Женомразието в България - Мит или Реалност ?

Под новините за поредната убита българска жена, може да се изчете дяволско евангелие от комплексирани български мъже, че тя си го е заслужила, защото е к...ва и браво на мъжа и , че я е утрепал.
Българските жени се промениха бързо, станаха по-силни и независими, а българските мъже (не всички естествено) си останаха в старите времена.
Общо взето българският мъж  все жената му е виновна, все бълнува изневери и все го е страх някоя да не му вземе 5те лева дето ги има в джоба.  Жените са само две групи : мама и златотърсачки.
Забелязвате ли, колко много от мъжете не могат или въобще не правят усилие да създадат семейство и как много семейства се създават и се крепят единствено на усилията на жените.
Поне от моя набор масово си останаха стари ергени и все ми приказват, че не искат някоя да им харчи парите. Това като ми го каже някой, дето е на квартира и изкарва 1500 лева и направо припадам - какви пари да ти вземе, ти нямаш нищо!

По изпълнен с любов към мъжете пост не съм чел. Евала !

Женомразците се вихрят най-вече в нета, където никой няма да ги разпознае. Също от краткия ми опит с приложения за запознанства преди години (от рода на Тиндър), бих казала, че там преобладаващите мъже са женомразци.

Това е реалността и аз споделям реална случка с реален човек. И на мен не ми харесват много неща, но животът е такъв.

Не се съмнявам, че е реално. Чувал съм го неведнъж, а именно, че не изкарвам достатъчно. Обикновено го казват жени, които харчат кинтите на тати и мама.

Не бих сложила всички мъже под един знаменател, единица са тези, които наистина мразят жените. Вероятно точно, защото те поставят всички жени под един знаменател, заради някоя, която е наранила тях. Това е проблем в много връзки, и при двата пола. Всички грехове на предишни партньори се приписват на новите, само защото са от същия пол.
Друга причина може да бъде отношението на баща им към майка им. Ако едно момче от малко слуша как майка му е тъпа и малоумна, тази неприязън се прехвърля напред и към неговата жена.

Възпитанието в детска възраст може да изкриви представата за семейство и някои дрйствия да се тълкуват като омраза, без да са такива. Например да е учено, с действия и думи, че като се приберат мама и тати от работа, тати трябва да си почива. Мама започва онова, за което е родена - тичане м/у пералнята, печката и мивката, сервиране, отсервиване, чистене + физическото обгрижване на децата, разбира се. И ако тяхната жена им обясни, че също е човек и ако свършат работата заедно, ще имат и двамата време за почивка, то това го приемат като липса на любов, мързел, неуважение. Не смятам обаче, че това е истинска омраза, по-скоро резултат от възпитанието.

В работата не мога да кажа нищо, защото съм работила все професии, в които и двата пола за приемани нормално. Но и не съм била на ръководна длъжност (не съм се целила в такава посока), там може би е различно.

П.П. Прави ми впечатление обаче колко вицове има, в които жената е змия, бракът нещо много тежко за мъжа и т.н. Не знам кой ги измисля, но ще каже човек, че някой ги държи насила там... Ами като е толкова неприятно за мъжа да има семейство, да си стои сам.

Какво общо има кавалерството с либерализма?

Кавалерството или липсата му показват като какъв човек се е изградил, или не се е, един мъж. Общо взето, какво му е възпитанието. Дали ще отвориш/задържиш врата на една жена, дали ще дръпнеш стола й да седне и тн, не я прави нея по-слаба или силна - прави теб да изглеждаш по-възпитан или не.
А, това, че хората са равни си е фундаментален признак на развитите общества и това, че недоразвилите се хора го подлагат на въпрос не го прави по-малко факт или истина.

Ми аз нали казах още в началото, че нещата са балансирани, но без крайности като цяло. И повече на думи, отколкото на дела.

Ок, не е омраза, но когато елементарно уважение предизвиква силно раздразнение и чувство, че не си обичан и някой се мъчи да те мине - каква е разликата? В липсата на счупени кости или труп? Някак не ми се вижда особен плюс. И изобщо мисленето 'какъв е толкова проблемът, нали никой не е умрял' е странно.

Разбира се, че е реалност, мит било. Омразата избуява, когато благоверната не се подчинява, ако е сгодна женица, само я тъпче и ѝ се подиграва.
Момченцата в темата с мноого приказки нищо не казват, едно такова заобиколно, подмолно, няма “да реалност е”, “ не, не е”, иска им се да изокат, ама не смеят, че ще ги баннат.
Слава богу, зетьовете ми са чужденци, ако и да им се иска понякога да тропнат, знам ли,  не смеят. Там където живеят са научени от малки, че внимаваш с отношението. Пък и дъщерите работят в институция, която се уважава и не може да се е@ваш в офиса/ службата/семейството😂, нали така беше Петко-льо 09669. Иска ти се да сме в средата на нищото и да имало добра адаптивност, охх лелее🤣🤣🤣

Предполагам се заглеждаш по жени, които не са ти по джоба?
Възможно ли е?
Много често сме го дъвкали този проблем във форума.
Няма как ако вземаш минималната или средната работна заплата и да сваляш жени, на които външният им вид струва петцифрено число.
Просто свалете летвата, ама така като чета никой не ще.
С трици маймуни не се ловят.

Много те заболя от споменаването на точно този въпрос.
И после жените са гадни златотърсачки - не, няма никаква омраза, казано е с любов?

Има наистина нещо такова. И то не е само при мъжете. И много жени в България хем дърпат към равноправие и независимост, хем (включително и в тази тема) се стига до изказвания от типа "ти не можеш да си ме позволиш с твоята заплата".

С две думи, тук сме взели сме най-лошото от двете.

Лично мое мнение - няма да си кривя душата, с напредване на времето, вместо да става по-добре и да се осъзнае, че всички сме човеци и сме равни, то става по-зле. Насилието над жени, физическо и психическо добива широки параметри, за което трябва повече да се задействат законите, а извън тази конкретна тема, по нашите ширини все още жената е подценявана и жертва на пренебрежение и обидно отношение или пък на нея се гледа като на парче месо, съдят ни според възраст, тегло и външен вид. Женомразието в България си пламти и си личи дори само по озлобените мъжки погледи, с които всеки божи ден се разминавам в супермаркета или на улицата. Те не уважават жената, която имат вкъщи и по същия начин не уважават като човек и непознатата, която минава покрай тях на тротоара, да кажем.
Гледат на нас все още като на слугини, собственост, определят ни по това дали имаме деца, дали имаме партньори.
Определено имаме още много да израстваме нравствено като общност.
Майка съм на дъщеря и притесненията с какво ще се сблъска тя като стане жена, изобщо не са ми чужди...