- Публикувана: 26 юни 2025, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 12:20 ч.
Кое бихте избрали ?
Ех, Ази, Ази, чудесно, но аз любов не виждам, сори.
Викаш пеперудите са до 20-25?
После пък умората идвала и на 35-40 разводи и съмнения.
Все рационално, практично.
Няма лошо, ясно е, че и аз брана от лозето и улицата всякаква няма да си "взема", и не съм имал, но е било по любов и чувства винаги, ама все пак.
Къде отиде любовта, питам аз реторично?
Иманетата няма да ги носим в отвъдното.
Предпочитам преживявания и друг вид щастие.
Животът е преживявания.
Предпочитам позитивни такива, както и с такива хора да се обграждам, не интересчии и домогвачи от всякакво естество, фалшиви и т.н.
Викаш пеперудите са до 20-25?
После пък умората идвала и на 35-40 разводи и съмнения.
Все рационално, практично.
Няма лошо, ясно е, че и аз брана от лозето и улицата всякаква няма да си "взема", и не съм имал, но е било по любов и чувства винаги, ама все пак.
Къде отиде любовта, питам аз реторично?
Иманетата няма да ги носим в отвъдното.
Предпочитам преживявания и друг вид щастие.
Животът е преживявания.
Предпочитам позитивни такива, както и с такива хора да се обграждам, не интересчии и домогвачи от всякакво естество, фалшиви и т.н.
Много хора тук лъжат. Винаги, когато някой потребител почне да се хвали с перфектния си живот, външен вид, професионални успехи, перфектния мъж, уникални деца, върволицата от мъже, които са й искали ръката от 20 до 40+, все от сой, бизнесмени и аристократи, как са обиколили света няколко пъти, какъв живот са живяли, и колко са преуспели в някоя мъжка професия, и ми светва червената лампичка.
Че и от висотата на собствения си успех раздават акъл кой кога да ражда и как да си гледа децата.
Че и от висотата на собствения си успех раздават акъл кой кога да ражда и как да си гледа децата.
Ех, Ази, Ази, чудесно, но аз любов не виждам, сори.
Викаш пеперудите са до 20-25?
После пък умората идвала и на 35-40 разводи и съмнения.
Все рационално, практично.
Няма лошо, ясно е, че и аз брана от лозето и улицата всякаква няма да си "взема", и не съм имал, но е било по любов и чувства винаги, ама все пак.
Къде отиде любовта, питам аз реторично?
Иманетата няма да ги носим в отвъдното.
Предпочитам преживявания и друг вид щастие.
Животът е преживявания.
Предпочитам позитивни такива, както и с такива хора да се обграждам, не интересчии и домогвачи от всякакво естество, фалшиви и т.н.
Викаш пеперудите са до 20-25?
После пък умората идвала и на 35-40 разводи и съмнения.
Все рационално, практично.
Няма лошо, ясно е, че и аз брана от лозето и улицата всякаква няма да си "взема", и не съм имал, но е било по любов и чувства винаги, ама все пак.
Къде отиде любовта, питам аз реторично?
Иманетата няма да ги носим в отвъдното.
Предпочитам преживявания и друг вид щастие.
Животът е преживявания.
Предпочитам позитивни такива, както и с такива хора да се обграждам, не интересчии и домогвачи от всякакво естество, фалшиви и т.н.
Аз в разказа на Ази виждам любов, ама само във втората история
)) Василиса, всеки, който е на някакво различно мнение непременно лъже или раздава акъл. Темата е за жена, която е на конкретна възраст 35-39 години. В този диапазон, а и в по-късен, аз и други жени в моето обкръжение създадохме хубави семейства с деца. Позволявам си да кажа, че за мен и само за мен, това е било оптималната възраст за създаване на семейство. Пиша го, за да споделя личен позитивен опит за нещо, което касае авторката сред морето от мнения колко е престаряла и защо й е късно тепърва да има деца
. 
Ех, Ази, Ази, чудесно, но аз любов не виждам, сори.
Викаш пеперудите са до 20-25?
После пък умората идвала и на 35-40 разводи и съмнения.
Все рационално, практично.
Няма лошо, ясно е, че и аз брана от лозето и улицата всякаква няма да си "взема", и не съм имал, но е било по любов и чувства винаги, ама все пак.
Къде отиде любовта, питам аз реторично?
Иманетата няма да ги носим в отвъдното.
Предпочитам преживявания и друг вид щастие.
Животът е преживявания.
Предпочитам позитивни такива, както и с такива хора да се обграждам, не интересчии и домогвачи от всякакво естество, фалшиви и т.н.
Викаш пеперудите са до 20-25?
После пък умората идвала и на 35-40 разводи и съмнения.
Все рационално, практично.
Няма лошо, ясно е, че и аз брана от лозето и улицата всякаква няма да си "взема", и не съм имал, но е било по любов и чувства винаги, ама все пак.
Къде отиде любовта, питам аз реторично?
Иманетата няма да ги носим в отвъдното.
Предпочитам преживявания и друг вид щастие.
Животът е преживявания.
Предпочитам позитивни такива, както и с такива хора да се обграждам, не интересчии и домогвачи от всякакво естество, фалшиви и т.н.
Е, хубава работа.
Ти колко брака имаш и на по колко години?
Не за друго, питам просто дали си бил женен минимум 20 години, за да коментираме подобни дългосрочни отношения.
И понеже не си бил, от личен опит ти казвам, че бракът не е връзка, първо, второ когато се ожениш, имаш деца и СИО и направш 20 години, пак да си поприказваме за любовта и как изглежда доверието, парите, собствеността, децата и любимия човек, ако още е любим.
После след още 20.
Гореописаните са щастливи хора и влюбени. Но това е спрямо моята ценностна система и виждания.
Спрямо твоята може да са нещастни и самотни интересчии и домогвачи.
Но ти няма как да го знаеш, без да ми се сърдиш.
Нито знаеш какви преживявания имат, как живеят и прочее, което изобщо не е обект на настоящата дискусия и не знам защо реши да го дефинираш, но имал си нужда, дефинирал си го.
Ние сме свободно и демократично общество, в което всеки може да живее, спрямо собствените си желания и ценности, няма невъзможни неща. А- стига и да има съответната възможност за това.
Както и да дава оценка на хора и ситуации, отново спрямо своята ценостна система.
Не взимам отношение, но съм на мнение, че дори в хармонично семейство може да има неразбирателства, цупни и съответно оплаквания. Хората преминават през различни периоди и предполагам се случва да пестят в някои от тях. Всичко винаги ли трябва да е цветя и рози? По мое мнение все още си има любов и се намират хора “един за друг”.
Подкрепяла съм и подкрепям жени, решили сами да станат майки, преди да срещнат своята половинка.
Дали осиновяване или забременяване с донор - не е от голямо значение. Но при здраво момиче по-лесно и за случване и за приемане е самата тя да забременее. На тези, които съм окуражила към такава крачка съм била по всеки възможен за мен начин до приятелката по време на бремеността и след това.
Кръстница съм на детето. И отговорно гледам на поетия ангажимент да се грижа за детето ако майката я няма, не дай Боже! Тя си е напълно здрава де! Има майка, която и помага, макар да не прие добре самотното майчинство.
Майката в момента е на 42+ и е сама с детето.
Дали осиновяване или забременяване с донор - не е от голямо значение. Но при здраво момиче по-лесно и за случване и за приемане е самата тя да забременее. На тези, които съм окуражила към такава крачка съм била по всеки възможен за мен начин до приятелката по време на бремеността и след това.
Кръстница съм на детето. И отговорно гледам на поетия ангажимент да се грижа за детето ако майката я няма, не дай Боже! Тя си е напълно здрава де! Има майка, която и помага, макар да не прие добре самотното майчинство.
Майката в момента е на 42+ и е сама с детето.
На мен ми стана интересно кой е гледал трите деца на 22 годишната докато завърши прекрасно образование. Общо взето трудно се съвместяват редовно следване и академични успехи с гледане на дете, а пък три съвсем.
Ще те изненадам, но имам още приятелки с по три деца с академично образование и житейски успех- красиви са, привлекателни, елегантни, образовани, заможни с хубави бракове, чудесни деца, наслаждават се на живота, на себе си.
Понякога се изненадвам от изводите, които се правят в бг-мама.
Ще кажеш, че ако имаш деца, никакъв шанс за съместяване на каквото и да било друго.
На мен ми стана интересно кой е гледал трите деца на 22 годишната докато завърши прекрасно образование. Общо взето трудно се съвместяват редовно следване и академични успехи с гледане на дете, а пък три съвсем.
Зависи.
Имам съученичка, която дори следваща медицина навремето си отгледа детето. Е, роди на 25, не на 22, т.е. да кажем в борба за специализация го гледаше това дете.
Имам още 3 съученички с по 4 деца, дори не три, и ги отпочнаха на по 21-22 първите. Едната следваще счетоводство и контол, дори в един момент съвместяваше и с работа почасова. В момента е със собствена счетоводна кантора и е по-независима и свободна от когато и да било и на 46 се радваше на първия си внук даже. Прекрасна, живееща и реализирана.
Та има всякакви варианти, а ако се е наложила за месец два или година някой да помогне за деца-добре дошло. Да не забравяме, че имаше едни години, в котио приемането на децата в яслите не беше такава борба като сега и тази социална услуга беше в пъти по-достъпна.
А то дори няма общо с възрастта това. Аз записах да уча на 30, не на 20, с вече две деца налични, и отдавна работех. Без баби, моите родители също работеха все още към онзи момент. И това не е за хвалба, но обръщайки се назад сега, със сигурност съм имала трудни дни, но ей богу, не мога да си спомня даже.