
Програмистите са хора като всички останали, съвсем не са асоциални и да, ако могат да се продадат за 10 К е нормално да се мръщат на 7 К.
Една стока струва толкова, колкото пазарът е склонен да плати за нея. Че когато аз избирах какво да уча - икономист и правист бяха модите и сега се напълни и с огромно количество икономисти и прависти, включително и такива от силно съмнителни университети с неясно каква подготовка. Много хора, лековерно подведени от американски филми и вярващи, че и те ще имат късмета на глваната героиня да направят шеметна кариера и да живеят охолно се втурнаха да стават мениджъри, адвокати, та същото и с програмистите. Още помня съжалнителните погледи на съучениците си, че съм записала да уча в ТУ, колко било жалко, че не са ме приели да уча икономика. А то ме приеха, но предпочетох ТУ по ред причини. Оказва се, че навремето логиката ми е била точната и съм направила правилен избор.
Колко родители мечтаят за децата си кариера на заварчици, камериерки, помощен персонал от всякакво естество? Всеки иска да насочи детето си да има професия, уважавана такава. Никой не казва - маме, сега щом не те влече, можеш да станеш заварчик, плочкаджия, гипсокартонаджия, общ работник на строеж, камериерка, пом. възпитател (а.к.а. лелка) в детска градина... Повечето предлагат - архитект, адвокат, лекар, програмист, банкер и т.н. интелектуален труд. Обаче - независимо какво си учил, има значение колко си научил, колко си амбициозен, как можеш да се "продаваш" по интервютата, както и да не те мързи, да надграждаш знанията и уменията си. С упоритост, труд, старание, умерена амбиция и малко късмет нещата ще се получат сигурна съм. Препоръчани теми