Кое бихте избрали ?

Уффф, не го помня съвсем точно, но ще импровизирам.

Аз пък се сетих за една бивша колежка. Работехме в един офис, различни длъжности. Много симпатична жена тогава беше над 30 годишна. Винаги беше добре облечена и с прическа. Нямам идея как надушваше, точно клиентите с повече възможности. Влезеше ли някой от тях и почваше да ме разпитва. Винаги и казвах, че не знам, много ме дразнеше. Често ходеше за взема неща от едно магазинче близо до нас  и виждах как един от продавачите все я изпраща.
Бъзикнах я един път и тя каза "Ха, най-обикновен продавач". Още е сама, минаха над 10 години.
Хубаво е човек да има някакви изисквания, но те според мен трябва да включват нематериални неща.
Диплома може да се купи, апартамент да се наследи или да ти купят родителите.
Манго Джери си изкарва честно парите и не е казано, че пие литър ракия. Все пак е шофьор. Майка му може да е болна и да я издържа. Може да си намери добра жена и тя да у в пъти по-щастлива, от друга, която се е омъжена за някой стиснат позьор и връзкар.
Някои жени ме изумяват, какво могат да изтърпят, заради общественото мнение и финансовите си претенции. Примерите, съм виждала са потресаващи.

Е хубаво-риск веднъж, риск втори път, и децата вечерят с различни мъже вкъщи за период от 3 месеца.
Аз говоря за онова "прибиране" да живее у нас, не за женене по принцип. Наженила съм се и нямам нужда от подпис пак, например.
Манго Джери ме разсмя и мен, благодаря

Манго, в смисъл, че е ром ли?

Иначе рискове всякакви могат да се поемат, стига да си без деца. Ако има обаче, за мен е резонно първо да се гледа техния интерес, в смисъл да не им натресеш някой гаден пастрок, в стремеж да си осигуриш партньорство на старини. И като казвам гаден, нямам предвид да ги бие, ами просто по  какъвто и да е начин да им влошава битието и да им създава напрежение в това, което би трябвало да е техен дом.

Пълно е с педофили, хебефили, ефебофили сред мъжете и това би ми било основна спирачка.

Да, най-добре е ако имаш деца да си останеш сама с тях. Това ще ти го кажат всички, на първо място щастливо омъжените, както писах по-горе. Всъщност сама с децата завинаги пак поемаш риск, колкото и да е странно. Къде изобщо има безрискова, удобна, спокойна, лека и гарантирано прекрасна ситуация?

Аз съм омъжена повторно вече 12-та година и децата ми познават само един нов мъж, свързан с мен. Ако пък не беше потръгнало, щях да се разведа. И слабо би ме интересувало, че някъде на бекграунд едни жени казват "Анатема"

На старини, или след една възраст, да кажем 55+ какво съобразяване с деца, при положение, че вече ще са големи и поели пътя си. Ако човек е сам, дори детето му би го подкрепило да си има някой и да не е сам, освен ако не е осъзнат избор.

Оставям настрана родители, станали такива на 40+, тогава всичко в живота остава за по-късните години, ясно е.

Ама чакайте, никой не говори за някаква анатема. Това са лични разбирания, усещания и предпочитания в зависимост от житейската ситуация на всеки. Аз не съм се ръководила от това "какво ще кажат хората", защото всъщност хората слабо ги вълнува по принцип.
Моят опит е такъв, че с девойки вкъщи няма как да "влача" мъже. Риск-не риск, няма как да кажа на децата да не "ходят по гащи, ака прашки" у нас, щото ще се пробвам за нова порция щастие. Има някакви граници всичко. Аз без гаджета не съм останала дори в този период. Гаджета силно казано-две връзки съм имала през това време, не от най-мимолетните.
В един момент с вече пълнолетни деца, а аз аха аха да стъпя в 50-те нещата са доста по-различни, разбира се, но пак не бих "прибирала" мъж. Все си мислех-айде и мъжа да се потруди за нещо. ))) Пак от уважение към самия мъж.
Аз "останах" без мъж хахаха, как звучи това, с големи деца, отгледани, а аз самата все още достатъчно "млада".

Е, така е, затова не го водиш у вас, при тийнките, а ти ходиш у тях, или на хотелче, ала-бала.

Като ги вземе бащата за споделеното родителство уикенда, забягваш с възлюбения до морето, или на СПА за 3 дни, и те така.
Всеки по къщите си.
После, ако любовта ви "оцелее", не можете един без друг, като узрее връзката, и според обстоятелствата, вече може и да се заживее, след години, а щерките ще отлетят в един момент от гнездото, вие ще сте си другарчета на 55-60+.

Именно. Аз затова и писах, че едно е да си с бебе или тригодишно, друго е с 13-16-годишни момичета. Никаква анатема, никакви драми, просто е редно да се съобразиш, родител си все пак, възпитаваш. Уж.

Еми да, нещо такова

Иначе, на никого не му пука за чуждите деца, та да седне да анатемосва майка им. И при положение, че половината бракове завършват с развод, много ясно, че хората ще имат втори, че и трети такива. Ако са се разделили с БНД, както го наричат тука още в бебешката му възраст,  каквито случаи тука също има,  спокойно си намират нов мъж и си раждат и още деца и така. Славя Богу, не сме в патриархата, че да се раздават от чувала епитети и то винаги на жената,.

Какво имате против Манго Джери?

Дъщеря ми никога не се е разхождала по прашки у дома, да ви призная.
Има собствена стая и от малка и купувам копринени пижами и халати, да свиква.
В стаята си може да се разхожда и чисто гола, ако иска, но дори и една вода да отиде да си вземе, си слага халата и приключва.

Разбира се, че не може да се въвежда мъж в живота на децата, ако не е някой, с който сте сигурни, че животът ви ще продължи заедно.
Пробите и грешките трябва да останат в сферата на личното пространство, поне такова е моето разбиране.
Върволица от мъже/жени и множество разочарования  пред очите на децата не водят до нищо добро.

Трябва да се спазва много деликатен баланс между отговорността към децата и отговорността към себе си и личния ти живот и щастие и в даден момент, ако се появи потенциален подходящ партньор, с който считате, че е възможно да бъдете заедно да дадете шанс на отношенията си и възможността да бъдете щастливи заедно и да се сближите.
Защото ако държите връзките си във фаза "виждаме се понякога, за малко и после кой-откъде е", това не е ангажираща връзка и няма шанс да прерасне в такава, ако не са изпълнени определени реквизити.
А реквизитите за такава са- хората да разговарят, да се хранят заедно, да спят заедно, сексът е ясен, изобщо да живеят заедно.

Защото, уви, с времето шансовете за адаптация към друг човек и от двете страни намалява и може и да се окаже, че на 50 + си сама/ сам и нямаш нерви и енергия да градиш връзка/брак в друга форма, освен гореописаната неангажираща.

Съгласна с последното мнение. А и никой, ако не му опре не знае как би постъпил. И все пак, когато имаш вече деца е ясно, че трябва да внимаваш 5 пъти повече, отколкото ако нямаш. Нито върволица е редно, нито дори един да живеете заедно, ако не си напълно сигурна, че поне човекът е адекватен и добър, и приема децата ти, ако живеят при теб.
Моя позната така се задоми втори път доста набързо, и забременя преди да заживеят заедно. Сега живеят и с момченцето от първия брак. Дано са щастливи, но някои жени бързат веднага да забременеят пак, за да са повече семейство, и той да има дете. Изобщо не мисля, че е правилно, но сигурно го правят подсъзнателно.
Познавам и мъж сам си гледа детето, а майката има 3 деца от различни, винаги ги оставя на бащата и отива при друг, и пак.. ражда. И странното е че тук става дума за хора с професия, дори последният мъж остана с детето в нейния апартамент. Тоест не са от малцинствата и бедни, които се чудят при кого да се настанят.

E чояекът няма от какво да е изненадан, все пак и другите татковци си гледат те децата