Защо Не емигрирахте?

  • 38 999
  • 1 309
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 20 888
Titina , смей се, колкото си искаш, ясно е, че опит с късно проговаряне и последвалите проблеми с него не си имала. Разбирам те, защото и аз ако имах само второто ми дете, което превключва като на магия от език на език и чете по един рафт с книги на всеки от двата езика всяка учебна година, също сигурно щях да се смея.
Имам в момента наблюдения над 15 6-7г. деца, по-голямата част от които двуезични (родени в страната), останалите пристигнали междувременно. Връзката между писменото и устното усвояване на езика е видна. Разбира се, ако питаш родителите, виновни са учителите.

# 316
  • Мнения: 8 465
Titina , смей се, колкото си искаш, ясно е, че опит с късно проговаряне и последвалите проблеми с него не си имала. Разбирам те, защото и аз ако имах само второто ми дете, което превключва като на магия от език на език и чете по един рафт с книги на всеки от двата езика всяка учебна година, също сигурно щях да се смея.
Имам в момента наблюдения над 15 6-7г. деца, по-голямата част от които двуезични (родени в страната), останалите пристигнали междувременно. Връзката между писменото и устното усвояване на езика е видна. Разбира се, ако питаш родителите, виновни са учителите.
Изобщо не може да се прави сравнение.
От там да започнем, и да приключим в крайна сметка.
Родени в страната, и учещи като втори език, нямат никакви допирни точки, в начина на възприемане на езика.

# 317
  • Мнения: 11 188
стига с този език дами. хората са по-важни.

# 318
  • Мнения: 20 888
Родени в страната, и учещи като втори език, нямат никакви допирни точки, в начина на възприемане на езика.

За двуезични деца или проговарящи впоследствие съответния език в чуждата страна, паралелно с усвояването на родния език говорех. Нали темата е за емиграция.

# 319
  • Мнения: 5 906
Темата не е ли за НЕ емиграция.

# 320
  • Мнения: 9 425
Темата отдавна загуби първоначалното си очарование.

# 321
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 348
Аз вярвам, че има само едно място,на което човек се чувства удома.
То може да се мени с времето, но не може да имаш две едновременно.
Не съм съгласна, или поне не важи за всички. Имам дом в Англия, и в България. И в двата се чувствам у дома и ми е приятно, по различен начин. И като съм в единия, си мисля за другия и да си ида 'вкъщи', после обратното. Общо извън дома в буквалния смисъл, като ниво на стрес и подреденост на живота ми е по-комфортно в едната страна, но то не значи, че другата я усещам по-малко своя.

# 322
  • Мнения: 477
Не съм специалист по говор и проговаряне, но нашият проговори на мешано Simple Smile,  български и английски, съставяше правилни изречения с някои думи на български, някои на английски.
Всяка дума я произнасяше добре ... беше весело, още е весело,
защото когато говори на български с някой който не го познава и не знае, че е израстнал в чужбина се получават разни тънки моменти, които е трудно да определиш веднага, но ги усещаш.
Думите на български ги произнася без акцент, има добър речник ... говори с нас и нашите приятели на български, обаче, понеже мисли на английски, не може да си нагласи словореда и някои словосъчетания съвсем понякога. И другите деца около нас са така,
може да си говориш час-два с тях на български, без да се усети, че не живеят в България, и после - бам, кажат нещо което дори и с правилни български думи, българин никога няма да го каже така.
Интересно е.

# 323
  • Мнения: 5 906
На вас може да ви е интересно, но в един забързан разговор с хумор, разговорът увисва.
Наскоро си дойдоха приятели българи с голямо дете, заминали на 5 години. Да има базови думи на английски, но когато започнем да се шегуваме и избухнем на масата в смях, той не разбираше шегата и след няколко минути се изключи от разговора.
Ако не го бяха довлекли родителите му, защото няма как да остане сам, изобщо нямаше да прояви интерес към идване в България. Говори български заради желанието на родителите си. Но вече го ползва толкова смесено, че съвсем скоро ще спре и да го ползва.

Да наясно съм, че форумните деца вехса като описанато от мен. Но това е моят досег.
И той е напълно нормален.
Има и деца, които с баба и дядо не могат да проведат вече разговор на български.
И това също е нормално за начинът, по който растът.

# 324
  • Мнения: 477
Шансът някое от нашите деца ( и на приятелите ни) да отидат да живеят в България е сравнително малък.
Ако решат - ще научат езика, ние как научихме местните.
Ние ако се върнем да живеем в България ще трябва да учим новобългарският, който не е съвсем същият като българският от преди 30 години.

# 325
  • София
  • Мнения: 19 482
Фрау, понякога и поколенческите различия водят до несхващане на шегата.

# 326
  • Мнения: 5 906
Фрау, понякога и поколенческите различия водят до несхващане на шегата.

Бяхме с българските си деца. Не беше поколенческа шега. Децата да на едни години.
И това е нормално при живот в чужбина, рядко идване в България. Нямат българско училище. За мен това е в редът не нещата.
На бабите им е мъчно, защото разбират само български.
Ние сме с по няколко езика. И да имаме интернационални внуци с лекота ще си говорим и шегуваме на поне 2 езика. Промениха се времената.

# 327
  • Мнения: 9 258
Никога няма да се промени да не можеш да общуващ с баба си и дядо си. Вие си вярвайте в извънземни.....

# 328
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 192
Никога няма да се промени да не можеш да общуващ с баба си и дядо си. Вие си вярвайте в извънземни.....
Говориш глупости.

Това, което от досега написаните постове ме очудва как тук се налага идеята децата непременно и на всяка цена трябва да говорят и пишат на книжовен български език, нищо, че средата, в която се движат никой не знае и съответно не говори български. Няма кой знае каква възможност да практикува дори и да знае базисни думи. Визирам когато само бащата е българин. Всички останали са говорящи друг език. Българския език е силно ограничен по ареа на използване в чужбина. Време е да се приеме тази реалност. Определено е богатство да го знаеш, но поколенията се сменят и съответно езика също се променя спрямо нуждите на децата (и когато пораснат). Имам разни примери наоколо си.

# 329
  • Мнения: 2 146
Да, и аз чета и се чудя. Моята дъщеря е с три езика. С баба си и приятелките си в България, говори на развален български, другите два са на билингуално ниво. Кои шеги, (които трябва да се разбират), не се разбират? Особено пък сред младите, които са силно американизирани и си прехвърлят на английски, ако, и когато трябва. За справка - поредната поп тема за чуждиците, превземащи езика ни.

Според мен, “емиграцията” е въпрос на светоусещане, формирано още в детството. Аз съм израстнала до две съседни държави. Баба ми и дядо ми говореха чужд език, английски учех от американски филми по чужда телевизия преди да падне Берлинската стена. Как ли пък няма да ми хареса емиграцията, и вайс върса, за тези, които пък обратно, са пропити с “българското”.

Общи условия

Активация на акаунт