Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100

  • 25 242
  • 745
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 18 600
И друг път съм писала, нямам проблем със споделянето, обаче ако ми влязат агресивно с въпроси, вече не е споделяне.
Наскоро се бях прибрала в провинцията и срещнах една бивша съученичка, която от поздрава съвсем буквално мина на същината - ти мъж, деца имаш ли? Напрягащо е и я отрязах много рязко, та си измисли набързо занимание и ме подмина. При същото прибиране се засякох с един познат от друга гимназия и даже друг набор си говорихме как сме се видели еди къде си в София, къде работим, какво правим в свободното време. Разговорът пак беше много кратък, но си казахме доста неща, които може да се счетат за лични. Въпреки това остави съвсем друго усещане, не беше напрягащ разпит или рапорт.

# 151
  • Мнения: 503
И друг път съм писала, нямам проблем със споделянето, обаче ако ми влязат агресивно с въпроси, вече не е споделяне.
Наскоро се бях прибрала в провинцията и срещнах една бивша съученичка, която от поздрава съвсем буквално мина на същината - ти мъж, деца имаш ли? Напрягащо е и я отрязах много рязко, та си измисли набързо занимание и ме подмина. При същото прибиране се засякох с един познат от друга гимназия и даже друг набор си говорихме как сме се видели еди къде си в София, къде работим, какво правим в свободното време. Разговорът пак беше много кратък, но си казахме доста неща, които може да се счетат за лични. Въпреки това остави съвсем друго усещане, не беше напрягащ разпит или рапорт.
Някак го разбирам между стари познати, но не и на работа...а тук е част от културата е ме ужасява..

Давам примери:
Празнуват се рождени ден и заставаме в кръг и пеем, държи се реч....целуват се, прегръщат се всеки ден за добро утро, "били най-добри приятелки", шефа ме пита на първата седмица "защо още те нямам във фейсбук", правят си събирания в дома на шефа, ако отидеш сам на обяд, всички гледат учудено "как така ще го ходиш сам"?
Господи, УЖАС!

# 152
  • Somewhere far away
  • Мнения: 6 108
Точно. ако се случва по естествен начин е ок ако усещаш че този човек наистина те пита нещо а не просто за клюки-  тогава съм съгласна. Но ако някой ти дойде от нищото, без никакъв контекст започне да разпитва и задава лични въпроси ни в клин ,ни в ръкав - не. това вече е многооо грозно и дразнещо.

# 153
  • Мнения: 25 106
Това си е до човека също, но наистина разпитващият манталитет не е рядкост.
Аз обикновено мога да си намеря приказка с всеки и без да е искрено и лично, което мен напълно ме устройва. Малко общи приказки, малко шеги за разведряване на обстановката и стига толкова, напълно достатъчно е освен каквото си кажем и по работа. Ако някой пък толкова търси да си разкаже историята, в повечето случаи ще го изслушам че явно има нужда. Но ако някой реши че му се полага по право достъп до моето лично пространство и личен живот, може и рязко да реши че хич не съм готин човек, ако не схване намеците и смените на темата.
Това е до човек и до възпитание, не толкова до фирмата.

# 154
  • Мнения: 7 805
На шефа хич не му трябваш за друго във фейсбук, освен да гледа кой, какво публикува в работно време.

# 155
  • Somewhere far away
  • Мнения: 6 108
Абе има и такива дето гледат какво прави в извън работно време. Добре че нямам фейсбук , а инстаграма много рядко го ползвам, а още по -рядко поствам аз самата нещо ползвам го да си следя разни сериали, музикални изпълнители, концерти,  любими или чакани филми и това е - така че дали го имат или нямат за мен е без никакво значение.

# 156
  • Мнения: 454
Заради такива неща нямам фейсбук.

# 157
  • Somewhere far away
  • Мнения: 6 108
Аз нямам фб от много време, не е заради работата, а защото много ме издразни фалша и лъжата, които крещят от масовите постове там - вижте ме аз живея прекрасно, вжте ме с кой съм се снимал/а, вижте ме къде съм бил/а, вижте ме колко ми е готино,  а всъщност на никого живота не е само розов, тези лъжи и измами се виждат от километри и просто реших че е пълна загуба на време да живея и да скролвам  в нечия лъжа.

# 158
  • Мнения: 18 600
И аз нямам фб, то сигурно затова ме разпитват. И като почнат как сме се били загубили... Не е случайно загубването.

# 159
  • Мнения: 3 758
Просто когато колегите не са кофти, нито приятелство във Фейсбук е проблем, нито обяд с тях. Разбира се, ако сте по-голям екип няма как човек да се разбира с всеки, но пък ако изобщо не се разбира с никой, значи нещо не е наред.

# 160
  • Мнения: 503
За съжаление обаче откажете ли покана за приятелство или започнете ли да не излизате с тях на обя, много бързо се превръщате в черната овца, дори и без никакъв конфликт. Просто културата ни е такава. Почти нулева толератност към нещо по-различно от масовката.

# 161
  • Мнения: 2 793
И на мен ми се каза на всеослушание, че се цепя от колектива (малък и "сплотен"....хаха), но аз не поддадох. Казах им че не ме кефят стадни изпълнения, от една страна, плюс си имам работа и не мога да я спра заради излета до планината, а и трето - аз си имам собствена планина. Видя се впоследствие че не боли, и други започнаха.
Ако си траете и само се цупите ще ви гърчат. Човек трябва да си отстоява принципите.

# 162
  • Мнения: 4 601
.
Как процедирате оттам насетне?..

Последна редакция: ср, 23 юли 2025, 09:09 от Ella11

# 163
  • София
  • Мнения: 20 610
Какво означава "само седмица по-късно"?
Имала си дата за преназначение, или само очаквания?

# 164
  • Мнения: 1 205
Най-вероятно повишението не зависи от обещалия мениджър, или някой над него се е намесил. В такава ситуация бих обмислил офертата и ще преценя дали възможността в другия екип ме устройва. Ако отговорът е "не", започвам да се оглеждам за друг работодател.

Общи условия

Активация на акаунт