Хилядолетия наред жените са били обективирани/ опредметявани. На практика, изравняването между половете се засилва след войната в средата на 20 в.
Предполагам, че дълголетните традиции на обективиране на жените може би пречат/ са насложени у някои мъже.
Различните способности за адаптиране/ приспособимост може би са друг източник на напрежение. Усреднено, мъжете се адаптират по-трудно от жените - като започнем от травмите и стигнвм до ежедневието/ домакинстването. Какво е разковничето при такава различна приспособимост?
Апропо - сблъскването на любовта ("притежанието", "принадлежността") със свободата (избора, промените и т.н.) тежи с голяма сила сега, в условията на либерални отношения...
Притежанието не е любов. Това е болен порив да имаш нещо, което не ти се полага.
Мъжете, които не умеят да се приспособяват, или ще се научат, или ще изчезнат. Дотогава някаква част от тях обаче ще вредят.
) и/или по подразбиране си плаща със секс), докато те трябва да потрудят. Грубият въпрос е какво равноправие се търси - мъжете да имат право да са глупави и некадърни, но пък красиви и да могат да си плащат със секс ли? Защото няма никакви доказателства, че жените получават нещо лесно, още по-малко да имат повече права. Просто мъжете си хленчат на общо основание, защото реалността се сблъсква с
