Кое бихте избрали ?

Между раждане от донор и осиновяване, избирам първото. Защото: поне 50% ще прилича на мен, аз ще съм го износила, ще съм наясно с това какво приемам, дрогирам ли се, пия ли алкохол и всичко, което е важно за развитието.
Освен това от донор е по-добре, отколкото от случаен мъж, защото няма да имам допълнителни разочарования или пък пречки от т.нар.  баща известен. Има много мъже, които впоследствие биха станали татковци на бебето.
Четох в нета за една лекарка, която си прави инвитро с материала на нейн познат, без неговото съгласие. Впоследствие му изпраща картичка за Коледа с бебето. Явно храни тайни надежди, че ще ги запознае. Когато е от донор, няма как да се изкушиш в един момент.

Гласувах "друго" - 1 или 4 + забременяване с донорски материал. Явно на жената й е важно да има дете.

На тази възраст и след 2 сериозни връзки трябва да си наясно, че вариантът да срещнеш някой и да сте заедно до живот е в огромна степен въпрос на късмет и гаранции няма. Дали тук, дали в чужбина, всяка жена, създаваща дете, трябва да е готова на варианта да бъде самотен родител.

Преди всичко трябва да си изясниш дали искаш да си тук, или в чужбина. Не си останала там, върнала си се, но и не изключваш възможност пак да отидеш, което значи, че и на двете места виждаш не само минуси, а и плюсове. При евентуален развод/раздяла с бащата няма да можеш да напускаш съответната държава до пълнолетие на детето.

Оттам трябва да тръгнеш. След това - казваш, че донорството не е за теб. Осиновяване в България ще донесе много проблеми, освен ако нямаш солидни връзки където трябва. Без значение произхода, ще получиш дете с видими белези от етноса и когато порасне, много ще те боли, защото няма да му пише на челото, че е осиновен от българска майка, и навсякъде ще се отнасят към него като към такова. Така че ако си склонна на осиновяване, чужбина със сигурност е по-добър вариант.

А относно момчето с чувствата - според мен ако беше не на 35, а на 25, досега отдавна да си го разкарала. Просто в момента той размахва пред лицето ти един голям морков, който никой друг мъж не ти предлага - бъдещото дете, и затова си склонна да стоиш.

И сега с риск целия форум да ме убие с камъни за това мнение, ще ти кажа какво мисля. Така и така вероятността да си самотен родител в днешно време е огромна, а ти вече нямаш време да чакаш принц. Аз твърдо вярвам в гените и наследствеността, от тази позиция смятам, че е много по-добре да имаш дете от някой, който познаваш, отколкото от случаен донор или осиновено. Затова седни и му кажи в прав текст, че нямаш чувства към него, но искаш дете и го смяташ за подходящ баща и нямаш време да чакаш. Ако наистина е романтично влюбен, сам ще си тръгне. Ако все пак въпреки поставеното условие реши да остане, явно си има скрити мотиви, ти просто трябва да си отваряш очите и те ще излязат наяве рано или късно. Или е гей, който си търси жена параван, или бройкаджия, който иска да минава наред, но да си има едно официално семейство, за да нямат момите излишни очаквания, или има някакви други дефицити. Все едно, жените не сме вързани, и в момента, в който откриеш за какво реално иде реч, винаги можеш да си тръгнеш. И ще си с чиста съвест, че още от началото си поставила картите на масата и не си наранила ничии чувства.

Имам идея, не зная колко може да се осъществи.
Предложи на този младеж да отидете някъде за два, три дни, но като приятели,в отделни стаи. Избери дестинация, която не е особено популярна, в смисъл да няма много навалица, кажи му, че имаш нужда от почивка и от компания. Идете според предпочитанията си, дали еко пътеки, дали старинен град, дали крайморско селце. Почивай те, разхожда те се, поставете си цели да видите нещо интересно, напр някой закътан манастир. Вечер седнете в тих ресторант на чаша вино, разговаряйте. Все едно си с приятелка или със сестра си. В един момент, може да ти трепне нещо, да го погледнеш с други очи. Любовта не е само гръм от ясно небе, някога покълва тихо, но стабилно. Аз зная за реални такива ситуации, хората как се поглеждат с други очи при различна ситуация. Но не се напрягай, че "нещо задължително трябва да ти трепне", а просто си иажи"Почивам си от ритъма с моя добър приятел"
За донорство или осиновяване, трябва да си много наясно и с двете ситуации и с предвидим ите възможнипроблеми. Но проблеми може да има и с твое биологично дете. Само че истината за донорството, както и за осиновяването, точно тук, в тази тема няма да намериш, дори напротив, коментарите може да те объркат, защото са твърде хипотетични. Ако искаш, потърси по-автентични източници.

за обществения натиск-да, не е така категоричен, обаче съществува, няма спор. Само да се погледнат темите точно в този раздел и още на втора страница ще се прочете "Аууу, мъж до 35 без деца, червен флаг, ауу, ма как така без съжителство досега не и не". Ами същото е и за жените, никой няма да ги изправи на позорния стълб, но не лице приятни коментари безброй.

Най-важно е какво ти искаш и да го искаш от сърце. Ти си си най-важна, запомни това!

Говорите за осиновяването сякаш отиваш и си взимаш дете, все едно хляб купуваш. Това е дълъг и трънлив път, понякога отнема години. Нито е толкова лесно, нито достъпно. Дори не говоря за връзки и подобни.

Е, поне в момента на забременяване от мъжа ми ще си мисля, че ми е близък и ще ме устройва идеята. А да ми инжектират нещо, без да имам ни най-малко понятие кой е човекът, тази мисъл ме ужасява. Колкото до проблемите - въпрос на късмет. Познавам хора, напълно предадени от собствените си деца. Познавам и семейства с осиновени деца, които живеят в мир и хармония. Така че няма общовалидно правило.

Така е, няма, но не те ли притеснява (без да отчитаме гените и евентуалните наследствени заболявания сред контингента, който обичайно оставя деца за осиновяване) това, което майката може да е правила по време на бременността и как това може в бъдеще да се отрази на детето? Наркотици, алкохол, венерически заболявания и др.
Знам, че няма да ти променя мнението, а и явно това е чисто хипотетично разсъждение, но ми е интересно.
Самата аз съм била пред дилема осиновяване или ДЯ за последното ни дете и далеч не съм го мислила само хипотетично казуса.

Какви са тези опоскани варианти, с фиксации хем? Да бъдела обичана, вместо да обича, осиновявания, донорства и подобни тъпотии, я седни измисли нещо по-интересно да правиш/да се погрижиш за добруването си, физическото здраве и вътрешния мир, току се появил и подходящият.

Разбира се. Детето може да има сума ти проблеми. Но пък за него ще е по-добре да има грижовен осиновител, който да му помогне с евентуално лечение, отколкото да остане в дом.

Тук се говори за осиновяването като за един прекрасен човешки акт. Разбирам, че наистина е много благородно да осиновиш, но нека погледнем и истината в очите. Какви са децата в центровете от затворен тип? Осиновителите са повече от децата за осиновяване. Големичките деца са нежелани, всеки иска бебе, бяло, здраво. Ама такива няма или ако има много бързо отиват по направление.
Да не говорим за всички трудности свързани с отглеждането на такова дете. Въобще не е за всеки.

Тези, които осиновяват, не го правят за да помогнат на някое дете, а за да запълнят свои липси. След години обикновено жестоко съжаляват. Аз имам само едно познато семейство, в което осиновеният син остана докрай с любов до осиновителите си.

Да, така е. Съгласна съм. А и някак процесът по осиновяването не е “едни сладки и бели бебчета чакат изоставени в дома, а бъдещата мама отива да си избере”.

Комбинация от 3 и 4 звучи супер... Пък, ако се появи някой подходящ човек впоследствие - още по-супер.
Защо пък да са нежелани бебетата, които не са бели? Те най-вероятно не са избрали цвета на кожата си преди да се родят, но пък някой може да избере да им помогне да израснат и живеят добре независимо от този цвят. А и в случая, доколкото съм чувала, в доста други страни на този етап да си по-мургав се приема като екзотика, а не недостатък.

Защото хората, осиновяващи деца в повечето случаи не го правят от алтруизъм, а от егоизъм. Те искат да не се различават от масата и да не ги зяпат и разпитват, а да оставят впечатление, че това са техните деца, защото те точно техни деца искат. Човек винаги предпочита себеподобните, а не взима кученце или маймунка, които да показва как добре обгрижва. За самите деца е добре да не привличат постоянно внимание с това колко се отличават, а и "екзотичните" им рождени майки често са малолетни, алкохолички, наркоманки, проститутки, родени от кръвосмешение, не посещавали лекар и т.н., с което потенциално може да имат проблеми. Обикновено човек, когато иска дте, не си представя да се грижи цял живот за такова с увреждания. Дори родно увредено дете се приема трудно, камо ли осиновено.
Ако е за привличане на внимание, Мадона осинови навремето чернокожо момче, а сега му гледам клипчета как се кълчи в женски дрехи, докато родният ѝ син чета, че учи в някакъв престижен колеж или университет. Та е спорно колко му е помогнала и дали екзотичният вид му е предимство.

Вариант 2. Лично за мен (подчертавам за МЕН и не ангажирам никого с мнението си) тези розови филми с влюбвания и тръпки минават, като те завърти битовизмът. По-важно е да живееш с човек, който да ти е най-добрият приятел и да те уважава.