче е вече на 9г.и е огън и жупел. Пълна е с енергия, постоянно е в движение, много палава, плямпа постоянно. Знае че е осиновена, за сега хич не и дреме. Казва че сме Мама и Тати и че ни обича! Ще видим като я удари пубертета, кво ще е.
- Публикувана: 12 юни 2025, 10:24 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2025, 08:52 ч.
Седма тема на чакащите
Четейки тази и предишната тема, оставам с впечатлението, че момичетата са по-проблемни. А и обикновено, след време, жените търсят биологичните си родители, докато не съм чувала мъже да се интересуват от тях. Какви са вашите наблюдения?
Mama Ru, може ли да споделиш какви проблеми създават. Ние мислим за момче, защото имаме опит с този пол.
Моят братовчед е осиновен, на 40 г е и още не знае (всички занаем без него, което за мен е отвратително). Та той мина през някакви истории с наркотици и алкохол като студент, но мисля, че това няма общо с факта, че е осиновен и на всеки може да се случи.
Не, не е свързано с пол или търсене на биологични родители. На този етап и двете ми деца не се интересуват относно издирване на биологичните родители. Относно проблемите ч, познавам поне две осиновени момчета, които създават сериозни проблеми на осиновителите още в през пубертетна възраст.
Моят братовчед е осиновен, на 40 г е и още не знае (всички занаем без него, което за мен е отвратително). Та той мина през някакви истории с наркотици и алкохол като студент, но мисля, че това няма общо с факта, че е осиновен и на всеки може да се случи.
Четейки тази и предишната тема, оставам с впечатлението, че момичетата са по-проблемни. А и обикновено, след време, жените търсят биологичните си родители, докато не съм чувала мъже да се интересуват от тях. Какви са вашите наблюдения?
Здравейте!
Нека дам все пак някаква обратна връзка към вас, тъй като така или иначе се създаде дискусия по повода. Аз и съпругът ми сме тези с редложението за близнаци на 11 месеца. Първоначално много ги изкахме,но....уви - взехме решение да откажем. Решението ни е продиктувано от:
1. Отказ на социалните да ги заведем на независим лекар невролог, дори с тяхно присъствие с мотива, че реално не сме им никакви на тези деца, че да ги водим където и да било. Това е факт и им влизам в положение, но ми светна червена лампа!
2. По документи детски невролог (наш познат) е категоричен, че кръвоизливите в мозъка могат да бъдат с непредсказуеми последствия.
3. Нашата социална работниччка също е категорична, че с тези диагнози децата не могата да бъдат квалифицирани като здрави или с леки и лечими заполявания и вероятно са подготвяни за международно осиновяване.
4. Факт е, че дори да си ги родия пак няма гаранция, но при среща и разговор с нашите близки се оказа, че макар привидното "да, приемаме ги и тези деца като наши" всъщност като "опря ножа до кокала" се оказа, че ние ще сме абсолютно сами без никаква подрепа! На фона на това, че са две и с лоша прогноза за момента просто решихме да изчакаме още малко.
5. Написахме писмо с категорично изразени мотиви, и го изпратихме до РДСП, което ни отправи предложението и с копие до друго РДСП, което след като запитахме всички РДСП в страната ни отговори, че не сме разглеждани при тях, но в системата им било видно, че са ни предложени вече деца, с оглед което се почуствах длъжна да ги информирам, тъй като според мен нямат право да не ни разглеждат досието само защото в друго РДСП вече сме разгледани. Това дори звучи абсурдно.
6. Незабавно предприехме мерки да променим критериите на това, че желаем само здраво дете с оглед съображенията, които изложихме по този според казус и субективната преценка на всеки един човек по отношение какво е това леко и лечимо заболяване.
7. Точка 6 веротно ще ни прати в "трата глуха" и ще чакаме поне още 2-4 години (до момента на предложението чакахме 2.4 години). Но фактите са такива, предлагат и деца с потенциално тежки заболявания при критерии леки и лечими такива.
Решението беше трудно, но предвид това, че разбрахме залипсата на каквато и да е подкрепа от близките, недопускането на външен лекар (което поражда у нас съмнение) и потенциалното тежко здравословно състояние, което неминуемо е придружено с мноооогооооо финансов резурс за лечение (а няма как да ги оставиш без такова) някак ни стопира.
Не мога да кажа, че съжаляваме за решението си, но наистина осъзнахе, че ще чакаме още много, много дълго!
Благодаря на всички, които се включиха с коментари и опит по случаят. Бъдете здрави!
Нека дам все пак някаква обратна връзка към вас, тъй като така или иначе се създаде дискусия по повода. Аз и съпругът ми сме тези с редложението за близнаци на 11 месеца. Първоначално много ги изкахме,но....уви - взехме решение да откажем. Решението ни е продиктувано от:
1. Отказ на социалните да ги заведем на независим лекар невролог, дори с тяхно присъствие с мотива, че реално не сме им никакви на тези деца, че да ги водим където и да било. Това е факт и им влизам в положение, но ми светна червена лампа!
2. По документи детски невролог (наш познат) е категоричен, че кръвоизливите в мозъка могат да бъдат с непредсказуеми последствия.
3. Нашата социална работниччка също е категорична, че с тези диагнози децата не могата да бъдат квалифицирани като здрави или с леки и лечими заполявания и вероятно са подготвяни за международно осиновяване.
4. Факт е, че дори да си ги родия пак няма гаранция, но при среща и разговор с нашите близки се оказа, че макар привидното "да, приемаме ги и тези деца като наши" всъщност като "опря ножа до кокала" се оказа, че ние ще сме абсолютно сами без никаква подрепа! На фона на това, че са две и с лоша прогноза за момента просто решихме да изчакаме още малко.
5. Написахме писмо с категорично изразени мотиви, и го изпратихме до РДСП, което ни отправи предложението и с копие до друго РДСП, което след като запитахме всички РДСП в страната ни отговори, че не сме разглеждани при тях, но в системата им било видно, че са ни предложени вече деца, с оглед което се почуствах длъжна да ги информирам, тъй като според мен нямат право да не ни разглеждат досието само защото в друго РДСП вече сме разгледани. Това дори звучи абсурдно.
6. Незабавно предприехме мерки да променим критериите на това, че желаем само здраво дете с оглед съображенията, които изложихме по този според казус и субективната преценка на всеки един човек по отношение какво е това леко и лечимо заболяване.
7. Точка 6 веротно ще ни прати в "трата глуха" и ще чакаме поне още 2-4 години (до момента на предложението чакахме 2.4 години). Но фактите са такива, предлагат и деца с потенциално тежки заболявания при критерии леки и лечими такива.
Решението беше трудно, но предвид това, че разбрахме залипсата на каквато и да е подкрепа от близките, недопускането на външен лекар (което поражда у нас съмнение) и потенциалното тежко здравословно състояние, което неминуемо е придружено с мноооогооооо финансов резурс за лечение (а няма как да ги оставиш без такова) някак ни стопира.
Не мога да кажа, че съжаляваме за решението си, но наистина осъзнахе, че ще чакаме още много, много дълго!
Благодаря на всички, които се включиха с коментари и опит по случаят. Бъдете здрави!
Смятам, че е за добро! Горе главата! И вашият късмет ще дойде! Не е по силите на всяко семейство да се справи с отглеждането дори на едно дете с увреждания, а какво остава евентуално и двете деца да са с такива. Проявили сте здрав разум, не липса на любов. И да, много баби и дядовци не се наемат да гледат дори здравите си внуци, а какво остава за болни... Познавам такива случаи.
А е лошо, когато кандидат-осиновителите нямат дори достатъчно информация за здравословното състояние на децата и нямат право да ги заведат на лекар, макар и в присъствието на социалните. Някои кандидат-осиновители може да са готови да приемат деца с по-леки увреждания, но не и с тежки налични такива. Все пак те ще ги отглеждат в дома си години наред. Познавам и малки деца с ДЦП и подобни заболявания, както и 50-60-годишни хора с такива.
Ако тези деца нямат сериозни увреждания, вероятно ще си намерят осиновители в България. Дай, Боже, да е така!
Има и други българи, които отказват. Потребителка в този форум писа за неин близък: https://www.bg-mamma.com/?topic=1366003.30, и после са намерили здраво дете.
Мама Ру ме упрекна, че пиша в темата, след като вече сте взели своето решение, но аз написах своите постове, за да споделя личния си опит. Нищо повече. Нали форумът е за споделяне. Вероятно и други се колебаят. А всеки решава как да постъпи.
Пожелавам ви скоро да прегърнете своето детенце!
А е лошо, когато кандидат-осиновителите нямат дори достатъчно информация за здравословното състояние на децата и нямат право да ги заведат на лекар, макар и в присъствието на социалните. Някои кандидат-осиновители може да са готови да приемат деца с по-леки увреждания, но не и с тежки налични такива. Все пак те ще ги отглеждат в дома си години наред. Познавам и малки деца с ДЦП и подобни заболявания, както и 50-60-годишни хора с такива.
Ако тези деца нямат сериозни увреждания, вероятно ще си намерят осиновители в България. Дай, Боже, да е така!
Има и други българи, които отказват. Потребителка в този форум писа за неин близък: https://www.bg-mamma.com/?topic=1366003.30, и после са намерили здраво дете.
Мама Ру ме упрекна, че пиша в темата, след като вече сте взели своето решение, но аз написах своите постове, за да споделя личния си опит. Нищо повече. Нали форумът е за споделяне. Вероятно и други се колебаят. А всеки решава как да постъпи.
Пожелавам ви скоро да прегърнете своето детенце!
НМ, щом така сте почувствали нещата, значи това е правилното решение за Вас и за децата. Надявам се, този отказ със сериозни мотиви да не ви изпрати в девета глуха и в рамките на нормалните срокове да получите следващото си предложение. Много жалко е, че близките ви са се отметнали и са заявили, че няма да ви подкрепят, но поне сега знаете как действително стоят нещата и ще се подготвите, че при отглеждането на детенцето някой ден ще трябва да разчитате само на себе си.
Не знам защо социалните са отказали преглед при независим / ваш специалист.
Не знам защо социалните са отказали преглед при независим / ваш специалист.
Аз отдавна писах, че 95% от социалните работници са там за стаж и да отчитат дейност. Някои от потребителите тук ми писаха, че това не било вярно. Децата се третират като стока на бит пазар, даже някъде е възможно да се пазариш.
Нашия случай попаднахме, на що годе отговорен социален работник в ЦНСТ-то.
Разрешиха ни , да вземем децата и да ги изведем за сладолед, още на първата среща, после след седмица ни разрешиха да отидем заедно за Уикенд почивка в района. Но за сметка на това , скриха много неща от нас или по-скоро ни лишиха от информация.
Та така, правилно сте постъпили!
Ще почакате, още малко и ще се случат нещата.
Успех !
Нашия случай попаднахме, на що годе отговорен социален работник в ЦНСТ-то.
Разрешиха ни , да вземем децата и да ги изведем за сладолед, още на първата среща, после след седмица ни разрешиха да отидем заедно за Уикенд почивка в района. Но за сметка на това , скриха много неща от нас или по-скоро ни лишиха от информация.
Та така, правилно сте постъпили!
Ще почакате, още малко и ще се случат нещата.
Успех !
Здравейте, за първи път се записвам и аз...На кратко с мъжът ми се опитваме да имаме дете вече станаха 13 години... С много опити и перипетии , с една неуспешна бременност и още усложнения след нея....Решихме ,че е крайно време да си подготвим документите за осиновяване, нямаше време за чакане....И така пуснахме си документите за осиновяване ,минахме курсовете и сме в регистъра вече повече от година....Подготвили сме се за голямо чакане...На всякъде ни предупредиха ,че се чака и психически сме се настроили, но все се надяваме да не е прекалено много.....Изискванията ни първоначално беше до 3г. ,след което променихме на 3.5г, да е здраво, без претенции за пол и да не е със силно изразени ромски черти....
Пожелавам успех на всички чакащи...Дано нашите "слънца " са някъде там😘
Пожелавам успех на всички чакащи...Дано нашите "слънца " са някъде там😘
Здравейте, за първи път се записвам и аз...На кратко с мъжът ми се опитваме да имаме дете вече станаха 13 години... С много опити и перипетии , с една неуспешна бременност и още усложнения след нея....Решихме ,че е крайно време да си подготвим документите за осиновяване, нямаше време за чакане....И така пуснахме си документите за осиновяване ,минахме курсовете и сме в регистъра вече повече от година....Подготвили сме се за голямо чакане...На всякъде ни предупредиха ,че се чака и психически сме се настроили, но все се надяваме да не е прекалено много.....Изискванията ни първоначално беше до 3г. ,след което променихме на 3.5г, да е здраво, без претенции за пол и да не е със силно изразени ромски черти....
Пожелавам успех на всички чакащи...Дано нашите "слънца " са някъде там😘
Пожелавам успех на всички чакащи...Дано нашите "слънца " са някъде там😘
sweetchild, 2011 в началото на октомври бях вписана в регистъра. И аз бях дала български или друго етнос, различен от ромски и турски. Та познайте - две години чакане. Получих предложение едва след като промених и написах, че бих взела дете със здравословен проблем или увреждане. А тогава в регистрите чакаха три пъти повече деца за бъдат осиновени. С критерии здраво и българче на практика и над пет-шест години може да чакате. Колко здрави българчета попадат в системата според Вас?
Може и възраста да промените, няма нищо страшно в това. Ние вдигнахме и буквално заваляха предложения. Така и си осиновихме , не едно,а две(брат и сестра),Та помислете!