Защо Не емигрирахте?

Защото много по-разумно би било да се подготвим (финансово и организационно) за най-лошия вариант, а пък нека да си представяме най-добрия. Защото ако само си представяме най-добрия, а дойде другия - зле. Дай Боже всекиму да доживее до 90+ и да е в кондиция физически и ментално да се грижи за себе си. Но това е по-скоро изключение, а не правилото.

Така е във философията  

Знаеш ли го тоя виц - двама философи спорели, трети ги слушал и отвреме на време коментирал:
- И ти си прав!     (ту към единия ту към другия)
По някое време се присъединил 4-ти философ заслушал се да се включи и скоро запитал - абе тия застъпват противоположни тези пък ти - абе ти си прав, после и на другия - ти си прав.
Третия го погледнал учудено и след секунда замисляне му отговорил:
-Ама и ти си прав!

Примерите кой как живел не са критерии "и аз ще живея така", а по-скоро статистика.  

Много ясно, че се подготвяме. Но няма никаква нужда да си представяме ужасии. Каквото ни е писано, ще стане и тогава ще си го изживеем. Защо и преди това, че не схващам?

Защото вариантите не са хич много...
Или ще си живеят спокойно, и здрави, до  края, без да имат нужда от помощ и грижа.
Или ще имат нужда от непрестанна грижа, 24/7.
Или нещо смесено.
Какво толкова да му мислим!?
Аз съм гледала възрастен и болен на легло, заедно с майка ми, бях 14 годишна- знам какво е, и хич не е красиво, ако не си подготвен.
В моят случай- имам „бабешка стая“, за свекърва ми, бидейки ММ единствен син. А нашите, ако искат да дойдат при мен- имам 2ри вариант.

Аз нямам много примери с родители пред очите си - само два. Единият пример - от години си живеят даже дядото поработва малко хем нещо което му е точно по специалността.
Другият пример - бабата и дядото поживяха половин година и решиха, че не става и се върнаха.

Аз го схванах като да мислим за собствените си старини или как ще сме. Което няма как да ми се получи, не съм врачка. А за родителите всеки се грижи, както може. Още повече като не съм емигрирала - поне сме в една държава и ще ми е една идея по-лесно.

Мен ми се вижда много егоистично да се натресеш на децата си. Да пази Господ! Аз нямам познати в Германия, които да са довели родителите си. Тя цялата тема стана една хвалба колко много сме успешни, и от живеещи в България, и от живеещи в чужбина. Това не го разбирам. На кого се доказваш и защо?

Soney, да, светът не е само ЕС и няма ограничения къде да живее човек. И Америките, и Африка, и Австралия, и Азия. Има опции, стига да не държиш да нарушаваш наистина правилата, но това пак е избор.
Българите нямат забрана да живеят в други държави, нито ще го обявят за невъзвръщенци като някога.
Желание и капацитет само с необходими. И трезва преценка.
Визи могат да се извадят, вкл. различни видове, да се удължават и т.н., според целта на посещението, стига да не е целта нелегално пребиваване.

И обикалянето, и поживяването дават опит. Немалко хора живеят някъде 2-3-5-10 години, после другаде.
Че защо трябва от едно място да се отиде на друго и да седиш само там!? .

Вече финансовата част е индивидуална, а и нуждите са индивидуални. Не може всички да сме "по калъп".

Аз не съм на това мнение. Дори и 80г. ми изглеждат много. Всички около мен надминаха 80г. с изключение на баща ми, но за себе си не го желая.

Не приемам положителната нагласа към живота в чужбина или у нас като хвалба. Разбира се, че има обрати и неочаквани “черни лебеди” и ама да се треса от страх ежедневно, че няма да е все така не ми се иска. Също не очаквам да ме “изтеглят” при тях, нито да се връщат от чужбина да ме гледат. Ако дойдат проблеми ще ги решаваме, предварително няма да го мисля.

Конкретните примери са изключително важни. Защото 1 негатив за някой може да е неутрален или позитив за друг.

Пример от предните страници - родителите. Как ще емигрираш, ако родителите ти остаряват в Бг. Човекът даващ този пример има такава страхотна връзка с родителите си и/или такова чувство за дълг към тях, че даже не му минава през главата идеята, че 1. нечии родители са починали, 2. някои хора имат такава ужасна връзка с родителите си, че да живеят на 10000км е БОНУС, 3. дори без някакви драми някои хора просто изпитват по-голяма или по-малка носталгия откъм родина, приятели, родители.

Други примери, конкретни, защо някой се е прибрал в Бг или няма да емигрира, които съм чувала:
- Хората някъде там са недружелюбни и не приемат нови хора, имат си приятели от детството.
- Планове се правят месеци и години предварително. Не можеш 1 кафе да изпиеш с някой без да си питал поне 2 седмици предварително и да е в календара.
- Всички магазини и супермаркети са затворени в неделя и след 8 вечерта през седмицата.
- Правилата се спазват до глупост, безумие, когато няма логика.
- Ужасно трудно да си намериш апартамент, под наем или да купиш, много по-скъпо е. Може цял живот да си под наем.
- Не е прието като нещо ти трябва съсед или приятел(!) да ти помогне, да ти сглоби нещо. Плащаш си на майстор.

и т.н и т.н.

Някой, като чете това си мисли - егати затвора, това е ужасно, никога не бих живял на такова място, независимо от пари и други предимства. Друг - тези неща дори не бих ги забелязал, защото не са ми приоритет/важни. А трети - 2-4 за мен са предимство, а не недостатък. Другите - да, това е много кофти. Но заради другите 10 предимства, мога да ги прежаля тези неща.
И разбира се, нищо не те подготвя за абсолютната реалност като си там, но все пак е добре да знаеш, че в Париж никой няма да ти говори на английски, например, и ще те гледат лошо.

Накратко, проблемът с примерите е, че някой дава пример, смятайки, че всички мислят като него и този пример е недостатък/предимство за всички, а може да е точно обратното.

И, накрая, не всичко от примерите е задължително вярно, даже.

Може да е вярно за човека, който го казва, но да не е вярно за теб, защото сте различни характери.

Факт - немците са по-затворени и недопускащи нови хора. Субективно - ако си интроверт и не говориш немски е едно. Ако говориш немски, ако си по-отворен, ако не ти прави впечатление, че ти каниш човека на гости 10 пъти преди теб да те поканят - ти ще си този, който ще пречупи черупката и ще си намериш приятели.

Е, някои странни хора може нарочно за нещо да лъжат, не знам.

субективното си е субективно.
Визирам обективното.
Генерализиране на нещата от живота обикновено много ясно показва кой, доколко се вписва в ситуацията .Примерно, дори в Германия, известна с празните апартаменти при наемане, бидейки толкова голяма и разнообразна ... има части , в които това не е правило.

Моят опит друго показва, така че този факт за мен и моето семейство не е факт. Но за други е факт, безспорно, така че обобщенията в случая не са нищо хубаво.

Толкова топло отношение, помощ и подкрепа от непознати и неособено близки хора, колкото съм получавала в Германия, не съм получавала другаде, дори и в БГ.
Докато опитът ни от живот във Франция е точно обратното - и на лично ниво и на институционално усещахме и получавахме враждебност, грубост, пречки, демонстративен отказ от съдействие, безчовечност. Но не твърдя, че Франция е отвратителна и французите са катили. Твърдя, че Франция не е нашето място и до тук.

Колкото чужбини, колкото лични истории, толкова различни истини и факти.