Аблация на сърцето - 13

Да, то по принцип се назначава разреждащо при ПМ. Но то не е гаранция, че няма налични тромби по стените на кръвоносните съдове. Затова са тези 2 изследвания. Поне в протокола на Токуда.

Да, обсъждали сме го - всяка болница има различен протокол

Именно. На теб не са ти правени, защото имаш скенер на съдовете, което е със същата цел.

Здравейте имот мен от както ми правих аблацията изязах веднъж след 20 дни за малко инсинвлязахбсам в ритъм и после след около 5 месеца излязах пак от ритъм защото малкия ме зарази с някакъв тежък грип и не се оправих сам а в успешното с кардио верзио, това беше февруари, досега с божията помощ съм добре и да има живот след аблацията хора. За протокола правена ми е от Шалганов и Стоянов в НКБ,сега пия само половинка бизогама. Бъдете здрави всички и поздрави от шуменския край 🙏

Здравейте,
Казвам се Стела и съм на 23 години. Пиша тук, защото вярвам, че някъде там има хора като мен – уплашени, объркани, но и търсещи надежда.

Всичко започна преди няколко години – първите странни епизоди с много ускорен пулс, усещане, че сърцето ми изскача от гърдите, замайване, страх… Не разбирах какво се случва. Лекари, изследвания, ЕКГ, холтери – и накрая диагнозата: (параксизмална суправентрикуларна тахикардия).

Първо ми изписаха бета-блокер (в моя случай – Блокбис 0.25 мг), но не понасях добре ниското кръвно и се чувствах отпаднала. Животът ми стана ограничен – не смеех да тренирам, да тичам, да пътувам, дори да изляза до магазина без да се притесня, че ще получа пристъп. Всичко се въртеше около това “а ако пак се случи?”.

След дълго колебание, сълзи, страх и много четене, стигнах до решението да направя аблация. Насочиха ме към доц. Трайков, който ми потвърди диагнозата и насрочи дата за процедурата. Чаках, чудех се дали не правя грешка, четях истории в Reddit, Quora, форуми… Истината е, че колкото и да четеш, никога не си напълно готов психически. Но в един момент искаш отново да живееш, да си свободен.

Скоро ми предстои процедурата. Страх ме е, признавам си. Но още повече ме плаши мисълта да остана в този затвор – на сърцето, което диктува живота ми. Мечтая отново да плувам, да танцувам, да се смея без да слушам пулса си. Мечтая да живея без да се питам “ще стане ли пак?”.

Ако някой тук е минал по този път – ще се радвам да чуя вашата история. Или ако имате приятели преминали през аблация за надкамерна тахикардия, и да ми разкажете как те живеят сега, доволни ли са и върнаха ли живота си обратно.

Благодаря, че прочетохте!

Прочетете темите- само за това пише- това е 13 тема, върнете се назад- аз поне така направих- ще прочетете много истории и ще ви се изясни всичко. Само мога да ви кажа, че няма нищо страшно в една аблация- едно раждане е много по- трудно, мъчително и болезнено. Даже лечението на кариес е по- мъчително от една аблация. Говоря от позицията на човек, претърпял една аблация преди година и вероятно предстояща втора до 1, 2 месеца.

Темата е за аблация.
Т.е. минали сме. И сме добре след това.
Аз този страх не го разбирам. Не мога да коментирам, мен никога не ме е било страх. Било ми е досадно, че ми се нарушава комфорта, но не и страх.

Няма място за страх.Аз моята аритмия,"окомплектована" с ПМ/ПТ, я търпях два месеца и когато се наложи два пъти да влизам в болница, си казах -тая работа няма да стане така 😁 Вече мина месец от манипулацията, утре започвам работа. Само не си мислете, че като я направите, може веднага да спортувате активно. Когато ме изписваха, ми казаха поне три месеца никакви силови натоварвания, все пак сърцето е "човъркано"Спазвам указанията, пия медикаменти, защото не искам рецидив

Прочетох повечето теми, значи Deva ти си имала същия проблем, минала си аблация. Но сега пиеш хапчета? Смисъла на аблацията не е ли да те оправи и да не пиеш повече хапчета? Страх ме е защото пристъпите стават рядко, но са много силни и четох просто много информация за аблациите и има негативни и позитивни. Deva ти познаваш ли други хора минали през аблация и да са доволни и да нямат завръщане? Като твои приятели и близки, насочвам се към теб, защото си най-запозната според мен.

Много хора са минали аблация и са добре, но не пишат в темата вече.
А аз пия Конкор за пулса. Пристъпи нямам, което всъщност е важното.

Макадамия, чакам те с нов план за действие! На късметлийската дата 13. 🍀🍀🍀

Благодаря, Дева  ❤ -чакам пред кабинета - ще докладвам

Аз днес получих силно сърцебиене, обля ме топла вълна, все едно премина електричество през мен, след 5 минути още веднъж но по-слабо. Аз също излизам от ритъм, с прекаран инфаркт и 1 стенд. Бях при проф. Шалганов май месец, каза да се следя и ако отново се повтори ситуацията от март месец /тогава имах много екстрасистули и бях в болница/, ще се наложи аблация. Стискам палци на всички да сте добре и да нямате никакви притеснения. Аз също не съм страхлива - каквото ми кажат това правя. Имам 3 коронографии - първата не я помня, защото съм била в безсъзнание от инфаркта, но при другите две усетих само като махат катетъра от ръката - тогава малко е неприятно.

Електро- аблация - 28.08. - при първата / крио / остават участъци от вените, които не се изолират и при втората тези участъци се изгарят.- така ми обясни Професорът! Този път ще ми правят проверка за съсиреци в сърцето/ излезе ми от главата как се казваше /, миналият път не са ми правили заради скенера, но сега няма да ме облъчват отново. Каза ми също че е абсурдно да си мисля, че съм излязла от ритъм заради спортно натоварване. Каза ми с усмивка, че след тази аблсция ще скачам по 1000 пъти на въже…. 😀

Коронарография.
Но за въжето си имай едно наум.
Значи след 15 дни. А електрошок?