Навсякъде се клинчи, къде повече, къде по-малко. И има хора за които правилата просто не важат.
- Публикувана: 9 юли 2025, 15:28 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2025, 15:30 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100
Аз съм човек на правилата, за това не се вписвам в България. Обичам да има конкретни правила, особено на работа и те да се спазват и следват. Така е в Скандинавия, Германия...
Ако има един час обедна почивка, това значи, че тогава пушиш или в другите две по 15 мин....не цял ден по 10 пъти.
Ако има един час обедна почивка, това значи, че тогава пушиш или в другите две по 15 мин....не цял ден по 10 пъти.
Аз също съм човек на правилата.
Ами следвай ги, какво те притеснява? Нима някой ти е забранил? Част от задълженията ми са да следя дали правилата се спазват. На 95% се спазват, останалите 5% са хаймани, с които, уви, ми се налага да се занимавам и дисциплинирам. Аз нямам проблем кой кога пуши, защото сме на ненормиран работен ден и ако има нужда - хората остават и след работа.
Не, в Германия определено не е така, никак даже. Това мога да ти го кажа съвсем уверено. Те имат силни синдикати и затова масово служителите не спазват правила - от 20 години работя с германци. Да, търсят си правата, но не спазват правила.
Ще споделя моя опит с чужди работодатели, живяла съм 10 години в арабска страна, Кувейт, не знам дали защото работех за големи авиокомпании, но винаги са били стриктни в условия и заплащане. Като цяло най-добрите ми впечатления са от там . Като се върнах в България, за да създам семейство със съпруга ми, работих за немска фирма и впечатленията ми не бяха от най- позитивните. Самият факт, че бяха открили офис в София, за да наемат хора образовани, но ниско платени, беше показателен. Винаги имаше едно едва доловимо, но типично по немски отношение като към втора категория хора. Да не говорим, че в офиса, който бяха наели собствениците, единият етаж се ползваше за спалня, пустата им пестеливост:)
Аз също работя за немска фирма, но никога не са ме третирали като втора ръка човек. Напротив, винаги са отчитали колко компетентни, образовани и съвестни сме българите. Станахме предпочитани за аутсорсинг пред индийците. Не разбирам възмущението от по-ниските заплати тук в сравнение с Германия, това е основният принцип на аутсорсинга все пак. Изнасяш услугите с цел спестяване на разходи. Обичам да работя с германци - възпитани, културни и учтиви хора, няма един да ти направи физиономия или коментар, всеки ще ти помогне.
Аз също работя за немска фирма, но никога не са ме третирали като втора ръка човек. Напротив, винаги са отчитали колко компетентни, образовани и съвестни сме българите. Станахме предпочитани за аутсорсинг пред индийците. Не разбирам възмущението от по-ниските заплати тук в сравнение с Германия, това е основният принцип на аутсорсинга все пак. Изнасяш услугите с цел спестяване на разходи. Обичам да работя с германци - възпитани, културни и учтиви хора, няма един да ти направи физиономия или коментар, всеки ще ти помогне.
Аз също съм за правилата, но и за правата. И реципрочно да се спазват. Както си спазвам аз регламента, така и мен нерагламентирано да не ме занимават със служебни дела. Нямам право на междинни паузи освен обедната? Ок. Тогава в обедната да не ме привикват спешно. Засича ми се ми се колко време не съм била зад бюрото? Дообре. Тогава ще изключвам служебния телефон, като съм си вкъщи.
Аз не вдигам телефони в отпуск, не отговарям на имейли в отпуск и не стоя извън работно време. Но в замяна на това в работно време спазвам всичко стриктно. За съжаление ако откажеш нещо от горните си черна овца, но обратното е ок.
Много ми е смешно как някой хора симулират работа точно в края на работния ден или се правят, че остават след другите.. Който не може да си организира работата в рамките на работния ден, има проблем с организацията.
Много ми е смешно как някой хора симулират работа точно в края на работния ден или се правят, че остават след другите.. Който не може да си организира работата в рамките на работния ден, има проблем с организацията.
Всъщност, ако не те засяга лично, какво значение има за теб кой какво прави?
При нас политиката с повишенията е доста ясна, съответно, който работи - повишават го, който крета на “ден да мине, друг да дойде” никога не бива повишен. Та, не изпитвам нужда да се сравнявам с по-пасивни хора.
При нас политиката с повишенията е доста ясна, съответно, който работи - повишават го, който крета на “ден да мине, друг да дойде” никога не бива повишен. Та, не изпитвам нужда да се сравнявам с по-пасивни хора.
Ами моята предишна работа беше, свързана с комуникация с външни фирми с различно работно време. С доставчиците от строителни фирми пък преди седем часа вечерта не можеш да се свържеш, не мога да го безпокоя, когато е на скелето. Отговаряла съм на имейли и обаждания и в седем сутринта и в осем вечерта, не ми е пречило. Когато не ми е било удобно в момента да приема обаждане, натискам червената слушалка и връщам при възможност. Най-редовно разни куриери идваха в регламентираните почивки за кафе или обяд, не съм ги оставяла да чакат. Те са толкова натоварени, няма как да се съобразяват с почивката на всеки. Съответно никой не ми е правил забележка, че излизам за десет минути да си изпия кафето на въздух на двора в работно време или че си ровя в телефона, докато чакам доставчика да ми прати офертата. Много си зависи какво точно работи човек.
Ще споделя моя опит с чужди работодатели, живяла съм 10 години в арабска страна, Кувейт, не знам дали защото работех за големи авиокомпании, но винаги са били стриктни в условия и заплащане. Като цяло най-добрите ми впечатления са от там . Като се върнах в България, за да създам семейство със съпруга ми, работих за немска фирма и впечатленията ми не бяха от най- позитивните. Самият факт, че бяха открили офис в София, за да наемат хора образовани, но ниско платени, беше показателен. Винаги имаше едно едва доловимо, но типично по немски отношение като към втора категория хора. Да не говорим, че в офиса, който бяха наели собствениците, единият етаж се ползваше за спалня, пустата им пестеливост:)
Тони, нима си очаквала немска заплата в София??? Ако е така - поработи върху очакванията си, защото това никога няма да се случи. Те ако бяха да готови да плащат немските заплати, нямаше да отварят офис в София, за какво би им било? Само ей така, да си обикалят Европа - едва ли.
Мен ме приемаха за втора ръка човек около ... 3 месеца, докато ме опознаят. Немецът дели служебно и лично, но за тия години мога смело да кажа, че изградих много приятни приятелства с колеги, макар да работим по различни проекти, пак си се чуваме и си говорим, а при честите ми пътувания е почти задължително и да се видим.
Такава ми е работата, че компанията ще ми плати роуминг и за Марс ако се налага да пътувам по лични или служебни дела. Заради часовите разлики ми звънят във всякакви часове - обичайно вдигам. И в срещи съм влизала в отпуск (не говорим за регулярни, а за инцидентно възникнали драми), и мейли чета... ама това е положението.
Не, ако не си вдига служител телефона в отпуск не е черна овца, спокойно. В крайна сметка нали е в отпуск?
Аз много мразя да звъня на колега в отпуск, ама понякога наистина се налага и няма начин. Все още ми вдигат, значи не съм прекалила 
И аз не обичам да звъня на колеги, когато са отпуска, въпреки, че на мен не ми пречи да ми звънят и съм го правила само в краен случай. Единици са хората, за които съм усещала, че не им е приятно. Също страшно много колеги в предишната ми работа, които нямаха право на служебен телефон, ползваха личните си като служебни. Затова и не само, не съм съгласна, че като цяло хората в България са мързеливи. Със сигурност има и такива, но не са всички.
Много ми е смешно как някой хора симулират работа точно в края на работния ден или се правят, че остават след другите.. Който не може да си организира работата в рамките на работния ден, има проблем с организацията.
Това винаги много си личи, когато не е заради истинска натовареност, ами просто от позьорство. Дреме, натиска с лакти бюрото, ама да се види, че остава. Да не говорим, че наскоро научих, че някои по-дългогодишни служители, с едната от които работя в една стая и я виждам какви ги върши през деня, редовно остават и после си пишат екстра часове, за да им ги платят. По-скорошните, изобщо не знаехме, че има такава възможност. Аз филма с работенето отвкъщи болна го играх и освен, че ми беше по-ниска заплатата, защото нямаше как да не си взема болничен, и благодарност не видях, тъй че рЕзко спрях да си нося работа вкъщи.
Колкото до "мотаенето", моята позиция е такава, че ми се налага да ходя до склад, до производство, на място в други кабинети и ми е любимо някой като каже: "къде ходиш наляво-надясно?" Голямо престъпление, видиш ли.
Много ми е смешно как някой хора симулират работа точно в края на работния ден или се правят, че остават след другите.. Който не може да си организира работата в рамките на работния ден, има проблем с организацията.
Това винаги много си личи, когато не е заради истинска натовареност, ами просто от позьорство. Дреме, натиска с лакти бюрото, ама да се види, че остава. Да не говорим, че наскоро научих, че някои по-дългогодишни служители, с едната от които работя в една стая и я виждам какви ги върши през деня, редовно остават и после си пишат екстра часове, за да им ги платят. По-скорошните, изобщо не знаехме, че има такава възможност. Аз филма с работенето отвкъщи болна го играх и освен, че ми беше по-ниска заплатата, защото нямаше как да не си взема болничен, и благодарност не видях, тъй че рЕзко спрях да си нося работа вкъщи.
Колкото до "мотаенето", моята позиция е такава, че ми се налага да ходя до склад, до производство, на място в други кабинети и ми е любимо някой като каже: "къде ходиш наляво-надясно?" Голямо престъпление, видиш ли.
Давам пример...колежка, само двамата бяхме по цял ден в стая...тя пуши постоянно, хаотична...става време за тръгване в 6, всички заедно си тръгваме по традиция и се гасят лампите..тя започва да стои на компютъра докато всички се обличат и казва "идваам..идвам, една минута"... след като всички видят, че тя е последна казва "ох нищо, ще взема лаптопа да довърша в къщи". Това се случваше многократно, въпреки че работата ни е обща и няма нищо което да остава за уиекенда..но тя симулираше. Когато се събирахме за рождения дни тя винаги отиваше на компютъра и казваше, че има много работа..... Е, тази стратегия успя при нея.