Защо Не емигрирахте?

Във ФБ е като във форума - ако не е драматично и в крайности, ще достигне до сто пъти по-малко хора.

Много ми е "любимо" да си дойдат за лятна почивка познати, емигрирали от България, и да почнат да плюят по нея в социалните мрежи. Не, че няма какво да бъде критикувано, но същите тези не постват нищо за неуредиците в страната, в която пребивават. Не пишат нищо за трудния достъп до здравни специалисти, а хващат самолета и идват тук да им се помогне, не смеят да гъкнат срещу джендъри и 57984 пола, но охотно злословят какви били тук мъжете, пък жените и прочие, и прочие.

И това го има да. Не всички са така, но и това го има. Хвалят се, хвалят колко е по - добре там и айде чао, "Бързам за час за лекар или зъболекар, че имам куп прегледи и консултации да правя " .

А като напишат се започва с разни от сорта - на тази всичко и е уредено и вече се е помислила за принцеса и мрънка. Я да дойде да се оправя в нашата действителност.
Т.е. както казах всеки си има свои проблеми и на всякъде има неуредици. Хората се дразнят и си го изкарват един на друг. А вината не е в хора на наше ниво. Вината е на много по-високо ниво. Ама как да идеш там да се разправяш. Я да си го изкараш на директен дразнител.
А този израз плюят по така ме е задразнил. Все някой като каже нещо, което малко или много дразни, или плюе по или троли. Ами тъпо.

Интересно коя е тази "цивилизация"?

Не мисля, че ще кажат, че всичко ѝ е уредено. Вече не сме чак такива комплексари. Зависи какво ще говори. Да посочваш лоши страни е реализъм. Преди като съм слушала как било невероятно ми беше ясно, че хората не са на този свят.

Така е, но и не е така.

В голямата си част българите в чужбина не живеят охолно и като цяло спестяват максимално. Това значи, че като дойдат в България един път в годината, обикновено лятото, се насират меко казано.
Когато са там, плюят и по тамошната страна, няма страшно.

Достъпа до здравни специалисти, може да е бавен, не труден, но не знам вече колко има смисъл от бърз достъп, който често е неадекватен или още по-често с идея да се вземат максимално пари, да се източи пътека, каса и т.н.
У нас, ако нямаш близки познати, положението е плачевно, нищо, че може да идеш утре на лекар.

Най-малкото и в момента сме на едно от последните места по дълголетие, като разликите са огромни с първите в Европа, нищо, че те стигат много бавно до специалисти.

Миналата година отидох на очен лекар в България, уж за по-добро обслужване, квалифицирано със заплащане, че не съм към здравна каса ... 🙈 ми даде ми рецепта за очила, с които не виждам. Рекох да не би в оптиката да не са ми ги направили добре ама ги провериха и казаха, че отговарят на рецептата. Та платих сума ти пари в България за да ги направя после в Испания доста по-евтино (беше оферта) и си виждам както трябва с тях. Та не знам до колко има смисъл да се ходи в България на лекари и зъболекари. В интерес на истината преди около 20 г в България ми направиха мост, който и до сега е стабилен. Ама беше познат зъболекар и проучваше да се премести в чужбина да работи.

България е по- добра откъм поддържане на хронични болести, както и операции на най- лошите. Чуждестранните са по- добри в зъбите и трансплантациите.

Като бях в чужбина, имах здравна, имах и допълнителни застраховки. Абе, документално супер, но се чувствах много несигурна и на моменти тревожна точно заради забавения прием, заради различния подход - да ядеш бонбонки с билки при бронхит.

Това първото изречение е абсурдно. Ако съдя по форума, няма нищо добро откъм поддържане на хронични болести.
Мога да коментирам диабет - тук пациента се следи на всеки три месеца за поддържане на нормогликемия и поне веднъж годишно профилактично за евентуални усложнения. Лекарствата са безплатни. Глюкометрите също. При това говоря за CGM, тоест непрекъснато мониториране на глюкозата.
За други здравни услуги имам впечатления само от преди над 25 години. Мога да сравнявам и поведение на лекари (пак от преди години), когато работех в България, с поведението на лекари тук. Не е в полза на българските лекари.
И на двете места има бисери, има и плява. Аз говоря за масата.

Ще коментирам поддържането на хроничните болести, тъй като имам дълъг стаж като хронично болна. Тук диспансерното наблюдение е само пожелателно. Едното ми заболяване е гастрологично и животозастрашаващо. В пловдив има само 2-3 лекари, които приемат диспансерни. С невероятен зор се уредих. Наблюдението включва 2 безплатни прегледа в годината, като не може да се ползват когато си избереш, а задължително през 6 месеца. В останалото време- с направление, или платено. Другото е ревматично и за 20 години не намерих лекар, който да се съгласи на диспансерно наблюдение. Ходя с направление, което значи рядко.за лекарствата просто не ми се говори. Имам право на отстъпка само за едно лекарство на болест. Така се оказа да купувам имуносупресора без отстъпка, а съм с автоимунно заболяване. Постоянно изчезва някое лекарство от аптеките и купувам от чужбина.

Съгласна съм с липсата на проследяване на хроничните заболявания в България и как е навън. Естествено, има разлика от чужбина до чужбина. В Англия ме следят по каса за хронична астма и 6+ години след гестационен диабет ме следят годишно, плюс ще ме следят за диабет доживот заради фамилна история с диабет Т2. Понеже съм над 40, ме викат за здравен преглед, кръвни, кръвно, ала-бала, следят ми теглото и ИТМ, дават съвети как да се върна в здравословния обхват. Пращат ми от поликлиника ми редовно смс и писма с напомняне кое трябва да се проследи. В България знам със сигурност, че е заложено същото проследяване по здравни пътеки, но никой не те вика, не те следи, ако отидеш, хубаво, ако не, да си се сетил. Това, съчетано с ниската здравна култура е доста катастрофално. Водим и по детска смъртност, не само ниска продължителност на живота.
За спешни състояния в Англия реагират много бързо. За неспешни се чака, но винаги казват, ако се усложни, обади се. Не знам как е другаде.
И от зъболекарски услуги не мога да се оправя. Преди си следях зъбите по почивки, после си казах, абе я да пробвам, е никакъв проблем. Всичко е точно, и минава по каса с доплащане в 3 нива в зависимост от услугата, напълно достъпно е финансово. Единствено ме пратиха в България да ми свалят стара корона, която ми е правена преди 20 години и зъболекарят си каза, че не се наема, защото не е учил такава стара техника. Българската ми зъболекарка, която я е правила, също се измъчи много, както и аз. Сложи нова, вече с работа по зъба по нова техника, тя пък издържа по-малко от 2 години. Следващата корона я направих навън и нямам оплаквания.

Наистина ли вярвате, че дългогодишен емигрант, установен и с всички придобивки на чуждата система, ще чака цяла година( ако е от онези, които се прибират всяка година!), за да иде на лекар/ зъболекар
Пак и отново, няма начин, човек ползващ системата , знаещ и можещ, да няма достъп до здравеопазване в чужбина.

Ще си позволя да коментирам, защото това е моята професия от 35 години ( wow, чак невероятно), само това съм работила, по равно като време в България и в Германия.  Няма нищо общо здравеопазването в двете страни, изцяло в полза на Германия. Когато миналата година имах нещастието да бъда пациентка и видях нещата и от другата страна, ами това е положението. Мъжът ми каза, че на 3. минута линейката е била пред нас. Много примери мога да дам, темата обаче е друга.

Аз се прибирам за зъболекар, само защото моят е много добър. Където и да си, също е онче-бонче да нацелиш добър, та предпочитам да не търся пак на принципа проба-грешка. Така и така се прибирам на 2-3 месеца.

Джендърите и недостъпното здравеопазване в чужбина са ми в графата митове и легенди, за успокоение, че и там е зле. Да, няма как да си запазиш час от днес за утре при специалист или да отидеш до лаборатория и да си платиш, за каквито си искаш изследвания. Но нека не се залъгваме, че това е здравеопазване. Три примера за три години имам за светкавично лечение на онкологични заболявания в чужбината, в която живея - в рамките на 2-3 седмици след посещение при ЛЛ със съответните оплаквания. С план за лечение, възстановителен период. Химиотерапия - в болница под наблюдение, без да се ангажират близките. А в България близките стават половин лекари, разучават сами протоколи, търсят трескаво светила и ако не са от София, правят в повечето случаи пътека до столицата.