Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100

Съмнявам се, просто такива простаци като този ми шеф не са рядкост. Той иначе първи мрънкаше ако му се изпречи някой сополив що ходи така на работа... Но и да не отидеш пак не се гледаше с добро око. Беше работа която много-много не позволяваше мърдане от графика направен преди месеци, с много хора свързана и почти никога не се замествахме един друг че на всеки специфично... И като аз съм примерно последната провесила сопола, понеже всички други вече са се разболели и са идвали така на работа, за тривиални вируси не си оставах и аз вкъщи, то вече кого да пазя и защо, като и без това е пълно с болни...

Ние все още имаме ХО на хибриден модел. Даже когато помоля поради някаква причина винаги ми дават да си остана вкъщи, въпреки че по график съм от офиса. И не само на мен. Разбира се, гледам да е само при сериозни поводи - майстори например като идват.

По време на Ковид в началото бяхме обучение и нямаше как да ни пуснат първите месеци. После ни пуснаха постоянен ХО до пролетта 2022 г, когато преминахме на хибриден модел.

Помня, че 2021 г. все още офис сградата ни беше почти празна, много компании бяха още предимно ХО. Беше доста приятно да не чакаш по опашки в магазините и заведенията на първия етаж и да можеш да си седнеш някъде във фоайето. По принцип мразя офиси, офис паркове и подобни сгради, но тогава беше супер приятно. И в моловете нямаше толкова опашки и беше много по-приятно да се ходи, но да не излизам в офтопик.

Сега пак е претъпкано навсякъде и на обяд гледаш огромни тълпи от служители, стават дълги опашки в ресторантите и закусвалните. При това положение не би ми било приятно да съм постоянно от офиса. Препълнани офис сгради ме дразнят.

Най-сладките ми спомени от офиса са когато бяхме в пандемия и почти всички близки компании бяха пуснати хоум, а в нашата само някои. Тези, които останахме в офиса ни беше супер приятно - без прекалено много шум по време на работа се работеше прекрасно. В същото време имахме много време да си станем по-близки в екипа. На обяд всичко беше без тъпканици и стрес, просто поръчвахме по-често когато заведенията бяха затворени. Цяла офис сграда за екип от 20-30 души, неописуемо е колко е приятно, не се чувстваш така сякаш си просто номерче. Обожавах почти празните улици и булеварди. Път, който обикновено ми отнема 30-40 минути с кола го взимах за 10-15 минути.

Аз имам много срещи почти всеки ден, а офисът ни е изключително шумен и клиентите постоянно се оплакват, че всичко се чува, затова оставам вкъщи, когато имам плътно през целия ден срещи или обучения, които трябва да водя. Винаги съм обичала да ходя в офиса, ходех и по ковидно време, и като бях бременна и с двете деца до последно.  Имам тенденцията да работя повече, отколкото е необходимо, когато съм вкъщи, затова предпочитам да ходя в офиса. Особено през учебната година, тъй като аз водя и прибирам голямото дете, ми е идеално като го оставя сутринта в училище да се пусна към офиса. Нарциса, звучи като твоите мениджъри да са допуснали ХО само на хартия, но не и да са го приели като идея. Ако има трайна тенденция, както казваш, прецени си доколко те устройва или фрустрира, и си прецени как да подходиш, но е жалко, че уж имате нещо, ама не съвсем, напомня ви се така да не забравяте все пак къде е "истинската" работа. На предишната ми работа имаше нещо подобно, официално нямаше ХО, но за някои позиции по изключение може 1-2 дни в месеца, ако много се налага. За 2 години съм ползвала сумарно 5 дни, във всеки един от тях прекият ми ръководител, на който в офиса не му виждах очите, намираше повод да ми звънне около 16 ч. за нещо, което изисква да съм пред компютъра, баш проверка си беше или поне така се усещаше.

На тези "случаи" им се казва  микромениджмънт. Обикновено не се задържат много хората в такава среда. А какво го провокира у въпросния мениджър - неуверенст, страх да пусне контрола или друго...кой знае, но и кой го интересува. Не се вирее в такава среда или поне не за дълго.

Ние имахме такава колежка, която лекичко и тъничко набиваше, че не може да ползваме ХО. Ако се ползва, не можело да е петък или понеделник, за да не си сливаме уикенда. По-новите се съобразявахме и не злоупотребявахме, но по-старите в отдела хич не я отразяваха. Също така се правеше, че идва в 7 в офиса, за да си свърши работата, докато е тихо. И си тръгваше за това в 4. Няколко пъти съм ходила по-рано (е, не в 7) и не съм я засичала да идва толкова по-рано. Имаше и други провинения и след 7 години, я освободиха. Имаме официална заповед за 2 дни ХО без уточнение кои дни да са това.

Здравейте. Искам да си сравня гледната точка. Прекият ми мениджър изисква при болничен да споделям, от какво точно съм болна. Разбирам, че може и да има причина за това в определени ситуации, но имах случай, при който казах, че става дума за медицинска процедура и после ще е редно да си легна, затова ми е издаден болничен за деня. Отново се изискваше да кажа точно, за какво става дума. Същото е и при опит да ползвам отпуск, независимо платен или не. Единият случай беше за голям семеен празник, който няма да се повтори. Това уточнение не беше достатъчно и трябваше да обясня кой, какво и къде ще празнува, за да ми се каже, ще ползвам ли отпуск или не. В случая на болничен, който описах по-горе после имах разговор с въпросния мениджър, при което ми беше обяснено отново, че всичко трябвало да се казва, за да знае фирмата, какво да прави. Та, аз ли нещо не съм в час или това не е ок? Всички ли работят така или аз просто трябва да си търся друга работа? Около мен никой няма такива изпълнения. В семейството ми и приятелската среда всеки си взима отпуск без проблем, а когато има причина за болничен никой не е каран да се обяснява, какво му е точно.

Не е редно да пита нито от какво си болна (какво ти е медицинското състояние и диагноза), нито да те пита защо ти е отпуск. Искаш отпуск и толкова, дали е да ходиш до общината да си вадиш документи, или за семеен празник, не е негова работа. Освен това здравето е конфиденциална тема.

А те защо толкова се интересуват?

Това е абсурдно. В каква фирма работиш, да не е някой семеен "бизнес" със свако и лелинчо, и ти да си единствената не от семейството?

Това звучи все едно трябва да търсиш "одобрение" дали ти се полага не просто отпуск ами и болничен. Или по-скоро опитват да си правят сметка дали би могла да поработваш или да си на линия за мейли/обаждания ако се налага според работата. Възможни причини бол. Все е пълно безумие.

Отделно, за жалост все още диагнозата е видима в болничния лист и според организацията и "културата" на места не е трудно прекият шеф да разбере какво ти е дори да не си му споделила лично... Та тук подозирам подобна атмосфера и че и да не кажеш а примерно го пратиш просто в счетоводство пак ще разберат.

Не е малка фирмата. Популярно име е в областта на дейност. Преди да започна там ми изглеждаше много добра възможност. Към днешна дата си търся нова работа. Исках да видя, дали аз имам неправилна гледна точка, но моята е същата - не е редно да питат. Нямам, какво да крия за здравето си, но ми е крайно неприятно. Същата работа е и с въпросите от личен характер. Нямам представа, защо питат, но като цяло твърдят, че искат всички да сме приятели и такава била атмосферата, която искат да създават, а реално атмосферата е токсична.

Диагнозата я пише в болничния.

Аз в общия случай нямам проблем да споделям, но когато имам проблем, казвам ‘лични причини’ и не се обяснявам. Рядко, много рядко се е налагало да повторя със съвсем леко натъртване ‘нали казах, лични причини’. Това важи само за отпуски, болничен дори не знам защо трябва да се обяснява.
Това с приятелството и семейството на работа е голяма идиотия. Дори с истински приятели и семейство не се споделя всичко, пък какви семейни скандали се случват - едва ли на работа ще са доволни от такава атмосфера.

Моя близка ще бъде съкратена и е в предпенсионна възраст.Много се притеснява как ще си намери работа.Човек с много опит и висше образование по опита си (горе-долу).
Аз нямам никакъв опит на българския пазар на труда и не мога да помогна,но някак излиза на преден план идеята,че ще е като 12 задачи на Херкулес.По разни теми има изказвания,че друго освен продавачка и чистачка шанс няма,което пък изобщо не искам да взимам за вярно.

На същото мнение съм. Благодаря ви за отговорите. Успокоих се, че не съм аз "кривата ракета".