Чувствате ли се защитени и уважавани ?
- Публикувана: 30 юни 2025, 08:12 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 13:07 ч.
Как България се грижи за своите граждани?
Държавата, това сме ние. Лекарят, шофьорът на градски транспорт, държавната служителка зад гишето, сърдитата леличка в някоя служба, всичко това сме ние. Всеки един от нас.
Скоро коментирах с познати и ми казваха, че в България няма как 3-годишното ми дете да ходи на градина с колелото, както го прави в Германия, защото ще го блъснат, убият и т.н.
Точно две седмици по-късно (ама на деня), един от тях ме возеше и на едно кръстовище взе предимството на един колоездач. И като му обърнах внимание, ми отговори: "А, да бе, ще чакам и колела сега 100 часа в кръстовището". Той беше един от най-разпалените при дискусията за колелата, децата и България. И като му напомних, отговорът беше: "Еми да, ама тук винаги е такъв трафик на това кръстовище, няма как да чакаш колела. Трябва според ситуацията да се действа"
Кой да ни защити и уважава тогава?
Скоро коментирах с познати и ми казваха, че в България няма как 3-годишното ми дете да ходи на градина с колелото, както го прави в Германия, защото ще го блъснат, убият и т.н.
Точно две седмици по-късно (ама на деня), един от тях ме возеше и на едно кръстовище взе предимството на един колоездач. И като му обърнах внимание, ми отговори: "А, да бе, ще чакам и колела сега 100 часа в кръстовището". Той беше един от най-разпалените при дискусията за колелата, децата и България. И като му напомних, отговорът беше: "Еми да, ама тук винаги е такъв трафик на това кръстовище, няма как да чакаш колела. Трябва според ситуацията да се действа"
Кой да ни защити и уважава тогава?
Държавата, това сме ние. Лекарят, шофьорът на градски транспорт, държавната служителка зад гишето, сърдитата леличка в някоя служба, всичко това сме ние. Всеки един от нас.
Скоро коментирах с познати и ми казваха, че в България няма как 3-годишното ми дете да ходи на градина с колелото, както го прави в Германия, защото ще го блъснат, убият и т.н.
Точно две седмици по-късно (ама на деня), един от тях ме возеше и на едно кръстовище взе предимството на един колоездач. И като му обърнах внимание, ми отговори: "А, да бе, ще чакам и колела сега 100 часа в кръстовището". Той беше един от най-разпалените при дискусията за колелата, децата и България. И като му напомних, отговорът беше: "Еми да, ама тук винаги е такъв трафик на това кръстовище, няма как да чакаш колела. Трябва според ситуацията да се действа"
Кой да ни защити и уважава тогава?
Скоро коментирах с познати и ми казваха, че в България няма как 3-годишното ми дете да ходи на градина с колелото, както го прави в Германия, защото ще го блъснат, убият и т.н.
Точно две седмици по-късно (ама на деня), един от тях ме возеше и на едно кръстовище взе предимството на един колоездач. И като му обърнах внимание, ми отговори: "А, да бе, ще чакам и колела сега 100 часа в кръстовището". Той беше един от най-разпалените при дискусията за колелата, децата и България. И като му напомних, отговорът беше: "Еми да, ама тук винаги е такъв трафик на това кръстовище, няма как да чакаш колела. Трябва според ситуацията да се действа"
Кой да ни защити и уважава тогава?
O, само не зачеквай темата за колоездачите, че цяла ода мога да напиша. Отвратителна недисциплинирана пасмина, която спазва правилата за движение много творчески - когато им изнася го играят пешеходци, когато им изнася се правят на МПС, а когато и двете не им изнасят не спазват нищо. Засичат, правят завои на невероятни места, навират се... А после шофьорите да ги лежат.
П.П. Разбира се, това не са всички. Може би 95% са нормално хора, но останалите ми лазят по нервите.
А гражданите на България как се грижим за държавата си?
Много сме далеко от осъзнаването на: "държавата това сме ние" и факта, че тя е такава, защото ние сме я избрали и поддържаме такава.
Както не се грижим за дворовете си (няма по-грозна гледка от дворовете когато преминавашпрез български села), за фасадите на жилищата си, така не се грижим и за редът, за безопасни пътища, за уязвимите.
Все на държавата било грижа. Все едно държавата е отделен омански фонд, който трябва да мисли и действа вместо нас.
Каквито гражданите такава и държавата.
Както не се грижим за дворовете си (няма по-грозна гледка от дворовете когато преминавашпрез български села), за фасадите на жилищата си, така не се грижим и за редът, за безопасни пътища, за уязвимите.
Все на държавата било грижа. Все едно държавата е отделен омански фонд, който трябва да мисли и действа вместо нас.
Каквито гражданите такава и държавата.
То само дворовете да са...
Ако почнем от това, че масово се работи в сивата зона - не плащаме данъци, ако можем да не плащаме нищо най-добре, ама се ядосваме, че майчинството е недостатъчно като сума.
Тарикатлъкът се е превърнал в национален спорт, всички други са длъжни да спазват правилата, само ние -не, за нас може.
Като цяло, не сме научени да спазваме ред и правила, винаги се търсят вратичките, винаги да се мине метър ако може. Даже и законите ни не са чак толкова лоши, ама никой не иска да ги спазва. Правим опити да сме специалисти по всичко и продължаваме да живеем с мисълта, че всички са ни длъжни. Например, чувала съм да се казва, а и тук се пише - аз съм здравно осигурен и ми се полага, ходи се при лекарите с цели списъци изисквания. Да, ама регулативните стандарти са за направления и изследвания по преценка на лекаря. Същото е и с пътна полиция - а, у, много са лоши, ама масово се пита да измислим нещо, за да не пишем акт.
Държавата - това сме ние. И докато разсъждаваме, че "аз нЕма да им гласувам на тия", все така ще е.
Ако почнем от това, че масово се работи в сивата зона - не плащаме данъци, ако можем да не плащаме нищо най-добре, ама се ядосваме, че майчинството е недостатъчно като сума.
Тарикатлъкът се е превърнал в национален спорт, всички други са длъжни да спазват правилата, само ние -не, за нас може.
Като цяло, не сме научени да спазваме ред и правила, винаги се търсят вратичките, винаги да се мине метър ако може. Даже и законите ни не са чак толкова лоши, ама никой не иска да ги спазва. Правим опити да сме специалисти по всичко и продължаваме да живеем с мисълта, че всички са ни длъжни. Например, чувала съм да се казва, а и тук се пише - аз съм здравно осигурен и ми се полага, ходи се при лекарите с цели списъци изисквания. Да, ама регулативните стандарти са за направления и изследвания по преценка на лекаря. Същото е и с пътна полиция - а, у, много са лоши, ама масово се пита да измислим нещо, за да не пишем акт.
Държавата - това сме ние. И докато разсъждаваме, че "аз нЕма да им гласувам на тия", все така ще е.
Ролята на държавата не е да "уважава", а да администрира и управлява системата от норми, приети за валидни в обществения живот и отношения на определена територия.
Системите от норми се променят с времето, и е напълно възможно в даден момент конкретен човек да се почувства несъгласен с начина, по който се управлява конкретната държава. Тогава той има много начини да го изрази и да покаже несъгласието си.
Към момента, на мен лично нормативната уредба и начина, по който документално е уредено управлението на страната, ми харесва.
Проблемът е в хората - тези начело, и тези в средните ешелони на властта, които не прилагат обществения договор в неговата автентичност, а го изкривяват и корумпират в преследване на лични цели.
Смятам да стоя тук, докато имам гражданска енергия да се боря с това - със средствата на обикновен човек, който използва достъпни механизми за влияние над системата.
Когато енергията ми се изчерпи, ще сменя държавата - светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Но засега съм все още на етапа на глистчето от познатия на всички виц - "Родина, тате, родина..."
Системите от норми се променят с времето, и е напълно възможно в даден момент конкретен човек да се почувства несъгласен с начина, по който се управлява конкретната държава. Тогава той има много начини да го изрази и да покаже несъгласието си.
Към момента, на мен лично нормативната уредба и начина, по който документално е уредено управлението на страната, ми харесва.
Проблемът е в хората - тези начело, и тези в средните ешелони на властта, които не прилагат обществения договор в неговата автентичност, а го изкривяват и корумпират в преследване на лични цели.
Смятам да стоя тук, докато имам гражданска енергия да се боря с това - със средствата на обикновен човек, който използва достъпни механизми за влияние над системата.
Когато енергията ми се изчерпи, ще сменя държавата - светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Но засега съм все още на етапа на глистчето от познатия на всички виц - "Родина, тате, родина..."
То само дворовете да са...
...
Държавата - това сме ние. И докато разсъждаваме, че "аз нЕма да им гласувам на тия", все така ще е.
...
Държавата - това сме ние. И докато разсъждаваме, че "аз нЕма да им гласувам на тия", все така ще е.
Много си права, само с това последното не съм съгласна. От година на година политическата олигархия съвсем се главозамая и дори вече не си прави труда дори да създаде някаква илюзия за честност и морал. Наглостта им (на всичките маскари без изключения) отдавна премина всякакви граници.
Според мен, докато има „кой да им гласува“, все ще е така. Единственият начин да се постреснат малко е един тотален изборен бойкот – всички да си останем по къщите и само майките и жените/мъжете им да пуснат по някой глас, ако не ги хване срам.
Макар че, като се замисля, може и това да не ги стресне. Колко му е да си гласуват набързо един закон и да си внесат гласоподаватели...
Държавата, това сме ние. Лекарят, шофьорът на градски транспорт, държавната служителка зад гишето, сърдитата леличка в някоя служба, всичко това сме ние. Всеки един от нас.
Скоро коментирах с познати и ми казваха, че в България няма как 3-годишното ми дете да ходи на градина с колелото, както го прави в Германия, защото ще го блъснат, убият и т.н.
Точно две седмици по-късно (ама на деня), един от тях ме возеше и на едно кръстовище взе предимството на един колоездач. И като му обърнах внимание, ми отговори: "А, да бе, ще чакам и колела сега 100 часа в кръстовището". Той беше един от най-разпалените при дискусията за колелата, децата и България. И като му напомних, отговорът беше: "Еми да, ама тук винаги е такъв трафик на това кръстовище, няма как да чакаш колела. Трябва според ситуацията да се действа"
Кой да ни защити и уважава тогава?
Скоро коментирах с познати и ми казваха, че в България няма как 3-годишното ми дете да ходи на градина с колелото, както го прави в Германия, защото ще го блъснат, убият и т.н.
Точно две седмици по-късно (ама на деня), един от тях ме возеше и на едно кръстовище взе предимството на един колоездач. И като му обърнах внимание, ми отговори: "А, да бе, ще чакам и колела сега 100 часа в кръстовището". Той беше един от най-разпалените при дискусията за колелата, децата и България. И като му напомних, отговорът беше: "Еми да, ама тук винаги е такъв трафик на това кръстовище, няма как да чакаш колела. Трябва според ситуацията да се действа"
Кой да ни защити и уважава тогава?
O, само не зачеквай темата за колоездачите, че цяла ода мога да напиша. Отвратителна недисциплинирана пасмина, която спазва правилата за движение много творчески - когато им изнася го играят пешеходци, когато им изнася се правят на МПС, а когато и двете не им изнасят не спазват нищо. Засичат, правят завои на невероятни места, навират се... А после шофьорите да ги лежат.
П.П. Разбира се, това не са всички. Може би 95% са нормално хора, но останалите ми лазят по нервите.
Еми то 5-те процента стигат, признавам. Ама ето, държавата това сме ние
Тези 5-те процента обикновено най-яростно се оплакват, ако не им се спазва правото на пешеходец/колоездач/шофьор/каквотоОщеСеСетим 