Защо Не емигрирахте?

Тук, където “осем месеца е студено” (което не е съвсем вярно, но е близо до истината), има и спа курорти, има и огромен културен живот, но не са евтини. Имаш ли пари можеш да имаш същите неща, както и в България, само на по-високи цени. В моя случай, има и добра инфраструктура, която ми позволява да живея сред природата и да работя в центъра на столицата. Аз имам много културни интереси и посещавам редовно концерти, театър, балет.

По повод липсата на среда - ние среда имаме, но средата е от приятели, не от роднини. За щастие, с развитието на социалните медии общуваме виртуално с роднините. Виж, за детето нещата стоят съвсем различно. “Детето” е родено и израстнало в Канада, но е ходила достатъчно по “света”, по-скоро Европа и САЩ. Живяла е, а и сега живее в в Европа. Тя има много приятели и то изключително близки. За нея нещата ще стоят много по-различно един ден, когато приключи с образованието си.

По повод работата - аз не съм работила неквалифицирана работа, винаги съм работила в университетска среда. В началото действително работех много - понякога се е налагало да ходя нощем да си наглеждам експериментите, но след като човек се утвърди, нещата стават други. В момента за мен е важно да има баланс между работа и семеен живот/лично време.

Разлики има не само заради това къде живееш, а и къде си времево. Моите приятели в България са с пораснали деца, които сами се грижат за себе си, затова ходят по екскурзии. Ние все още имаме ангажименти, макар и не толкова сериозни както преди.

Аз всъщност не съм емигрирала. Дойдох в Канада с работна виза и просто живота ме изненада и така останах тук. Преди това живях известно време в Скандинавия. Все “студени” държави.  Аз нямам против хладния климат. Импонира ми повече от горещините.

Последните страници са пълни с тесногръди обобщения. Ясно е, че изводите се правят от наблюденията над кръга лични познати, но все пак имайте предвид, че има и други хора, други среди, други истории.
Ние, например, не емигрирахме заради икономически причини.
Не страдаме от липса на социален и културен живот.
Децата ни не са джендъри, не са сексуално объркани, не са социално изолирани.
Неквалифицирана работа никога не сме работили. Сменяли сме държава няколко пъти, винаги с предварително уредена работа, жилище и нормални доходи.
Климатът на мястото, на което избрахме да се установим, е чудесен.

Тук не всичко е цветя и рози, но не е и апокалипсиса, който се описва от разни копейкофилски източници. Ние се връщаме редовно в БГ и виждаме с очите си каква е реалността. Много неща са мръднали напред, в доста сфери е добре, но в други е трагедия. Следим новини и политика, следим социалния живот и тенденциите. Обичаме България и ни е мила, въздържаме се от плювни на едро, но и главите в пясъка не си зариваме.

Все пак темата е защо НЕ емигрирахте. Как само почнаха да подскачат някои, като се направи лошо обобщение (и то леко) за тях, както те правят постоянно за нас (в България).

На теория съм съгласна с “волята и желанието”, но горчивата истина е че такива отсъстват напълно. Отсъстват у властимащите, отсъстват и масово у народонаселението, на което явно му е все тая в каква кочина живее.

Положението с инфраструктурата и чистотата е толкова трагично, толкова нищо не се случва, дори напротив ситуацията се влошава (поредна криза с боклука, пореден абсурден строеж на последната плюнка земя), че аз лично вече нямам никаква надежда. Толкова ми е болно като гледам и газя кочината (с бебето), че за мен това е основателна причина за емиграция. Искам да живея в държава, където има работеща депозитна система. Държава, в която кофите за боклук са скрити в задните дворове на всяка кооперация/къща. Държава, в която междублоковите пространства и градинките се подържат и не приличат на сметище. Държава, в която няма нераглементирани сметища на всеки черен път или в деретата на реките…

Говоря за София, в по-малките градове в това отношение е по-човешко.

Само дето, ние не правим обобщения наизуст.
Все още имаме роднини в Бг, посещаваме ги, правим сравнения , година след година, петилетка...две...... докато другите обобщения са ЕЖК.



Черна станция, всъщност в голяма степен сме на едно мнение, просто акцентите са различни.
Примерът ти с дъщеря ти е ключов - пето поколение висшист и мотивирана, успешна - столетна приемственост , ясна връзка между труд и резултат.
Не съм съгласна само, че е  бавен път. Скокът може да стане и в едно поколение, ако има силна вътрешна мотивация, натиск от средата..., но също така може да се изгуби много бързо, ако след това няма морална и ценностна система.

Е, всичко може. И примери има, но като цяло в едно поколение си е трудно и са изключения с късмет или особен хъс.

В София и на мен не ми се живее, нищо че съм оттам и си я обичам.

Аз съм сигурна, че навън се живее добре. Но едва ли всички ще емигрират. Затова да гледаме и тук да ни е добре и това е

Абсолютно! Аз се дразня от неща, които продължават да са проблемни в България. Не защото не може, а защото няма желание. Говоря конкретно за спазване на хигиена по улиците. Не да си хвърлиш боклука до кошчето, а в кошчето. Да не си хвърляш фасовете по улиците. Да се спазват правилата за движение. Ей такива дребни неща, защото те се отразяват на ежедневието. За мен това е огромния проблем, който трябва да се реши, за да започнат нещата да се дооправят.
Трябва да се работи със съзнанието на хората и да се налагат глоби, много бързо нещата ще влязат в релси.

Абаджиева, мислила съм си го много пъти същото, но все стигам до заключението, че на повечето хора им е абсолютно безразлично и предпочитат да си живеят в кочината. На някои даже така им харесва - конкретно за фасовете и кучешките изпражнения има чувството, че е масово. Затова и няма никакъв обществен натиск в тази посока, няма и да има. Мърлячи, мърлячи, мърлячи!

Не емигрирахме, защото точно след 1990 г нещата се ситуираха повече от благоприятно за моето семейство. Аз работех в завод/ комбинат му казваха тогава/ на много висока позиция, с много висока заплата, купони за храна, бензин, помощи за квартира, кредити без лихва от ВСК  за строеж, тогава се включихме в строеж и придобихме апартамент. Мъжът ми в държавната администрация. Справихме се в прехода повече от добре. В момента, в който отмениха визите можехме да пътуваме в Европа с децата ни, пращахме ги на езикови курсове всяка година,сами, да свикват. Нито за момент не сме си помисляли да останат в нашия град, извън София, в ограничена среда. Към момента мисля, че успяхме, могат да живят където решат с още едно гражданство, освен българското. Имат семейства, зетьовете не са българи и няма да живеят семейно в България, но ако искат защо не. Природа има по целия свят, да ходят където ги влече, имат финансови възможности. Приятели имат там където живеят, храната е вкусна навсякъде, стига да е качествена. Лятото идват при мен на море, зимата ходим на ски по нашите курорти. Аз съм вече половин емигрантка, пенсионерствам си на млада възраст, благодарение на завода и стоя там при тях или в България, както си реша.

Вече писах преди време в тази тема, но да добавя някои неща. Така зададен въпросът “Защо не емигрирахте”, създава впечатлението, че всички по дефолт трябва да емигрират от България. Според мен е точно обратното, родени сме и израстнали в България, не е нужно да се обясняват хората защо не са емигрирали. По скоро защо сте решили да емигрирате звучи по-смислено зададен въпрос.

За мен основните причини за емиграция са политическата, икономическата и социално културната среда, както и комуникацията между хората и начинът им на мислене. Не на последно място възможностите, които съществуват в чужбина в сравнения с България. Причини като красива природа и чист въздух ми се струват доста несериозни.

Човек вярва и търси това, което съвпада и подкрепя неговите виждания и възприятия за живота. Та не се очудвам, че някои хора виждат само лошото в живота в чужбина и в завърналите се, така си валидират избора, че са добре в България. Но ми направи много лошо впечатление, как с лека ръка се осъдиха и етикираха децата…

Много клишета се изписаха тук и се изказват принципно в последните години за живота в чужбина. За мен това са опити за настройване на хората в България срещу Европа и Северна Америка. Разбира се, че хората там си имат ценности и държат на семействата си и роднините си. За съжаление проблемът на Източно европейските общества като цяло е изключително консервативният и ограничен начин на мислене, липсва на уважение към другият човек, липсата на разбиране на различните виждания за живота, и съответно след като има неразбиране започва осъждане, обиди, клишета. Не вярвам, че това ще се промени скоро.

С две ръце съм за всеки да си живеете където се чувства добре, на мястото си и щастлив. Да няма нужда да се обяснява или да се защитава пред никой, защо е взел едно решение или друго.

За мен такива теми имат смисъл не някой да се хвали или самоубеждава, а хора които се колебаят (може да имат преобладаващо настроение, но не са решили твърдо) да добият една идея по-голяма яснота. Аз не се наемам да кажа на някого - да емигрирай - ще си по-добре,  нито  - стой не тръгвай - ще си по-добре.  То за себе си не знаех, какво остава за другиго. Но мога да разказвам истински лично видени истории. Мога и да отговарям на конкретни въпроси стараейки се да е обективно. 

Общоприетото "да се чувстваш щастлив" е клише. Щастието не се намира навън, идващо от някъде си, а е вътре в нас. Опознавайки себе си вътрешно, човек става щастлив.  Затова няма значение къде се намираш.
Друг е въпроса със средата, културата, икономиката и каквото друго се сетите за да сте като риба във вода. Това всеки сам решава къде е неговата среда. И ако сте толерантни, ще приемете различната позиция на опонентите. Въпрос на култура.

Да!
Спомних си един познати. Хора от тия дето където и да отидат все виждат празната част на чашата. И ти разказват колко е лошо. Те верни неща разказват, но едностранни. Благодарение на това че имат търсени професии където езикът не е решаващ фактор, заминаха.  Изкараха няколко години в мърморене. Върнаха се. Пак изкараха няколко години в мърморене. Пак заминаха (за същата страна!).   След това вече нямам информация, но няма да се учудя ако сагата продължи.

Приказката на Steana е супер, ама това е като някои други приказки и  далеч не отрязва как е било при едни 90+ процента от хората.
С толкова сериозен гръб всеки ще е добре навсякъде по света.