Това дали ще успее човек с такава стратегия зависи и от ръководството. Не при всеки минава. Имала съм и аз такъв колега - дойдеха ли шефовете наоколо, търчи и бръмчи като пчеличка, друг е въпросът че и тогава не е свършил нещо съществено, но трябва да го знаеш за да забележиш. За да избегне това, освен че търчеше и вдигаше шум, постоянно мърмореше как някой друг не си е свършил работата. Диверсия, един вид, те нямаше кога да се загледат в него. Което си е и тяхна вина, разбира се, те не са длъжни да му се връзват. Но на много места е така, има един лаф който много подхожда - the squeaky wheel gets the oil (смазват това колелце, което скърца).
- Публикувана: 9 юли 2025, 15:28 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2025, 15:30 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100
Хайде да си го кажем честно...........Някой познава ли колега който е бил много открив с мениджмънта, казвал е каквото мисли открито, не се е подмазвал и е успял? Аз такъв не познавам. В България се толерира подмазването и наведената глава..
Дори управляващите може да видите...един главен тартор и наведени глави около него. Това си е работна култура още от соца.
Дори управляващите може да видите...един главен тартор и наведени глави около него. Това си е работна култура още от соца.
Хайде да си го кажем честно...........Някой познава ли колега който е бил много открив с мениджмънта, казвал е каквото мисли открито, не се е подмазвал и е успял? Аз такъв не познавам. В България се толерира подмазването и наведената глава..
Дори управляващите може да видите...един главен тартор и наведени глави около него. Това си е работна култура още от соца.
Дори управляващите може да видите...един главен тартор и наведени глави около него. Това си е работна култура още от соца.
Аз познавам много такива, наистина много. И те имат топките да се борят и да се справят с предизвикателствата. Познавам и от другите.
В България има невероятно много качествени хора, които държат да са анонимни, отказват да са публични и се фокусират върху кариерното си израстване. Познавам доста такива и искрено се възхощавам на някои от тях.
Обрани са във всяко отношение, включително в това да не закачат шефове и да се съгласяват. В този смисъл казвам, че българите си позволяват далеч повече. Идеята ми е, че сме далеч от най-големите подмазвачи и кимащи с глава. В нашата фирма сме сравнително малко българи, повече азиатци, англичани и т.н., ами ние си казваме най-честно какво мислим, поне в моите очи.
Хайде да си го кажем честно...........Някой познава ли колега който е бил много открив с мениджмънта, казвал е каквото мисли открито, не се е подмазвал и е успял? Аз такъв не познавам. В България се толерира подмазването и наведената глава..
Дори управляващите може да видите...един главен тартор и наведени глави около него. Това си е работна култура още от соца.
Дори управляващите може да видите...един главен тартор и наведени глави около него. Това си е работна култура още от соца.
Щях да отговарям на един пост по въпроса, но гледам, че вече го няма - на кого му било или неприятно да го занимават. Карай де, ще си го напиша. Хубаво е да си обран във фасоните какво ти харесва и какво не. То е ясно, че никой не се радва да му звънят през отпуската по работни дела, но може да мине без пуфтене, мрънкане и грубости. А пък в работно време още повече. Забелязала съм, че се дразнят, пуфтят и се репчат само там, където номерът минава - пред някой свит колега. Обаче влезе ли някой в тона, и раздразнените внезапно възприемат в лице кроткия корпоративен език, а зад гърба почва съскане. Хубаво, не си спокоен, не ти се занимава, не дай Боже пък да не си компетентен по въпроса - има начини с най-прости думи да отпратиш човека, даже и да му кажеш да духа супата. Не разбирам защо са нужни грубости.
Аз съм човек на правилата, за това не се вписвам в България. Обичам да има конкретни правила, особено на работа и те да се спазват и следват. Така е в Скандинавия, Германия...
Ако има един час обедна почивка, това значи, че тогава пушиш или в другите две по 15 мин....не цял ден по 10 пъти.
Ако има един час обедна почивка, това значи, че тогава пушиш или в другите две по 15 мин....не цял ден по 10 пъти.
Ще си пуша когато и колкото си искам. Щом си върша моята работа, не си ти или който и да е друг да ми дава тон в живота. По време на отпуски също си контролирам нещата, не обичам разни хора да ми ги пипат. Телефонът ми е включен денонощно. Обичам си работата и я върша с удоволствие.
През работно време ако се налага излизам и си върша лична работа, когато и колкото ми трябва, след като съм изпълнила всичките си неотложни задължения. Не преча на никой.
Ако на някой не му харесва това, сори хах това е положението.
Аз съм човек на правилата, за това не се вписвам в България. Обичам да има конкретни правила, особено на работа и те да се спазват и следват. Така е в Скандинавия, Германия...
Ако има един час обедна почивка, това значи, че тогава пушиш или в другите две по 15 мин....не цял ден по 10 пъти.
Ако има един час обедна почивка, това значи, че тогава пушиш или в другите две по 15 мин....не цял ден по 10 пъти.
Ще си пуша когато и колкото си искам. Щом си върша моята работа, не си ти или който и да е друг да ми дава тон в живота. По време на отпуски също си контролирам нещата, не обичам разни хора да ми ги пипат. Телефонът ми е включен денонощно. Обичам си работата и я върша с удоволствие.
През работно време ако се налага излизам и си върша лична работа, когато и колкото ми трябва, след като съм изпълнила всичките си неотложни задължения. Не преча на никой.
Ако на някой не му харесва това, сори хах това е положението.
А през отпуската ако искаш работи от сутрин до вечер, твой избор и не е по договор и закон. Другото обаче е!
На повечето хора в корпоративния свят им се плаща да вършат работа, а не да топлят стола 8 часа. Затова и е един от единствените сектори, където можеш да си позволиш гъвкаво работно време - работата просто трябва да е свършена. Ако щеш и на челна стойка бъди, докато я вършиш.
Не гледай в паничката на другите, това никога няма да ти донесе позитиви.
Не гледай в паничката на другите, това никога няма да ти донесе позитиви.