Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100

Нормално е, затова когато търсят администрация- счетоводител, ТРЗ,  искат език, някой от тях превежда.

Само като погледнем, че хората които ръководят държавата ни, не знаят никакви езици, може да ни стане ясно...Виждал съм жена на 58 на позиция - главен експерт да не знае как се търси сайт в гугъл..

В днешно време не ми се вижда нормално, но ако са над 50 и не са учили език на времето, не са се актуализирали на време, хубаво е да се замислят за преводач. Може да го взимат на хонорар при срещи с клиент.

Вероятно ще има поне някой служител, който да превежда в такива ситуации, които предполагам, че не са много чести.

Само че на такива бизнес преговори няма място редовия служител. Говори се за договори, пари и друга конфиденциална информация. Пенка с английския от Лондонските улици няма нито място там, нито ниво за там. Тъй че не става така, както си я мислите. Как ще я спрем после да не дрънка наляво и надясно, че и да се перчи, че баш нея са избрали?!
Затова на такива високи позиции е недопустимо мениджмънта да не владее английски на бизнес ниво и до няма образование.

Ако говорим за малък или среден частен бизнес, явно необразованите и без английски все пак се справят и осигуряват и работа на образовани с английски.
Кой в случая е по-успешен? В големи фирми и корпорации, такива няма.

Това е така, ама хилядите постове за неосигуряване са пак от тях.

Това какво общо има? Високообразованите да си намерят работа с осигуровки.

Чак пък недопустимо … Особено сред хората над 50г. не е чудо невиждано. Има си преводачи за тази цел, не е нужно да се ползва Пена от Лондон.

Точно, много от собствениците на големи производствени и строителни фирми са без образование, а за тях работят по 200-300 души. Не образоват и децата си, не го намират за необходимо, ,,не е важно да имаш шестица в дипломата, а в живота", мисъл на крупен бизнесмен със средно образование от спортно училище.

Хм, чак пък толкова конфиденциална информация? Нали редовни счетоводител осчетоводява парите, редовния адвокат проверява документите и т.н. При нас е голяма международна фирма, баш шефа рядко преговаря и то преговаря по-скоро като става въпрос за големи клиенти и то е въпрос по-скоро клиентите да се почувстват важни. Така или иначе после директори и всички останали изготвят и изпълняват договорите. Пък за стандартните клиенти се занимава, който е открил съответните клиент. В договора има клауза за конфиденциалност все пак, то служителя винаги може да види информацията ако ома за цел някакъв фирмен шпионаж.

Иначе, по-възрастни хора е нормално да не знаят английски, в много страни не знаят английски, използват преводачи или хора назначени в отделите по продажби за преговори или разчитат другата страна да има човек със съответния език. Ситуации всякакви.

Гледам много се е изписало...
Има и фирми с отлични условия, но желаещите са доста повече от свободните места там. Има и хибридни позиции, които не са 1-2 дни по изключение, а много повече. Има и компании, даващи заплащане над средното, отново - не всеки може да се вреди. И да, тези фирми имат лукса да подбират кандидатите, но не според вижданията на самите кандидати, а според вижданията на мениджърите, които ще работят с тях.

Типът стриктен, нон стоп сравняващ се с останалите, гледащ в чуждата паничка е много труден като профил за вписване в почти всеки екип. Проблемът идва от трудната адаптация на такъв тип хора и напасването им към изградени правила, които понякога биха противоречали на собствените разбирания. И тези хора са много често неразбрани от колегите си и неприети, съответно се настройват и положението става супер зле. Накрая, обидени си тръгват със сериозна анти настройка срещу целия свят.

В теорията на еволюцията е казано, че оцеляват не най-силните, а най-адаптивните. Пиша това от позицията на мениджър, аз няма да си обърна екипа с хастара навън, особено ако екипът е доволен, заради един човек, който иска казармена дисциплина, съжалявам. Освен това, някои генерализации ми идват твърде в повече и издават наивност и даже идеализъм в пишещите ги.

Колкото до заплащането в България, сравнено с държави като Германия, Люксембург, Щатите... Никога няма да достигнем тези нива, за огромно съжаление. Еврото няма да ни помогне също. Причините според мен са: в България на практика няма икономика. Малкото производство, което имаме, не е на продукти с висока добавена стойност, а кабели, пластмасови панели и други от сорта. Като цяло, икономиката е ориентирана в усвояване на еврофондове, чуждестранни инвестиции. За краденето, нека да не говорим, тъй като ЕЖК не работи, а доказателства никой от нас няма. А и не на последно място, всеки е невинен, до доказване на противното.

Чуждестранните инвестиции - кога една компания решава да инвестира някъде - евтини ресурси и евтин труд. Ние кой знае какви природни богатства нямаме, остава евтиният труд. Докато излиза сметката - супер, но с нарастването на възнагражденията, за съжаление, все по-малко започва да излиза сметката. Като добавим в бонус недотам стабилната ситуация в държавата, както и нЕкои съображения за правосъдната система, мисля си отговаряме на някои въпроси сами.

Колкото до чуждите езици. Повечето сте по-млади от мен, аз си спомням времето, в което дядо ми беше стоял на опашка, за да ме запише на Алианс и 3 човека пред него местата бяха свършили. Та ако говорим за хора около 50-те - не всеки е имал възможността да учи езика от дете. Само най-мотивираните хора успяваха - частни уроци, като дойде демокрацията - курсове и много труд. Така че не бих била толкова крайна. За да са на високи позиции и да отговарят за организацията на цели бизнеси, които съществуват и печелят - явно имат и други качества.

Това винаги е проблем, как се виждаш ти и как те вижда работодателя. Фирмата ми търси бизнес анализатор от година и половина. Интервюирахме поне 15 човека и не сме намерили.
Малко е специфично, защото не може да е ХО напълно, а позицията е в ОК.
Сега правим пак серия от интервюта и се надяваме на чудо.

Много точно казано, в нормалните фирми е така, без да има място за съжалявам. Конфликтни типажи не се толерират, за да бъде разрушен и подкопан цял един екип, ако останалата част от екипа функционира добре и климата е добър с изключение на тази единица. Обикновено тези единици се намира как да ги осовбодят дори да е минал изпитателния срок.


И това е така. Сметката вече не излиза. По-голямата част от чуждестранните компании бяха тук заради съотношението цена/качество, но се оказа, че България се развива и изненада възнагражденията не са толкова ниски, както в Индонезия, Филипините и не знам още къде.

За чуждите езици по описанието на казуса - това може да се случи в българска, малка фирма вероятно по-соц и със застаряващ контингент персонал. Иначе не мога да си го обясня, работила съм и в малки, и в големи фирми и за да не се знае английски и да се чупят китки единствено такъв профил на фирмата ми се вписва. Не, не е нормално предвид сегашните реалности. Но след като е такава ситуацията е логично да се плати на преводач за конкретните разговори. Отделен е въпроса доколко отсрещната страна би искала да прави бизнес с компания, с която не знае как ще си комуникира в бъдеще.

Интересно ми е какъв профил търсите, какви хора идват и какви условия предлагате. Понеже година и половина е супер много време.