...Според мен, “емиграцията” е въпрос на светоусещане, формирано още в детството. ...
- Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2026, 15:28 ч.
Защо Не емигрирахте?
По-скоро интеграцията ?
Да, и аз чета и се чудя. Моята дъщеря е с три езика. С баба си и приятелките си в България, говори на развален български, другите два са на билингуално ниво. Кои шеги, (които трябва да се разбират), не се разбират? Особено пък сред младите, които са силно американизирани и си прехвърлят на английски, ако, и когато трябва. За справка - поредната поп тема за чуждиците, превземащи езика ни.
Според мен, “емиграцията” е въпрос на светоусещане, формирано още в детството. Аз съм израстнала до две съседни държави. Баба ми и дядо ми говореха чужд език, английски учех от американски филми по чужда телевизия преди да падне Берлинската стена. Как ли пък няма да ми хареса емиграцията, и вайс върса, за тези, които пък обратно, са пропити с “българското”.
Според мен, “емиграцията” е въпрос на светоусещане, формирано още в детството. Аз съм израстнала до две съседни държави. Баба ми и дядо ми говореха чужд език, английски учех от американски филми по чужда телевизия преди да падне Берлинската стена. Как ли пък няма да ми хареса емиграцията, и вайс върса, за тези, които пък обратно, са пропити с “българското”.
Да, и аз чета и се чудя. Моята дъщеря е с три езика. С баба си и приятелките си в България, говори на развален български, другите два са на билингуално ниво...
От интерес - ти говориш ли 100% на български? Защо е 'развален'?
(Да не се чете заядливо, смятах, че ако се прави 1 родител = 1 език, поне говоримо се научава перфектно).
Защото средата го разваля. Аз съм филолог, българист, говоря правилен български, смея да твърдя, че го владея перфектно, с децата си общувам само на български, много ясно. На техният български е развален след 10 години живот в чужбина, най- малкото имат силен акцент. Много думи от речника им, особено на малката ми дъщеря, която беше едва на пет, когато дойдохме, и не е посещавала училище, са тотално заменени от испански. Мислят на чужд език, сънуват на него, как да не се развали българският.
Да не се чете заядливо, смятах, че ако се прави 1 родител = 1 език, поне говоримо се научава перфектно.
И ние с “перфектния” български се променяме езиково, аз, например слушам аудиокниги предимно на “другия” ми език, частично защото изборът е по-голям, а и защото този език ми станал като роден.
Езиковите предизвикателства могат да бъдат причина да не се емигрира.
Срещала съм какви ли не вариации на езикови симбиози, нещата отдавна не са каквито бяха преди 20-ина години. Има семейства, където двамата родители са от смесени бракове с различни езици, които живеят в съвсем друга държава. Патриотичните изисквания отдавна нямат значение при съвременните семейства- смесици от различни традиции и езици. Децата най-често се самоопределят с нацията, на страната, където живеят. Появи се и нов термин, който се опитва да категоризира тази нова генерация деца, TCK( Third Culture Kids).
От интерес - ти говориш ли 100% на български? Защо е 'развален'?
(Да не се чете заядливо, смятах, че ако се прави 1 родител = 1 език, поне говоримо се научава перфектно).
Моя личен опит 1 родител - 1 език, когато бащата и всички останали около нас говорят чуждия език не е позитивен. Дъщеря ми в момента е на 6, а проговори сравнително рано, когато беше на малко под две. Само от мен чува български на живо и от баба и дядо по телефона. Разбира, но не иска да говори (с мен на български). Аз честно казано вече не настоявам много, защото виждам , че когато сме в България няма никакъв проблем за диалог с никого. Успява да се разбира със всички без помощ, намира си приятелчета по парковете и играят съвсем спокойно и нормално. Малката, която е на две, но не е толкова бърза в проговарянето като сестра си, съм я оставила да проговори добре единия език, който чува всеки ден около нея, а после ще видим. Не ми е фикс идея да говорят задължително правилно на перфектен български за сега. Като пораснат и ако им е интересно съм насреща.
С две малки деца и без помощ, работа, училище и всичко останало ученето на български точно в този момент не ми е на първо място, честно казано. Децата ми са щастливи, когато сме в България и не съм забелязала проблеми в общуването им с околните. И двете се справят и без перфектен български.
Влиянието на средата може да се омекоти или допълни, така щото средата да не погълне или да не свали нивото на владеене на майчин език. Но за това се изискват целенасочени родителски усилия и отделяне на време.
Скрит текст:
Моите трима не са родени в БГ и не са ходили там на училище. Нивото им на български е стабилно граматически, достатъчно богато лексикално за ежедневна употреба, не се усеща акцент, понякога избива немското влияние в словореда и подбора на думи. Четат на български уверено, но бавно, пишат с грешки. Специфични понятия и термини, които рядко се употребяват в ежедневието, им се губят. Нормално, те се усвояват в училище. Но обяснения по математика (например) на български схващат без зор. Когато се е налагало да им помагаме в нещо за училище, сме го правили предимно на български, именно за да държим нивото максимално високо и да разширяваме лексиката. Общуват с баба си и дядо си, с братовчеди, роднини, познати и приятели на български без засечка, схващат шеги, включват се в разговор по различни теми. Помежду си говорят на български, с нас също. Любопитни са и питат за тази или онази дума. В семейния чат пишем на български, в чата с братовчедите си също пишат на български. Летата наваксват с актуалния сленг, от съвсем малки ги водим на едно и също място на море с постоянна тумба техни връстници. Харесват и съвременна българска музика, ходят с нас на концерти и имат любимци. Превключват между езиците без засечка. Немският им е на ниво майчин, английският им е на ниво С2, френският им е по-слаб, само на малката е добър, скоро взе сертификат. Определям ги като твърдо триезични, защото английският им е голяма част от ежедневието. Гледат филми и подкасти предимно на английски, четат само на английски, някои лекции в университета са на английски. Големият живее с приятелката си (немскоезична) и я учи на български, тя поема нови знания с желание, харесва страната, храната, историята, природата. Обичат да пътуват към Бг. Ако трябва да се явят на българска матура или трябва да изнесат сериозна презентация по специфична тема, няма да се справят без сериозна подготовка и помощ.
Не зависи само от родителските усилия колко добре едно дете, израснало в чужбина ще научи българския. На едни хора повече им вървят езиците, на други по-малко, на някои им е лесен един чужд език, други го учат трудно, макар и с желание. Деца от приятелско семейство, които са родени в чужбина - едното се научи дори на кирилица да чете и пише само - от книжките и списанията, които разглеждаше лятото при баба и дядо. Говори прекрасно български, почти не се усеща акцент. Другото говори със силен акцент, трудно намира думите. Третото казва пет думи на български, но всичко разбира и няма проблем да комуникира с връстници в България. Породени са, гледани по един и същ начин. И трите деца харесват България иначе, така че имат стимул да научат езика. На въпроса, не емигрирах, защото тук ми беше добре. Имах хубава работа със заплата около или над средната, приятели, близки и баланс между работа и свободно време. После, когато детето беше малко, имаше един период в който бяхме изпаднали за кратко в много тежка финансова ситуация, но пък мъжа ми не беше добре със здравето и мислех да ида на гурбет и да им пращам пари. Той ме разубеди и после наистина се оправихме и пак започнахме да получаваме добри доходи.
Защо трябва всяка тема да се обръща на кой говори български перфектно - темите за езика ни тук са наистина многобройни? Някаква фиксация е за определени хора.Ако детето учи и общува на един език, бащата го учи втори и прекарва голямо време с братовчедки и ваканции там, и слуша български в останалото време, не виждам проблем, особено ако другите два езика са най-изучаваните (полезни) в света? На мен ми е достатъчно това, три езика са изключително трудни да се докарат на ниво native, това, от първо лице.
Защо трябва всяка тема да се обръща на кой говори български перфектно - темите за езика ни тук са наистина многобройни? Някаква фиксация е за определени хора.Ако детето учи и общува на един език, бащата го учи втори и прекарва голямо време с братовчедки и ваканции там, и слуша български в останалото време, не виждам проблем, особено ако другите два езика са най-изучаваните (полезни) в света? На мен ми е достатъчно това, три езика са изключително трудни да се докарат на ниво native, това, от първо лице.
А три езика на ниво родни е много трудно.
Сега някои може да имат всякакви сертификати С2 и да си мислят, че са перфектно, но само те така си мислят.
Дори българският, поне 50% от българите не го владеят перфектно, аз се слагам към тези 50%. Какво остава три езика…
Хем децата даже не можели, забравяли, а някои с три на ниво роден.. как става тая работа.
Аз лично съм виждал хора със С2, които са мега зле на говорене и разбиране.
Да, и аз чета и се чудя. Моята дъщеря е с три езика. С баба си и приятелките си в България, говори на развален български, другите два са на билингуално ниво. Кои шеги, (които трябва да се разбират), не се разбират? Особено пък сред младите, които са силно американизирани и си прехвърлят на английски, ако, и когато трябва. За справка - поредната поп тема за чуждиците, превземащи езика ни.
Според мен, “емиграцията” е въпрос на светоусещане, формирано още в детството. Аз съм израстнала до две съседни държави. Баба ми и дядо ми говореха чужд език, английски учех от американски филми по чужда телевизия преди да падне Берлинската стена. Как ли пък няма да ми хареса емиграцията, и вайс върса, за тези, които пък обратно, са пропити с “българското”.
Според мен, “емиграцията” е въпрос на светоусещане, формирано още в детството. Аз съм израстнала до две съседни държави. Баба ми и дядо ми говореха чужд език, английски учех от американски филми по чужда телевизия преди да падне Берлинската стена. Как ли пък няма да ми хареса емиграцията, и вайс върса, за тези, които пък обратно, са пропити с “българското”.
Мога да твърдя, че и двамата ми сина (българи, живеещи в България, с родители българи) са с отлично ниво на английския точно от гледане на филми, игри, четене на книги на езика. Очевидно имат усет към езиците, защото не всички са така, а големият пък отделно учи сам японски.
Ама партизанин? Френски? Никога! Най-много руски. Ама то руският май не е език, щото нали го кенсълнахме.
