Аз наскоро говорих с едно дете, което се върна след бакалавърска степен в Нидерландия. Тя ми разказа някакви ужасни неща, но чак се страхувам да ги разкажа тук, да не вземат да ми наскачат колко съм тесногръда. Но за мен беше впечатляващо как холандските младежи за всичко ти изпращат линк към сметката си, дори и ако си правила секс с тях, трябва да им платиш половината сума на презерватива. Вероятно това са си някакви културни особености, аз не твърдя че е така, но ми беше смешно. Бяхме се събрали лелки (50+) и много се забавлявахме.
- Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2026, 15:28 ч.
Защо Не емигрирахте?
Родителите да остаряват в чужбина,е повече от невъзможно, освен ако не са някакви много затворени хора, или вече съвсем немощни старци.
За Нидерландия, все още има митове в Бг, където по едно време се надпреварвахте да си пращате децата, да учат във всякакви леко известни или напълно неизвестни университети, почти всички със съмнително бъдеще..
Естествено, че ще се връщат училите там,като дори не учат на местните езика. После , не можели да си намерят работа...
За Нидерландия, все още има митове в Бг, където по едно време се надпреварвахте да си пращате децата, да учат във всякакви леко известни или напълно неизвестни университети, почти всички със съмнително бъдеще..
Естествено, че ще се връщат училите там,като дори не учат на местните езика. После , не можели да си намерят работа...
Да, за Европа, но все пак твоите родители ш близки, ако са тук. Разбирам емиграцията, ако е за любов, и примерно другият човек е едно дете и оставате в неговата родина. Или вече има кариера и ти отиваш, но като се пенсионират родителите ти ги вземаш. И все пак за тях ще е трудно с нова среда, без приятели и език.
Аз познавам много хора, които се върнаха след учене в чужбина, и казват, че повече им харесва тук.
Аз познавам много хора, които се върнаха след учене в чужбина, и казват, че повече им харесва тук.
Защото хората са различни, важното е всеки да познава себе си и да живее където му е най-добре.
Аз обожавам мястото, където живея, а всеки ден слушам от други колко е депресиращо, и са тук само заради работа/съпруг/съпруга или нещо друго.
Аз наскоро говорих с едно дете, което се върна след бакалавърска степен в Нидерландия. Тя ми разказа някакви ужасни неща, но чак се страхувам да ги разкажа тук, да не вземат да ми наскачат колко съм тесногръда. Но за мен беше впечатляващо как холандските младежи за всичко ти изпращат линк към сметката си, дори и ако си правила секс с тях, трябва да им платиш половината сума на презерватива. Вероятно това са си някакви културни особености, аз не твърдя че е така, но ми беше смешно. Бяхме се събрали лелки (50+) и много се забавлявахме.
Това е екстремно, но се случва. Да ти искат пари за бисквитки, ако са ти предложили, примерно. Също много шокиращо е как наемаш апартамент без паркет. И трябва да си сложиш пода. Или ако е там, не е включен в наема, и трябва да платиш на предния наемател за него.
Или вече има кариера и ти отиваш, но като се пенсионират родителите ти ги вземаш.
Родителите да остаряват в чужбина,е повече от невъзможно, освен ако не са някакви много затворени хора, или вече съвсем немощни старци.
За Нидерландия, все още има митове в Бг, където по едно време се надпреварвахте да си пращате децата, да учат във всякакви леко известни или напълно неизвестни университети, почти всички със съмнително бъдеще..
Естествено, че ще се връщат училите там,като дори не учат на местните езика. После , не можели да си намерят работа...
За Нидерландия, все още има митове в Бг, където по едно време се надпреварвахте да си пращате децата, да учат във всякакви леко известни или напълно неизвестни университети, почти всички със съмнително бъдеще..
Естествено, че ще се връщат училите там,като дори не учат на местните езика. После , не можели да си намерят работа...
имат и гражданство даже, конкрето говоря за 4 човека в Германия, един в Барселона, но той учи на английски там. Първите не искаха да остават, единият си доведе жена германка оттам. Просто не им харесва, предпочитат тук, не знам кое ви е чудното, че дори измислят как не учили езика, и работа не си намерили. А друг работи за немска фирма, и ходи там понякога командировка, работи тук от вкъщи.Мисля, че говорим за различни поколения... моите познати са на 30, 30+, вече не е нужно да се ходи в чужбина, ако тук можеш да изкарваш добри пари.
Много ми е странно това, което казвате за "изтеглянето" на родителите на стари години. Хич не си го представям.
Оставяме настрана трудната социализация / потенциалната липса на умения в практикуването на съответния език, но кой ще поеме разходите за тях?! Както знаем, в чужбина (като събирателно понятие) нерядко месечният наем е колкото една средна заплата.
Евентуално, ако тук, в България, са налични имоти за продаване, но пак ми е чудно.
Оставяме настрана трудната социализация / потенциалната липса на умения в практикуването на съответния език, но кой ще поеме разходите за тях?! Както знаем, в чужбина (като събирателно понятие) нерядко месечният наем е колкото една средна заплата.
Евентуално, ако тук, в България, са налични имоти за продаване, но пак ми е чудно.
Но пак ще кажа, че ако имаш добър стандарт тук, няма нужда да си причиняваш неудобствата и адаптацията на емигрантския живот.
И тук се живее даже много добре .
А вече и по заплати леко по, леко ги настигаме.
И тук се живее даже много добре .
А вече и по заплати леко по, леко ги настигаме.
Не съм емигрант по финансови причини, стандартът ми не е бил нисък, просто в един момент взехме да имаме коренни различия в мирогледа с реалността и розовият балон взе да не ми е достатъчен, за да поддържа ниво на нормалност.
Това с изтеглянето на родители са изключително редки случаи, според мен.
Повечето възрастни хора в БГ не искат да се местят никъде, привързани са към домовете си и е невъзможно да ги убедиш да тръгнат за чужбина. Типичната ситуация на "Дърво без корен" на Хайтов, съотнесена не към големия град, а към друга държава.
В повечето случаи емигриралите изпращат възрастните в хоспис или прескачат тук за по месец-два, в зависимост от възможностите на възрастния да се грижи сам за себе си. Тъжна история е.
Повечето възрастни хора в БГ не искат да се местят никъде, привързани са към домовете си и е невъзможно да ги убедиш да тръгнат за чужбина. Типичната ситуация на "Дърво без корен" на Хайтов, съотнесена не към големия град, а към друга държава.
В повечето случаи емигриралите изпращат възрастните в хоспис или прескачат тук за по месец-два, в зависимост от възможностите на възрастния да се грижи сам за себе си. Тъжна история е.
Много ми е странно това, което казвате за "изтеглянето" на родителите на стари години. Хич не си го представям.
Оставяме настрана трудната социализация / потенциалната липса на умения в практикуването на съответния език, но кой ще поеме разходите за тях?! Както знаем, в чужбина (като събирателно понятие) нерядко месечният наем е колкото една средна заплата.
Оставяме настрана трудната социализация / потенциалната липса на умения в практикуването на съответния език, но кой ще поеме разходите за тях?! Както знаем, в чужбина (като събирателно понятие) нерядко месечният наем е колкото една средна заплата.
Освен това подобни неща са се случвали и се случват много преди и извън контекста "чужбина" и "огромни разстояния". На мен едните ми баба и дядо бяха от село, което се обезлюди в края на 20. век (и преди това животът там е бил доста примитивен), а те доживяха почти до столетна възраст. В края на живота си бяха на отглеждане в града при децата си - първо само за зимите, които са трудни в малкото отдалечено село, последните години и за постоянно. Въобще не е и ставало дума за социализация, а чисто и просто за оцеляване и грижа.
Има и възрастни хора, които предпочитат да са самостоятелни.
Моите родители и свекърите ми се изнесоха на другия край на страната, за да им е спокойно точно на стари години. Ако се наложат грижи, няма да ги оставим, но те не биха живели с децата си, хем в София сме съседи.
Ние също не бихме отишли при големите ни деца, защото си имаме наши планове за живота.
Може би на наистина преклонна възраст и при нужда от постоянно грижи трябва да се търси опция, но в обратния случай не е редно нито за младите, нито за старите, нито за още по--младите (внуците).
Моите родители и свекърите ми се изнесоха на другия край на страната, за да им е спокойно точно на стари години. Ако се наложат грижи, няма да ги оставим, но те не биха живели с децата си, хем в София сме съседи.
Ние също не бихме отишли при големите ни деца, защото си имаме наши планове за живота.
Може би на наистина преклонна възраст и при нужда от постоянно грижи трябва да се търси опция, но в обратния случай не е редно нито за младите, нито за старите, нито за още по--младите (внуците).
Но пак ще кажа, че ако имаш добър стандарт тук, няма нужда да си причиняваш неудобствата и адаптацията на емигрантския живот.
И тук се живее даже много добре .
А вече и по заплати леко по, леко ги настигаме.
И тук се живее даже много добре .
А вече и по заплати леко по, леко ги настигаме.
Не съм емигрант по финансови причини, стандартът ми не е бил нисък, просто в един момент взехме да имаме коренни различия в мирогледа с реалността и розовият балон взе да не ми е достатъчен, за да поддържа ниво на нормалност.
Бу, много добре казано. Подкрепям напълно. Вече споделих, че на мен рязко ми се наложи да излезна от балона и реалността изобщо, ама изобщо не ми харесва. Може и да има маргинални подобрения, факт, но се случват ужасно бавно. Конкретно визирам отвратителната инфраструктура и отсъствието на базови "благинки" за нормален живот, но манталитетът на мнозинството, както и на паплачта, която ни управлява, напоследък много ме смущава. Търся начини да се изнасяме, но вече не е толкова лесно. Но ще се постарая детето да не повтори така лекомислено моята грешка..
Това с изтеглянето на родители са изключително редки случаи, според мен.
Повечето възрастни хора в БГ не искат да се местят никъде, привързани са към домовете си и е невъзможно да ги убедиш да тръгнат за чужбина. Типичната ситуация на "Дърво без корен" на Хайтов, съотнесена не към големия град, а към друга държава.
В повечето случаи емигриралите изпращат възрастните в хоспис или прескачат тук за по месец-два, в зависимост от възможностите на възрастния да се грижи сам за себе си. Тъжна история е.
Повечето възрастни хора в БГ не искат да се местят никъде, привързани са към домовете си и е невъзможно да ги убедиш да тръгнат за чужбина. Типичната ситуация на "Дърво без корен" на Хайтов, съотнесена не към големия град, а към друга държава.
В повечето случаи емигриралите изпращат възрастните в хоспис или прескачат тук за по месец-два, в зависимост от възможностите на възрастния да се грижи сам за себе си. Тъжна история е.
Възрастни хора без доходи имат право на субсидирано жилище. Имам и такива познати. На други децата им помагат с наема. Има много работещи модели.
Не стои въпросът изобщо за наем, разходи.
По принцип, ако въпросните родители живеят едно 20-30 г. след пенсиониране, финансовият въпрос относно издръжката им в чужда държава ще е от изключителна сериозност, дори детето им (което излиза, че също ще е "на възраст" в някакъв момент в близкото бъдеще) да е финансово обезпечено. От уравнението, разбира се, изключваме хората, които са, на практика, милионери – тогава, OK; при това положение, не е невъзможно на старшите дори да им се закупи имот на чужда територия.
Но във всички останали случаи, ако говорим просто за заможни хора, разгърнатият сценарий е откровено безумен. Не би следвало да е приемливо един 45-годишен човек, който все още може да бъде определен като "в разцвета на силите си", да се нагърбва с подобно тежко бреме.
А в една такава хипотеза, мнението на съпруга / съпругата (ако има такива в картинката) също би било от фундаментална тежест – не са много хората, които биха приели да живеят със здравите и прави, макар и възрастни, родители на половинката си.
Абе, сложен е много този въпрос. Ама много.