Делото от страната на работник е безплатно. Иначе ИТ е първата стъпка , но пак може да не си получиш парите. Следва дело, което е около година и половина, но вероятността да ти платят след него е много голяма, освен ако не са обявили несъстоятелност.
- Публикувана: 9 юли 2025, 15:28 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2025, 15:30 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100
Делото от страната на работник е безплатно. Иначе ИТ е първата стъпка , но пак може да не си получиш парите. Следва дело, което е около година и половина, но вероятността да ти платят след него е много голяма, освен ако не са обявили несъстоятелност.
Проблемът е, че тази гъвкавост може да се изпари топно след седмица или месец.
А липсата на гъвкавост в публичния сектор е силно преувеличена, поне съдейки по моя опит там. На някои места плаващото работно време е официално регламентирано, а на други - неофициално, стига да не работиш директно с граждани.
Отпуската си е отпуска. Да, ще си пуснеш цял ден, като имаш два часа работа, която трябва да се свърши в работно време, но в останалото време ще си свършиш нещо друго, та дори да е да си изчистиш основно в къщи и ще си освободиш уикенда изцяло за почивка. Аз от няколко месеца съм на работа, в която хем имам много по-малко отпуска от предишната, хем почти няма възможност за гъвкаво работно време и ми е много кофти. Под почти няма, разбирайте, можеш да си работиш от вкъщи, ако си болен, но не от обикновена настинка, за да не си вземаш болничен или ако искаш да идеш някъде в работно време, си пускаш часове от отпуската. От 20 работни дни, за кое по-напред. Иначе и на мен не ми е мечта работата в държавна институция.
Аз приключих с малките фирми.
След работа само в големи организации, реших да пробвам други по-малки компании, две на брой. Ужас и безумение.... липса на ясна процеси, постоянно си видим от всички, никакво лично пространстви. "Ние сме едно семейство", разбирай всеки ти се меша в работата. Семейни фирми, стартъпи, още по-зле...цялото семейство е там, искат да знаят всичко за теб, всяка седмица "нова стратегия" и динамика в отношенията.
Моя съвет, бягайте далеч от семейни фирми и стартъпи, освен ако не са ваши лични или на роднина/близък.
След работа само в големи организации, реших да пробвам други по-малки компании, две на брой. Ужас и безумение.... липса на ясна процеси, постоянно си видим от всички, никакво лично пространстви. "Ние сме едно семейство", разбирай всеки ти се меша в работата. Семейни фирми, стартъпи, още по-зле...цялото семейство е там, искат да знаят всичко за теб, всяка седмица "нова стратегия" и динамика в отношенията.
Моя съвет, бягайте далеч от семейни фирми и стартъпи, освен ако не са ваши лични или на роднина/близък.
На роднина поначало не е много оферта, независимо от мащаба на фирмата.
Сега се боря и да си взема заплатата.... нямали пари.
Съпорта може и да го оценяват, но при работа със и за роднини най-често не се приема добре ако критикуваш нещо или просто си кажеш че не те устройва... Най-често считат че те са ти направили услуга като те назначат и не си много в положение да имаш и претенции. Някакси очакват съпорт но ако може да е безусловен... Че "нали сме си наши хора, няма сега да си създаваме проблеми".
Кавичките са понеже е дословен цитат.
Не твърдя че винаги е така, на по мои наблюдения шансът никак не е малък. Отделно от отношението на колегите, които рядко биха повярвали че сте на равни начала, независимо дали е така.
Кавичките са понеже е дословен цитат.
Не твърдя че винаги е така, на по мои наблюдения шансът никак не е малък. Отделно от отношението на колегите, които рядко биха повярвали че сте на равни начала, независимо дали е така.
Да, шуробаджанащината е голяма . и липсата на лично пространство също - за мен личния живот си е личен, трябва да има някакви граници а в тези фирми там всеки споделя всичко и всеки знае всичко за теб, за роднините, за това дали имаш или нямаш деца. Ами сори, но такива неща се споделят само с близки и само ако искаш, а там се приема че нали всички сме си близки е да ама не.. никаква фирмена култура няма в тези малки фирми.