Кое бихте избрали ?

Лъвица, аз и сега не казвам нещо различно.
Обсъждам разликата между родено и осиновено.
Аз самата съм родила дете от ДЯ - т.е. генетично чуждо, но знам, че е от съпруга ми, че е брат на останалите ми деца и най-вече знам какво съм правила преди и по време на бременността. И това, че донорката е преминала през тест за 100 от най-често срещаните генетични болести. Да, пак има риск от нещо неизвестно, но малко хора са готови на пълната неизвестност дали няма цял живот да обречеш себе си и близките си.
Писах и в онази тема, че в нашето семейство има предаващи се определени генетични проблеми, които са напълно безобидни при следене, но покрай тях съм наясно какво е да се притесняваш постоянно при по-сериозно проблем.
Да, гените нямат общо психологически, но имат физически и най-вече общо има поведението на жената, която носи детето. И огромна е разликата с 1 дарена клетка с желание и отговорност клетка, от която се създава живот и неяснотата как е заченато и износено едно дете.
В случая реакцията ми е основно към изразните средства и определенията.
И да, за мен лично няма значение чии са гените, износени и родени от мен, но има значение, че са общи със съпруга ми и с децата ми. Това писах и в онази тема, затова не си противореча. И в тази тема го писах по-напред.
Имам психологическа граница детето да е мое биологично, не генетично.
В онази тема коментирахме клетка и шансът чрез нея някой да има свое дете, тук коментираме вече родено (неясно от кого, по какви причини и след какви обстоятелства) човешко същество и това, че много от радетелите на осиновяването пишат за помощ, благородство, добър старт и т.н.,което аз използвам относно осиновяването на домашни любимци. Осиновяването на дете е много повече и това, че някои хора не са/сме склонни дори да обмислим подобен вариант, не ни прави тъпи, незапознати, прости и т.н.
Аз не съм против осиновяването. Аз не бих го направила. Особено при съвременното състояние на репродуктивната медицина, когато почти няма как да не може човек да има биологично свое дете (дори да не е генетично).

Познавам много осиновени деца, от моето поколение, тоест навършили над половин век,  и от следващите. Братовчед ми е осиновен и то във времена, в които сигурно още по-голям расизъм  биха срещали родителите му, ако не бяха в сравнително интелектуална среда. Никога не са имали и най-малък проблем с него, към днешна дата свири в един от големите симфонични оркестри в европейски град.

Всъщност българите не сме от най-светлите етноси, та не е като всеки по-мургав да се набива в очи.

Осиновяването винаги си е било един от  напълно приемливите начини да се сдобиеш с дете, което от този момент става собствено, законно и емоционално. Всъщност проблемите бяха главно, че някой услужлив комшия ще каже на детето, че е осиновено и ще го травмира. сега като гледам практиката е друга и не се крие.

Исторически у нас осиновяването обичайно се е случвало в семейството, а извън него само в приятелския кръг. Роднини без деца са осиновявали дете от роднинско многодетно семейство, останало сираче е осиновявано от кръстниците си или от чичо/вуйчо и подобни.
И пак исторически обикновено не се е криело.
Изключение са годините, когато държавата се е месила в т.нар.семейно планиране.

Аз чак толкоз назад не помня Визирах късния соц.

Исторически, не знам как се е оформяло това, за което ти пишеш, един вид вземане на хранениче.

В детството ми беше все още много позорно една жена да няма деца, битуваха разни епитети като ялова, а и на самите жени им беше кофти, още повече, че нямаше толкова други възможности за лична реализация. Но пък като че ли имаше повече деца за осиновяване, то тогава и домове имаше, а не приемни семейства.

Простотия в темата не е имало, следователно само не много ласкави изводи, меко казано, мога да си направя за акъла на този, който квалифицира по такъв начин написаното в темата и в частност персонално от мен (към мен беше това за простотията, за типично българските черти - каквото и да значи тая глупост - и за извадените от поста изречения: очевидно трябва да да се цитира непременно цял пост с все ирелевантни към твоя собствен пост изречения или пък с безсмислици, за да се отговори на една конкретна от тях). Освен че госпожата влезе с бутонките да се разправя и да нарежда с "тъпотии" и "вижда се колко не сте наясно" съвсем нормални и разумни мнения. Не да изложи своето усещане, а да нарежда чуждите.

Същият извод важи за издаващия не много добра способност за разбиране и удрящ много далеч от целта глуповат лаф за златните гени.

Прабаба ми е овдовяла, когато второто ѝ дете е било на няколко месеца. Принудили са я да си даде по-голямото - момче - на бездетното семейство на брат на починалия ѝ съпруг. Хич не са мили някои истории за храненичета и осиновявания в семейния кръг.

Така е. Аз имам в сравнително близката си родова история такива примери. И добри, и лоши. И далеч не са само български "патент".

Има много голяма разлика от преди и сега. Преди не е имало и достъп до контрацепция и съответно и нормални бели жени така да се каже, са давали децата си за осиновяване. Сега е много по-различно при наличие на достъпни предпазни средства. Основно определен контингент си оставя децата (не само роми, но като цяло нискоинтелигентни, без хигиенни навици и т.н.). Такива деца имат шанс някъде далече от тук, в държава със сравнително добра социална и здравна системи, в случай, че се окаже, че имат проблеми (което е много вероятно).

Е ми има различни хора, някои не много мили, оттам и различни истории, включително такива с осиновяване, някои не много мили също. Когато дете е зависимо от възрастен и нещастно с него, без да има кой да го утеши и измъкне, е тъжно, но това е животът, за съжаление. Може да се случи не само при осиновяване на роднинско или чуждо дете.

Да, това е основното. Другото, с по-малко, но не нулево значение, е страхът тогава, че никой няма да те иска с извънбрачно дете, че хората ще те клюкарят и сочат с пръст и т.н., понякога натиск конкретно от родителите поради същия страх. Или просто натискащите дъщерята да остави за осиновяване собственото им внуче родители не са особено "мили", да използвам израза от горния пост, че да не мисля за друг.

П.П. Всъщност не е като хич да е нямало контрацепция, имало е и тогава презервативи, че и хапчета, а и аборти са се правели, но да, не е била толкова популярна като информация, навик за ползване и като разпространение в магазините и аптеките.

Важни са гените и ако някой отрича това и пише, че е тъпотия, ами много показателно е. Трябва да се позамисли защо реагира така. Аз си спомням онова време, когато се отричаше ролята на гените и се хиперболизираше възпитанието, Макаренко ли беше, друг ли беше, няма значение, ама отвсякъде издишаща теория.

И как точно са я принудили?!

Най-вероятно любезно и по роднински са я оставили да гладува почти. Жените не са имали от какво да имат реално доход. Така тя сама е преценила да спаси едното дете да има сигурна прехрана, а тя да се мъчи да изхрани само малкото.

Много е лесно от гледна точка на днешната ни  свобода да се чудим "как са я принудили".

Разбира се, че е имало начини и методи жените да бъдат притискани. Имам леля - акушер-гинеколог в една от софийските болници. Такива ужасяващи истории ми е разказвала от седемедесетте и осемдесетте - имало е нещо като вътрешна миграция - момичетата от провинцията  са идвали да раждат в София, а тукашните - в провинцията. Ученички, студентки, не задължително от бедни и неуки семейства, дори обратното - със заможни и високопоставени родители - идва, ражда, подписва документите за освобождаване, става и си тръгва. Затваря страницата, и продължава напред. Момичетата и младите неомъжени жени не са имали подкрепа отникъде - нито от семействата си, нито от обществото. Много от тях са се опитвали да абортират с бабешки методи, с чуто оттук-оттам, пиели са какви ли не гадости, а с прословутия "метод със закачалка" са си причинявали увреждания - понякога за цял живот. Случвало се е, ако родителите са съвсем с възможности, да убедят някой беден младеж да се ожени набързо, и да спаси положението.

Затова домовете бяха пълни с деца, защото се раждаха и "криеха" огромен брой бебета. Повечето от тях в днешни времена биха били отгледани пълноценно в семействата си, но тогава - срам, стигма, обидни квалификации.
Влезте по групите за търсене на братя и сестри, и вижте какво става. Хора разбират чак при смъртта на родителите си, че майката е раждала и изоставила дете преди тях. И след две години - вече достойна омъжена жена, вече ражда "правилните" деца. Толкова разбити съдби. Толкова отвратителни времена, дано никога не се връщат!!!

Никой не казва, че гените не са важни. Според МЕН не са най-важни.
Важни са дотолкова, че определят наследствени заболявания, черти и външни белези.
Поставен въпроса така: ако Вашето собствено биологично дете с Вашите гени беше отгледано от цигани, примерно, същото ли щеше да бъде каквото е сега?!
Ако действително генът е единственото или по-скоро най-определящото, нямаше да има хора, надскочили средата си, защото просто щяха да бъдат обречени. Да, генът дава една рамка и определени неща са закодирани в него, но до там. Ако е така, защо деца на лекари, професори и т.н не наследяват талантите и интелекта на родителите си понякога?!
Нещата са много комплексни. Всеки има право да вярва в каквото иска.

Вариант 1 или 4, в никакъв случай 2 или 3.