Подаръците - в карати, моля

  • 5 931
  • 135
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 18 240
Предпочитам да ми подаряват златни монети или инвестиционни кюлчета, а не златни пръстени. Евентуално някое колие, но не е на сметка, защото повечето изглеждат масивни, но отвътре са кухи. Случвало ми се е по тази причина да не могат да ми отремонтират скъсан ланец, без да се загуби от грамажа и затова направо ми го смениха за същия нов и само доплатих разлика, която беше по-ниска от цената на евентуалната поправка с докупуване на златото, което би дало фира. Не знам дали го обясних правилно, разбира се.
Аз предпочитам сребро и бяло злато. Най-много обаче предпочитам подаръците не в карати, а в квадрати.

# 76
  • Melmak
  • Мнения: 8 713
Едно време не мисля, че са се давали такива годежни пръстени като сега. Сега са що-годе един и същи модел, тънки такива. Майка ми такъв пръстен нямаше, но са правили годеж с двете семейства, един вид младите дават официална заявка, че ще стават семейство. Започва се и организацията по сватбата.

Моят годежен е сребърен, но аз не съм очаквала пръстен или нещо такова.

# 77
  • Мнения: 7 093
И аз нямам, притесних се от наборките да не съм се минала само аз. И годеж не сме правили, направо сватба.

# 78
  • Melmak
  • Мнения: 8 713
И аз нямам, притесних се от наборките да не съм се минала само аз. И годеж не сме правили, направо сватба.
Ти си по-млада от майка ми, тя е 60+ вече. Но тогава тоя годеж е бил основно да се кефят майките им. Все едно официално баща ми е отишъл и е поискал майка ми и нейните родители са дали благословия, почнали са да гледат за дата, ресторант и подобни.

# 79
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 283
Преди 15 г нямаше годежи пръстени, и като заминах и разбрах какъв бизнес се върти с годежа направо ми падна ченето.

# 80
  • София
  • Мнения: 18 240
Ние си правихме годеж, понеже бяхме много млади и ни беше рано за женене, а родителите ни някак се чувстваха по-спокойни да заживеем сгодени. Имам годежен пръстен, но ми стана малък още след първите 2 бременности. Същото е с халката. Дала съм годежният пръстен на най-голямата дъщеря, а халката на втората. Те са стънки пръсти и даже са им големи (най-голямата вече го носи след раждането на внучката).

Преди 15 г нямаше годежи пръстени, и като заминах и разбрах какъв бизнес се върти с годежа направо ми падна ченето.

Имаше. Ние се сгодихме преди 32 години. Родителите ми са се сгодили също, но не с пръстен, а с колие. Свекърва ми си има годежен пръстен, но не като сегашните, а един голям сребърен пръстен с камък - много е красив и тя искаше да ми го дава навремето, но така и не ми стана (после каза, че ще го даде на някоя от внучките, но не знам дали го е дала, защото тя постоянно им дава някакви нейни бижута). И едните, и другите са се сгодили преди над 50 години.

# 81
  • Melmak
  • Мнения: 8 713
Просто е различно годеж в бг преди години и годеж по англосаксонски. Тези тънките пръстенчета по златарските магазини сега са новата мода. Мен не ме кефят даже, аз не съм с тънки пръсти и не обичам тънки пръстени. Сякаш примадоната е права, гледа се яко цената на бижуто, не сантименталната стойност.

# 82
  • Мнения: 7 093
Аз се жених 93та, бяхме редовни студенти, казахме, че ще се женим и за един месец подготвиха сватбата, нито годеж, нито пръстен, нито чеиз имах, свекървата ме заведе да си избера синджир, гривна, обеци и два пръстена, тогава беше модерно да се носи злато, ама хич не се впечатлих, защото си имах и руско и либийско. Нашите казаха, че каквото ни трябва ще ни купят и чеиз не са ми дали. Явно сме изостанали.

# 83
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 465
И аз нямам, притесних се от наборките да не съм се минала само аз. И годеж не сме правили, направо сватба.
Ти си по-млада от майка ми, тя е 60+ вече. Но тогава тоя годеж е бил основно да се кефят майките им. Все едно официално баща ми е отишъл и е поискал майка ми и нейните родители са дали благословия, почнали са да гледат за дата, ресторант и подобни.
Точно така беше и при мен Simple Smile Годеж голям като сватба Simple Smile И без годеж не можеше да живееш с някого, не беше морално Joy

# 84
  • Melmak
  • Мнения: 8 713
Нещата са се променили просто, мм ми даде пръстен на другия край на света, беше най-якото, че отидохме на мечтана дестинация. Годеж като на майка ми не сме имали. Свекърва ми, като разбра за пръстена (от фейсбук) ни посрещна като се прибрахме в БГ с питка и ми подари златен пръстен. Преди сватбата ни даде пари да си купим халки.

# 85
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 283
Имало е годеж, но не е било задължителна церемония, и не са се давали някакви абсурдни пръстени с диаманти (за бг говоря), с чистота на блясъка FL и тн...

# 86
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 465
Аз съм против големите събирания и панаири, но никой не ме е питал. Такъв беше редът тогава. Годежният пръстен не е бил с диамант, разбира се. И двамата бяхме много млади и без възможности.
Също и аз предпочитам подаръци с емоционална стойност.

# 87
  • Мнения: 8 128
Нещата са се променили просто, мм ми даде пръстен на другия край на света, беше най-якото, че отидохме на мечтана дестинация. Годеж като на майка ми не сме имали. Свекърва ми, като разбра за пръстена (от фейсбук) ни посрещна като се прибрахме в БГ с питка и ми подари златен пръстен. Преди сватбата ни даде пари да си купим халки.
И при нас така беше, то това е истинският годеж, нещо романтично между двамата, а не панаир с родата (Това е сватбата).

# 88
  • Мнения: 946
Най-много обаче предпочитам подаръците не в карати, а в квадрати.
Това много ми хареса Smiley

Преди почти 25 години, не сме правили годеж, не ме е "искал", просто уведомихме родителите какво сме решили, но и двамата бяхме самостоятелни хора, отдавна откъснали се от родителите си, около трийсетте.

За бижута от бивши гаджета - не съм връщала, но и не ги нося. Не отговарят на стила ми, били са модерни за времето си, но сега ми изглеждат или много семпли, или твърде кичозни. Все пак ценните метали са си ценни метали, затова ги пазя. Сантименти към предмети - нямам никакви.

# 89
  • София
  • Мнения: 18 240
Гледала съм възстановка на традиционен годеж. Правил се е просто по различен начин. Идвали са да искат момичето и са носили баница и някакво скъпо бижу за момичето. Тя на свой ред ги е дарувала с ризи, кърпи. Или се е давал скъп семеен накит. Обаче до сватбата е стоял в една кърпа и го е пазила неомъжена девойка, която е близка до момичето (сестра, братовчедка, малка кръстница). На сватбата вече си го е взимала булката. При разваляне на годежа се е връщал на момчето или се е запазвал за семейството на момичето, според това кой отмени уговорката.
Ама това преди столетия. После е било според модите.

Ние на годежа си бяхме у нашите - аз, той и двете двойки родители, моята сестра и неговия брат + баби и дядовци. Не сме правили тържества. Дойдоха с цветя, торта и пръстен, обядвахме и после аз и той си отидохме вече в нашия дом, а роднинте по техните си къщи. Свекървата ми подари гривна, а баба му пендара от нейната баба.

Общи условия

Активация на акаунт