Кое бихте избрали ?

А на 30+ къде е гаранцията?

Аз за себе си предпочитам дъщерите ми да се омъжат и родят по-млади. Ама не е концерт по желание и нищо няма да зависи от мен

Аз имам ранен брак, пък сме вече 30+ години заедно. И досега сме влюбени.
Имаме немалко клиенти, развеждащи се с късни първи бракове.
Няма общовалидни правила. Доза характер е, доза късмет, доза желание, обща житейска вълна и т.н.
При ранния брак имаш по-голям шанс да си дълго с обичния човек, а и можеш да бъдеш родител и млад, и стар, защото и за това няма правила.

Аз лично не го смятам за късно, а за идеалния вариант. Но съм останала с впечатлението, че повечето във форума да. И мненията го потвърждават.

Fever, вие просто имате хубава карма. 😂 Дано повечето хора са така. Не се шегувам, а много те харесвам като мироглед.

Е, 25 години брак е наистина много, аз не вярвам ние да избутаме чак толкова много )) То хубаво хубаво, ама чак пък 25 години...Всичко над 15 години  го броя  "time served".

За брака едно от най-опасните неща е Егото, а то в по-ранните години е често необуздано и неопознато. Сблъскат ли се две тегави, които първоначално са се привличали в един момент ако не се внимава и отсъпва завличат брака в нищото. За по-късните бракове пък след дълго отсъствие на партньор или деца отново Егото и самодостатъчността е спънката. На тази възраст след като съм добутала дете и къща, на моменти се усещам колко критична съм. Гледам на мъжа като потенциален натрапник, а не партньор. Его на много високо ниво съм си отгледала заради изборите си и шанса някой да пробие колкото и да е самоосъзнат е почти равен с нулата!

Вече втория ми брак май е по-дълъг от първия, дано до трети не стигам.  Не вярвам в дългите бракове и не знам дали съдбата ще ме опровергае.

Искам да ви кажа, че аз на 24, когато родих първото си дете, бях далеч по-стабилна емоционално, отколкото сега - на 33 г. Това съвсем сериозно, а понеже родих второто си дете на 29 г. От дистанцията на времето мога да направя съпоставка, че с първото ми беше по-лесно. И двете си деца сме ги гледали сами с мъжа ми, с който се събрахме на 21-23 г., още сме заедно и водим преговори за трето дете, което аз отказвам заради възрастта ми - от тези съм, за които над 30 г. е късно, колкото и смешно да звучи за други. Та в тази връзка - много сме различни хората, няма смисъл да спорим по темата, всеки иска различно нещо на различен етап от живота си. Права е Линдичка за егото, но за него възраст няма, и на 40 да се ожени човек - отново може да се разведе след 2 години.

Много готино си лафите тука. : ))

Доста реалност сте изписали, и наистина се вижда, ние го и знаем, де, че са куп факторите за съхраняване на двойката дългосрочно.

Съгласен съм, сексът е важен, основа, но не е само той.

Ха-ха, Мария, еми нали знаеш - с един се разминаваш, друг/други застъпват.

Манете вие брака, аз бракът не го броя изобщо за важен. Его-мего, квот такова. Ако не стане- развод.  Но децата за мен са нещо свято! Ти носиш отговорност за всеки аспект от живота им и трябва да си стабилен, готов, и посветен родител.
Напоследък виждам някакви майки-отрепки. Бащите-отрепки са повече, но майките-отрепки са по-страшни. Например, майки, които са с малките си деца и са надрусани или пияни. Видях и бременна да се разхожда с огромен корем с цигара в устата. Случвало се е да виждам и баща да мачка продължително време невръстното с дете, вместо да го окуражи.  Еми, на каквато и възраст да стане човек родител, важното да е готов. За мен тази възраст е била по-късна, за друг може да е 23. При всички положения -- не си ли дозрял да имаш търпение, желание, жертвоготовност, не се захващай да имаш и отглеждаш деца. Защото, ако бракът не се получи, решения много, но ако си скапан родител, обричаш човешко същество.

Абе много е хубаво децата да растат в семейство на разбиращи и подкрепящи се хора, недейте така с лека ръка. Зрелостта не е важна само по отношение на възпитанието и отглеждането на децата, но и по линия на отношенията между родителите. Би било оптимално да се прецени дали "ще стане" и тогава да се прави дете. Ако след това се появят други фактори за развод - ок, разбира се, че няма да расте детето в напрежение, но не и двама души очевидно да не се разбират от началото, а да бързат да правят деца.

Мария, много от постовете ти ми харесват, лайквам и т.н., ама прочетох сега едитването ти на един от тях.

Защо лъжеш за години?
Странно ми стана, като прочетох, осъзната си, пък да лъжеш?
Не се заяждам, стана ми любопитно.

Аз не лъжа за нищо, нито имам интерес, нито ще ми е комфортно, нито пък искам жената, към която имам интерес да го прави, и не само. Не на последно място винаги в един момент всичко лъсва, и може стане грозно.

Преди няколко седмици на един купон едни сладурани искаха да вадя л.к.

При родителството е важно да си готов, осъзнат, енергичен, да го правиш с любов и спокойствие, по възможност с партньор, с който нещата са взаимни.
Кофти родители и конкретно майки има от всякакви възрасти.
За мен най-тежките случаи, които съм виждала, са при жени родили за пръв път след 40. Направо са не хеликоптерни, ами не знам как да нарека тази обсесивност и нездравословна протекция на децата им, манията им да ги манипулират, контролират, и в същото време да се правят не жертви от отглеждането им.

О,  естествено, че сме хеликоптерни, аз си признавам. Познанието носи печал,  виждам всички опасности пред децата си като Сфинкс. Младите пък са безхаберни, без осъзнаване какво дебне зад ъгъла ). Обикновено зад ъгъла е патка с джип, която говори по телефона, и няма дори да види детето.
Но, да, така е, по-възрастните майки по-често сме перфекционистки и маниачки, това е нещо, с което се гордея всъщност ) . Но нали заради това съществува и фигурата на таткото, който на всяка възраст обикновено е перде, на което не му пука нито за здравословното меню, нито за хигиената на децата, нито, че детето може да се падне, докато се катери и тн.

Излишни са крайностите.

Спокойни, уверени, щастливи родители отглеждат спокойни, уверени и щастливи деца.
Познавам и от двете групи, родили в различна възраст.
Днес обядвах с две от приятелките ми в двете крайности.
Едната се омъжи на 18, на 22 вече беше майка на три деца, двете малки са близначки.
На 27 стартира кариерата си, след завършване на прекрасно образование и на около 40 вече имаше завидна позиция, която много от работещите никога не достигат. Вихри се там по високите етажи известно време, натрупаха и капитализираха със съпруга си съответното финансово обезпечение за няколко поколения напред и тя махна с ръка и се оттегли.
Бракът и е спокоен, щастлив, уви след 25-тата година се натрупа умора в отношенията и се появи съответната криза да бъде ли или да не бъде този брак, но с малко помощ от приятелите, бракът оцеля и разцъфтя по-прекрасен от преди. Тя е много привлекателна жена, макар, че има няколко броя внуци вече, предвид ранното майчинство и не и липсва внимание и не страда от липса на предложения. За щастие, както казах бракът оцеля и ще остареят заедно по моя оценка, все така щастливо.

Другата роди на около 40.
Обратната житейска стратегия- образование, кариера и един доста динамичен живот, свързан с много пътувания, забавления, песни и танци на народите и всички реквизити на свободния живот на неомъжена жена.
Отново много привлекателна жена, избра съпруга си спокойно, разумно и с мисъл, нямаше никаква форма на сляпа любов, разюздана страст и прочее, съпругът и беше вече реализиран, много успешен и разведен. Е, злите езици говорят, че се е влюбил в нея и това е дало мотивът за развод, няма значение, понякога в живота се случват и такива неща. Важното беше, че той и предложи ръката, сърцето си и всичко свое след като излезе решението за развода му, може би, защото беше наясно, че бена като нея няма да си губи времето с женен мъж, както беше и наясно, че в живота и са се наредили още кандидати. Сигурно се досетихте, но тя се омъжи за шефа си, даже до ден днешен го наричаме така.
Имат едно прекрасно момченце и са много щастливи.
Синът им и внучката на другата са на една и съща възраст.

Никой не знае как точно са нещата в едно семейство.