Седма тема на чакащите

Весела Коледа! Нека този светъл празник донесе в дома ви много здраве, топлина и споделена радост с любимите хора.

Здравейте и Честита Коледа на всички! Бъдете здрави!
Тъй като днес видях поредния си отрицателен резултат от инвитро процедура, мисля, че е време да поема по пътя на осиновяването. Моля да ми споделите какво трябва да направя, защото като информация в интернет, честно казано нищо не разбирам.
От къде да започна и какво да очаквам?Ще бъда благодарна за малко помощ!

Като за начало препоръчвам да разгледате първия пост. Там е събрана доста информация.
Първата стъпка е да отидете в Отдел "Закрила на детето" по ваш адрес и там да заявите желание да станете осиновител. Връчват ви списък с документи, попълвате други и подавате. След това ще ви включат в курс, ще имате срещи със социален работник и посещение на дома ви. В тримесечен срок от подаване на заявлението, че искате да станете кандидат осиновител ще излезе заповед да директора на РДСП да бъдете включени в регистъра на кандидатите. От там чакате да ви одобрят за дете и да ви извикат на информационна среща. Чака се над две години, децата са в пъти по-малко от желаещите да осиновят. Реално осиновяемите деца имам предвид - около 300 от списък с около 900 деца чакащи за осиновяване.

Много Ви благодаря за информацията и за отделеното време! Желая на всички Светли празници и бързо преминаване през тези изпитания!

Nelito89, първо се "отърсете" от поредния неуспех. Успокойте съзнанието си, отворете мисълта си към това, че нещата ще се случат така, както е писано и се въоръжете с търпение. Последното ще ви е най-необходимо. Прочетете не само първия пост от темата, ами и изобщо теми на тази тема.
Настройте съзнанието си за "друго измерение".
Пожелавам ви успех!
А Mamma Ru, вече е от "другата страна" - ветеран 🥰. Ние ще помагаме със съвети, единствено!

Не само аз съм ветеран в темата, доста сме. Тук сме, за да сме полезни чрез споделен опит на вече преминали през процеса. Понякога може да звучи и стряскащо за тези, които тепърва вървят по нашия път. Целта ни не е да ви уплашим и/или откажем, всяка история е сама за себе си и макар и понякога да споделяме за трудности, едва ли някой, ако можеше да се върне назад във времето би се отказал от вече взетото решение.
Търпение, момичета и щипка късмет и вашият дом ще се огласи от детски смях.

Привет Nelito89,
Всичко ще се случи, понякога точно когато най-неочакваш и вече си загубил всяка надежда. Четете темите назад. Лично Аз съм описал нашата история много подробно и в детайли. Въоражете се с търпение . Съдейски по Никнейма Ви, сте 89-ти набор имате достатъчно време да изчаквате и не се отказвайте и обезсърчавате.
 Успех!

Момичета, благодаря Ви за подкрепата и съветите. Да така е, 89 набор съм и имам 11 неуспешни опита инвитро, както в България така и в Турция, както със собствен материал така и с донорска яйцеклетка. Определено ще ми бъде нужно малко време, за да се успокоя, както психически така и физически, но в никакъв случай не се отказвам и не се предавам! Желая на всички ви, хубав и спокоен ден и дано скоро получите така мечтаното обаждане! Аз ще си поема глътка въздух и ще се впусна в новото приключение с нови сили! 🍀🍀🍀

Nelito89, започни процедурата. Ще имаш време да се съвземеш, а и по всяко време, ако решиш, можеш да прекъснеш регистрацията. Чака се 2-3 години за първо предложение, дори и да нямаш големи изисквания към бъдещото си дете. Ще ти трябва време да приемеш реалността - няма да е като това, което би си родила. Дете с чужди неизвестно какви гени, често от бедни семейства и нискообразовани родители, възможни наследствени неща и най-важното - децата носят в себе си първичната рана от изоставянето / отделянето им от биологичната майка, част от тях са попаднали в системата не като новородени и носят миналото си, а ти носиш своята рана от невъзможността да заченеш и родиш. Направи си услуга и поработи с психолог, който да ти помогне да преодолееш своята рана, за да можеш после ти да помогнеш на детето да се пребори с неговата. Иначе рискуваш да не можеш да създадеш здрава връзка с детето. Осиновяването е взаимно приемане на две или три наранени души, но за разлика от детето ние имаме избор и правим осъзнат такъв.
На курса, вероятно ще кажат, че трябва да пишете минимална възраст над 7-8 месеца, защото по-малки деца няма. Има, макар и по-рядко. Ако едно дете е с отказ от раждането си, майката подписва на 30-ия ден, то за месец го вписват в регистрите и в едномесечен срок го разглеждат на съвет, т.е реално е да ти предложат бебе на 3-4 месеца. Отделен въпрос е, че има здравословни състояние, които може да се проявят по-късно. На тази ранна възраст основният риск е от ДЦП, макар че някои признаци са налице и по-рано, принципно го диагностицират около годината. Ще трябва да премислиш много неща.

Моят съвет е детето, което осиновите, да е поне на 1-2 години. Така ще може да се види има ли някакви сериозни двигателни или интелектуални проблеми, и да си прецените. По-добре човек да има някаква яснота и тогава да вземе решение.

Nelito89,
Аз все още съм момче(мъж) , вече на 52. Късно ми е да ставам момиче, въпреки че времената в които живеем, нищо се не знае. Шегувам се естественно!

Дядо Яг, май си единственият мъж, който пише в тази тема. То и в темите за майчинство, деца, възпитание пишат 99% жени. Та по дефолт едно обръщение към всички "момичета"

Nelito89, знам, че приемането е трудно. Много е трудно решението, че спираш с опитите и казваш: ами не се получи. Човек все се надява, че ако може би още нещо направи..., че може би следващия път ще му е късмета и т.н. Аз лично нямах този проблем, но го наблюдавам с много близък мой човек. Аз някак с времето приех, че е така, както е. Че не е в мой контрол да променя нещата, независимо колко искам и някак промених молбите си към "да става това, което е писано и най - добро за нас".
И детето дойде. И я обожавам. Аз лично нямах проблем с приемането, но според   мен гените нямат толкова голяма стойност, колкото средата и аз лично вярвам в това. Други хора тук имат други вярвания, и това е ок. Някои имат проблеми с осиновените деца. При нас няма.. Засега. Но не се залъгвам, че ще е така винаги.
Това е много важно решение за цял живот. Помислете добре, но като жена и вече майка Ви казвам : ако Ви води искрено то желание да сте майка и да дадете обич и любов на едно дете: давайте без колебание. Страх винаги има. Проблеми винаги възникват. И биологичните деца могат да имат проблеми. Човек никога не е подготвен за всичко. Но обичта е тази, която променя.

Пожелавам Ви късмет и съм на линия за всичко, с което бих могла да Ви помогна : съвети, споделяне, дори само да си поговорим.