Ноемврийски бебета 2024 - тема 4

Ами навън по памперс само засега. За я близко бъдеще мисля да взема сгъваемо гърне като ей това:

https://a.co/d/6BgOIjD

Може и съвсем обикновено гърне разбира се

Аз ще се заема сериозно, като проходи. Вече прави по 2-3 крачки без нас. Очаквам скоро да е. Махнем ли памперса, махам всичко - няма дневен, няма нощен. Навън ще излизаме известно време по двора и по рокли, ако позволява времето. Или ще я питам през 20 минути дали има пиш.
Съседчето ни на година и половина ходеше на гърне, видях подхода и на съседката и взех идеи. Купила съм бебешки гащички (бикини) сигурно 20 броя. Нямам търпение да ги сложим вече.

И нашите обувки са от КиК.

Взех боси обувки от Зизу и проучих доколкото можах предимствата на босите обувки, мисля за момента все такива да купувам. Проблемът е в честата смяна на номерата и цената... Но това си е проблем при всички обувки. Бимеханикс категорично няма да взема, ходих да им усетя подметката - твърда като камък. Ортопедът  посъветва да страним от такива (трябва да могат да се огъват подметките, но не напречно,  а като ги хванем от двете страни - да могат да станат на нещо като полу-фуния).

Здравейте! Тъй като годинката наближава има ли такива от вас , които са планували и кръщене ? И ако да, моля да споделите вечерно ли ще е , сватба ли ще е или по-скоро в тесен семеен кръг?

Ние вече правихме кръщене с около 20 човека, беше по следобедно време. Годинката ще е с по-малко хора даже. Но и сватбата ни беше в супер тесен кръг, с мъжа ми не си падаме по големи събития. 😬

И кръщенето и рождения ден ще са в един и същи ден. Кръщене от 13, а рд от 14 часа. Поканили сме и на двете едни и същи хора - около 30 човека, 90% роднини, но на кръщенето предполагам ще дойдат около 20 човека, другите директно на рдто. Ще го правим в София. Ако искаш ми пиши, ще ти дам подробно инфо и за местата.

Благодаря за инфото! Ние сме се насочили да го правим в Хасково понеже има по-възрастни хора, за които ще е по-удобно там.

Мами, как сте? Как вървят зъбите при вас? При нас излизат няколко наведнъж и имахме тежки нощи, но се поуспокоиха нещата и избиха. Сега чакаме само последният от 4😃 Иначе мислите ли за триколка? Изобщо не съм запозната с тях. Трябва ли да взимаме, не трябва ли. Нямаме и лятна количка. Виждам,че някои родители взимат и коли и мотори с дръжки и бутат децата в тях като пораснат малко повече. Идея си нямам след обикновената количка какво трябва да вземем. Вие към какво сте се насочили? Също така с тези триколки окей ли е зимата или да си останем на количката със зимното чувалче?🤔

При нас зъбите са 3 броя и един туко що пробил - страничен резец отгоре. Последния не го усетих, но централния резец отгоре докато излезне преди месец беше кошмар - рев, не спеше, не ядеше, плюнчеше се.. Абе ужас.
Малката сега не иска да седи в количка, все иска да ходи, даже вчера се пусна и направи една, две крачки сама.
За триколка не знам, говорихме си с мъжа ми да вземем на някакъв етап след като мине зимата. До края на годината мисля да си изкарам с количката. Аз лятна имам, но само за път я ползвам, че основната е огромен динозавър и заема много място. Но пък ми е адски удобна, та не ми се разделя с нея, и аз ще процедирам със зимен чувал. 😃 Нямаме много място, и без това количката ми стои във входа на блока покрита, че да не събира боклуците и прахоляка, та се въздържам от още едно превозно средство. 😭

Подкрепям мнението за триколката. И при нас няма място въобще за количката, камо ли още 1-2 превозни средства. Иначе и ние си мислехме ,че май ще е най-добре зимата да си изкараме с количката и чувалчето, пък напролет да вземем триколка. Не че не може триколка с яке и долнища, но и в снега ми се вижда трудно с нея. Все пак събирам и  мнения все още.
Иначе браво на малката Onirique. Скоро се вижда прохождането при вас. Нашият засега прави по 10-15 крачки като го държим под мишници и настрани хванат прави по 5-6  като се държи за упора. Но сме далеч от пускане и сам, има време ,знам че и момчетата са малко по-бавни.😃😃

Здравейте, мами. Отдавна не съм се включвала тука и само Ви чета. Имам чувството, че вечер съм като изцедена от емоции, от грижа по малкия и нямам сили да пиша понякога.
Алекс вече има седем зъбчета, четири долу и три горе , като в момента излиза четвърто горе - страничен резец. Долен кучешки също е набол, но много леко. Непрекъснато се изправя с опора, сяда от изправено положение, започнал е да се пуска за секунда-две вече и пада, прави крачки с опора - по дивана, по шкафа, по кошарата за игра. Но като кажа " хайде ела", сяда и тръгва да лази. Лази по цял ден, основната ми задача в момента е той да оцелее - буквално съм го пуснала да лази из цялата къща, обезопаси ли сме, махнали сме холната маса, хванали сме мебели за стените ( започнал е и да се катери по мебелите вече, сдобихме се с комплект катврушки на Goodevas). По цял ден преследва или кучето, или прахосмукачката робот. Ходи до пералнята, абе лудницата е пълна 🤣
Със захранването съм доста напред, вларала съм почти всичко, даже прясно мляко вече - първо в обикновена палачинки, после в нишесте за следобедна закуска. По малко. Храни ме, дава ми играчките, да пускам една количка да върви, бибката, целува, маха, пляска... Сладост голяма. Вчера навърши 10 месеца официално, имам чувството, че расте докато спи и всяка сутрин се събужда друго дете от кошарата. Много е лъчезарен, закача се с всички, даже непознати, смее се, играе на криеница (крие се под масата, зад мебели, зад щорите), гоним се из къщата (и аз лазя.... Кучето в чудо се вижда) . До тук с фактите...

Сега малко емоции да излея, много ми се е насъбрало... С родителите ми се карам  много често, повече с моите, но и с тези на ММ понякога също. Основната тема е ,че не даваме детето да го гледат. На гости ходим всеки уикенд (майка ми живеят на 15 мин от нас с кола), те също идват понякога. Свекърва ми си купиха апартамент тук и идват веднъж на две седмици,и по цял уикенд кибичат унас. Но не го оставяме без нас в чужда къща . Майка ми е идвала 4-5 пъти да го гледа унас, ако ММ няма възможност да ме отмени и имам ангажимент. Но като цяло много критика отнасям, че съм "обсебена" от детето. Тежи ми, че съм в такъв раздор с родителите си, отчуждени сме, леят се обиди по мой адрес като се нагорещи разговора - и зад гърба мк. Майка ми се оплаква на всичките си приятелки, колежки и общи познати, че и "отнемам бабинството" и как съм "обесебан", "прекалено добра майка"... А ние имаме уникалната възможност ММ да е в платено бащинство 6 месеца и да си гледаме детето заедно, като семейство. Той ми дава помощта,която иначе бох търсила от бабите (предполагам). Но никой не се радва за нас. Майка ми дори се опита да ме накара да убедя ММ да се откаже от тази възможност, защото можело да видят във фирмата, че е заменим и след това да го уволнят. Казвала ми е, че не иска да давам детето в ясла, тя щяла да го гледа с удоволствие - но той да спи утях, нямало да го разкарваме (както казах, 15 мин с кола...). Убеждава ме и мен да се връщам на работа по-рано, тя да гледа Алекс, а аз финансово мога да си позволя и 3те години да си карам (работя в семейния бизнес, и баща ми ми е шеф един вид). Да, искам да наследя бизнеса и дългосрочно това ми е плана, но това време никой няма да ми го върне и в момента малкият ми е приоритет - щом мога да си го позволя, ще го направя. За сега съм решила 2 години и 3тата на половин ден да се върна ,да видим. Но някак си този раздор с майка ми много ме трови и ми тежи, въпреки че съм права и вярвам в убеждения си. Никой не се радва за нас, за това какво хубаво семейство ставаме и какво ни се случва. Не говоря за чужди хора, но родителите ни ... Като се събираме с тях никога не ни снимат, гледат да ми взема детето от ръцете колкото се може по-бързо, и като пресегна да си го вземам се започва едно обещаване как пак ще им го дам... Като направя забележка как го носят, деускат долато яде или нещо - те двца са гледали, сръдни и коментари... Много е странно, не знам дали успявам да пресъздам картинката с думи... Липсва ми подкрепата, усещането за семейство. Понякога си мисля, че майка ми ме търпи само заради малкия - иначе досега да е спряла да ми говори. А ми е майка и ми беше най-близкия човек някога...

Ох, сега с това лазене е чудо, направо не ми се мисли, като проходи. От 7-ия месец се изправя и се държи за мебелите, но още не може да стои права, без да се държи.

Новото и любимо нещо е да подава разни неща. Всичко подава с една усмивка. И даже се опитва да ме храни мен и да ми слага храна в устата и голям смях настава

Привет! Какъв чай давате на бебетата или по- точно с какъв чай правите попара? Аз до сега не съм давала и се замислих, че не всички билки са подходящи. Взела съм шипка за начало, но се чудех конкретно за мурсалския чай- някой знае ли дали е подходящ?

Моята свекърва е педиатър и препоръчва винаги шипка. Аз не съм ѝ фен, затова давам липа. За мурсалски изрично съм я питала - не, категорично, но не каза защо. Иначе си гледаме в градината такъв. Но каза, не.

Момичета, минавам само да се похваля - онзи ден на 17.09. Вики проходи! Много сме щастливи, чакахме с нетърпение. Покрай връщането ми на работа нямам толкова време, но съм щастлива, че и двете бяхме свидетели на първите ѝ стъпки