И ние сме днес четвърти ден подред на една дрямка. Издържа си интервалите без проблем и приспиването е доста по-лесно. Изместих и вечерното заспиване по-рано, което е супер 😊 В държавната кухня слагат захар в десертите за втора група, но е доста малко и почти не се усеща. Аз й ги давам, само избягвам тези, които ми се струват неподходящи към момента (като торта с бишкоти и ванилов крем или пък грис халва).
- Публикувана: 17 юни 2025, 08:49 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2025, 16:20 ч.
💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 7💛
Благодаря на всички писали! 
Вече втори ден девойката е без температура, а обривът (който се разпространи на по-голяма площ по тялото) е вече само червени петна. В урината расте някакъв Стафилокок, та сменихме антибиотика. Продължавам даване на фенистил капки и мазане на тялото с фенистил гел. От тия капки така ѝ се спииии...охооо... През деня спи 2-3 часа първа дрямка, след 2-3 часа иска втора дрямка и в 20 ч. реве да ляга за нощен сън. А преди тази гадна болест така хубаво тя си беше направила сама режима и мина на 1 дрямка... Сега всичко отиде под ягодите.
Време за себе си нямам. И за да имам, трябва да синхронизирам с таткото. Понякога правя тренировки вкъщи, че все още съм като бременна в 4ти месец, ама те са без ефект. Почвам да си мисля, че след раждането хормонте ми са се бъгнали, защото не съм свалила почти нищо. И съответно това много ми влияе на психиката. Вечер като заспи малката се чудя кое по-напред да подхвана: да се изкъпя ли, да измия ли нещо, да приготвя закуско обяд за следващия ден, да отворя форума ли...
Постоянно съм изнервена и това се отразява и на двама ни.
Вече втори ден девойката е без температура, а обривът (който се разпространи на по-голяма площ по тялото) е вече само червени петна. В урината расте някакъв Стафилокок, та сменихме антибиотика. Продължавам даване на фенистил капки и мазане на тялото с фенистил гел. От тия капки така ѝ се спииии...охооо... През деня спи 2-3 часа първа дрямка, след 2-3 часа иска втора дрямка и в 20 ч. реве да ляга за нощен сън. А преди тази гадна болест така хубаво тя си беше направила сама режима и мина на 1 дрямка... Сега всичко отиде под ягодите.
Време за себе си нямам. И за да имам, трябва да синхронизирам с таткото. Понякога правя тренировки вкъщи, че все още съм като бременна в 4ти месец, ама те са без ефект. Почвам да си мисля, че след раждането хормонте ми са се бъгнали, защото не съм свалила почти нищо. И съответно това много ми влияе на психиката. Вечер като заспи малката се чудя кое по-напред да подхвана: да се изкъпя ли, да измия ли нещо, да приготвя закуско обяд за следващия ден, да отворя форума ли...
Постоянно съм изнервена и това се отразява и на двама ни. 
Времето за мен е сега. Когато всички заспят, но така ми се спи, откакто ставам за градина и училище. Емил и той се събужда рано. Ако сме в колата ще спи 2 пъти. Но иначе 1 дрямка. Сега малко я разбутахме, но не го оставям да спи след 16ч, иначе времето за мен се скъсява на 10мин в банята.
Веднъж на 3-4 седмици съм на маникюр, ей така ми мърморят после за едни 2 часа 😅
Веднъж на 3-4 седмици съм на маникюр, ей така ми мърморят после за едни 2 часа 😅
Ние гледаме игрите на волята като заспят децата, че пред тях не давам да работи телевизора. Това ни е времето за нас. Отпочива ми главата и се брои за време с мъжа 😂
За мен, като ходят у баба им за някой-друг час следобед, не е много, но до скоро и това нямах та не се оплаквам. Почвам вече да го мисля как догодина по това време ще трябва да се връщам на работа. Много ми е далечно как ще се оправям, доста гпдини се задържах вкъщи и ще ми липсва това време.
За мен, като ходят у баба им за някой-друг час следобед, не е много, но до скоро и това нямах та не се оплаквам. Почвам вече да го мисля как догодина по това време ще трябва да се връщам на работа. Много ми е далечно как ще се оправям, доста гпдини се задържах вкъщи и ще ми липсва това време.
Време за себе си нямам. И за да имам, трябва да синхронизирам с таткото. Понякога правя тренировки вкъщи, че все още съм като бременна в 4ти месец, ама те са без ефект. Почвам да си мисля, че след раждането хормонте ми са се бъгнали, защото не съм свалила почти нищо. И съответно това много ми влияе на психиката. Вечер като заспи малката се чудя кое по-напред да подхвана: да се изкъпя ли, да измия ли нещо, да приготвя закуско обяд за следващия ден, да отворя форума ли... Постоянно съм изнервена и това се отразява и на двама ни.
Постоянно съм изнервена и това се отразява и на двама ни.И мен кг ме сдухват. Приличам на бременна. Макар и да свалих 3/4 кг, откакто почна да ходи, не съм доволна от вида си. И отидох на ендокринолог. Излезнах с ИР. Сега съм на хапчета, но с тях трябва да огранича сладкото и бялото брашно. Каза и да спортувам, но това просто няма как да стане. На края на деня съм скапана.
Ваня, прочети “Глюкозната революция”. Съветите не са трудно изпълними, а са помогнали на много хора (познавам такива). Хапчетата ще помогнат, но са временно решение.
Време за себе си имам само когато съм уредила друг да гледа детето - да се разбира баба. Естествено винаги е съобразено с мм. И домашните задължения са с приоритет защото сме чистофайници, а с малкия терорист вкъщи за нула време става кочина. Не може да се чисти докато той е вкъщи, саботира процеса или прави бели.
И при моето дете напоследък нощният сън е ужас, буди се с плач 100000 пъти 😭 Изтощени сме. Изобщо не мога да си представя пак да минаваме през това…чудя се дали хората с повече деца го забравят или са имали бебета еднорози?
Време за себе си имам само когато съм уредила друг да гледа детето - да се разбира баба. Естествено винаги е съобразено с мм. И домашните задължения са с приоритет защото сме чистофайници, а с малкия терорист вкъщи за нула време става кочина. Не може да се чисти докато той е вкъщи, саботира процеса или прави бели.
И при моето дете напоследък нощният сън е ужас, буди се с плач 100000 пъти 😭 Изтощени сме. Изобщо не мога да си представя пак да минаваме през това…чудя се дали хората с повече деца го забравят или са имали бебета еднорози?
Веднъж в месеца ходя на фризьор за боядисване с нея. Няма на кого да я оставя. Веднъж я гледа брат и, де. Беше си поканил приятел за подкрепление 
миналата седмица излизах за час и половина с приятелка на заведението срещу вкъщи. Направих грешката да изляза, вместо да я приспя и тогава. Прибирам се - час и половина ревала, баща и успял да я приспи, ама тя дреме и хлипа. Той изнервен, не е ял, тя зверувала. Ужас! По-добре да я бях взела с мен.
Снощи бяхме на рд до 24ч с нея, ей не мигна, чак в колага заспа.Тази нощ се събуди в 3ч и искаше да я разнасям - направо ме направи крива. Не мога да си отворя очите тази сутрин. До няколко дни чакам последен резец и първи кучешки да избият и може и заради тях да е. Може и от преумора и твърде много емоции
миналата седмица излизах за час и половина с приятелка на заведението срещу вкъщи. Направих грешката да изляза, вместо да я приспя и тогава. Прибирам се - час и половина ревала, баща и успял да я приспи, ама тя дреме и хлипа. Той изнервен, не е ял, тя зверувала. Ужас! По-добре да я бях взела с мен. Снощи бяхме на рд до 24ч с нея, ей не мигна, чак в колага заспа.Тази нощ се събуди в 3ч и искаше да я разнасям - направо ме направи крива. Не мога да си отворя очите тази сутрин. До няколко дни чакам последен резец и първи кучешки да избият и може и заради тях да е. Може и от преумора и твърде много емоции
Герка, ще я видя тази книга. Аз реално имам 6/7 кг до теглото ми преди да забременя. Не консумирам и кой знае колко сладко. Тестото ми е проблем и то защото ми е най-лесно като съм с детето. На работа се храним с готвено. Не ядем чипс и газирано. Просто явно ми трябва малко тласък. Знам, че с хапчетата е временно. Изписала ми ги е за 6 месеца, но мисля да не ги пия толкова. Ще видим.
Ваня, за това състояние има мн литература и групи за помощ в Фб. Майка ми е с такова и следи какво яде, но има живот и след него🫶🏼 ограничаващо е, но с движение и по-малко вредни неща бива, ще се справиш.
Време за себе си имам някакво. Излизам, но пък за нас двамата като двойка - нямам. Редуваме се и излизам да кажем 4 пъти месечно да хапна с приятелка или нещо подобно. Мъжа ми тренира редовно, но той е машина. Излиза в 6:30 тренира преди работа или в обедната за да може след това да е свободен за да е с нас. Аз не тренирам, а трябва. Уж щях като спи детето на обяд ама съм изтощена и тогава спя малко и аз и оправям вкъщи.
Сега сме в Гърция за първи път с др семейство с дете… ами приказно е! Двете деца си се занимават. Даже успяваме да пием кафе, а те лудеят заедно. Мн силно препоръчвам пътувания с др деца
)
Време за себе си имам някакво. Излизам, но пък за нас двамата като двойка - нямам. Редуваме се и излизам да кажем 4 пъти месечно да хапна с приятелка или нещо подобно. Мъжа ми тренира редовно, но той е машина. Излиза в 6:30 тренира преди работа или в обедната за да може след това да е свободен за да е с нас. Аз не тренирам, а трябва. Уж щях като спи детето на обяд ама съм изтощена и тогава спя малко и аз и оправям вкъщи.
Сега сме в Гърция за първи път с др семейство с дете… ами приказно е! Двете деца си се занимават. Даже успяваме да пием кафе, а те лудеят заедно. Мн силно препоръчвам пътувания с др деца
)
След второто ми дете много се бях мотивирала. Сутрин водих голямото на градина (бяхме още на село и баба им гледаше малкото), прибирам се той спи още, 40мин тренирах. Внимавах какво ям и магията се случи. Сега нямам мотивация, всеки ден изяждам сладкишите на децата, че да не ги ядът те 😅 имам и три въжета за скачане, ама само ги имам.
VaniaK, аз съм с ИР. Преди да забременея с първото дете пих метформинов препарат 3 месеца. Свалих около 7-8 кг, чувствах се страхотно наистина. Регулира ми се цикъла, забременях от раз. Пет месеца след раждането започнах да правя упражнения и спазвах малко по-стриктен режим и за 2-3 месеца и си върнах кг от преди бременността.
Сега инсулинът ми е в норма, но КГ не мърдат. Стоя си почти толкова, колкото излязох от болницата. Спазвах режим и тренирах един месец (всеки ден), не мръднах и грамче.
След това режимът на децата се смени и просто нямах сили да ставам в 6 да тренирам..за храната се старая, но доста често ям на крак нещо, което не е ОК и то така ми е ясно, че няма как да стане…
Сега инсулинът ми е в норма, но КГ не мърдат. Стоя си почти толкова, колкото излязох от болницата. Спазвах режим и тренирах един месец (всеки ден), не мръднах и грамче.
След това режимът на децата се смени и просто нямах сили да ставам в 6 да тренирам..за храната се старая, но доста често ям на крак нещо, което не е ОК и то така ми е ясно, че няма как да стане…
На мен инсулинът също ми е в норма. ХОМА индексът не е и така заключи еднокринологът - ИР. Честно казано малко съм веща по тази тема и те първа ще се образовам. Трудно ми е да ограничавам хляб и сладко, но ще трябва. Особено тестено ми е най-лесно като нямам време за друго. А, както се досещате, често нямам време за друго 😂 За тренировки също нямам време, а и честно казано - не съм им фен 😂
Ваня, а обременяване с глюкоза прави ли? Само това е надежден метод за установяване на ИР.
Еднократна стойност на инсулина и/или на кръвната захар може да варира.
За съжаление не само храната и липсата на движение са проблем. Безсънието също води до редица проблеми, сред които е по-силен глад за калорична храна и по-лош метаболизъм…Абе децата са вредни за здравето ни, поне в първите години (надявам се 😳)
Еднократна стойност на инсулина и/или на кръвната захар може да варира.
За съжаление не само храната и липсата на движение са проблем. Безсънието също води до редица проблеми, сред които е по-силен глад за калорична храна и по-лош метаболизъм…Абе децата са вредни за здравето ни, поне в първите години (надявам се 😳)