Джеръми, често не разграничава фантазия от реалност, не му се впечатлявай, авторке.
Опашката от жени за него, е само в главата му.
Опашката от жени за него, е само в главата му.
- Публикувана: 11 юли 2025, 19:05 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2025, 08:36 ч.
Що е то "женкар" и какво се случва в главата му?
По принцип няма лошо жените да са по инициативни и да показват интереса си, но конкретно в този случай не мисля, че това би обърнало мача. А и ми напомня за няколко такива случаи дето са ме награбвали, ми не е особено приятно когато няма привличане, и по никакъв начин не промени нещо при мен. Другаде може и да проработи, знам и такива случаи, но не се наемам да казвам къде би се получило по тоя начин.
Вече писах по назад за подобна история, бях решил да опитам с това момиче въпреки че нямах много тръпка и привличане към нея. Беше минало доста време, няколко месеца сингъл, беше ми още гадно заради несподелена любов, но бях решил че продължавам напред. Стараех се да се държа добре с нея, да я търся, да си пишем, да я каня на срещи, но не ми идваше нищо от вътре. След известно време и няколко срещи, учеше медицина и нямаше много свободно време, поради което историята продължи малко повече, около месец и нещо, една вечер тя ме награби доста бурно. Целувахме се, обаче не и предложих да отидем някъде да го направим, после имахме още няколко срещи с целувки, даже и не помня много, в крайна сметка прекратих защото усещах чувствата и, на които не можех да отговаря. Не мисля ако я бях минал щеше да е по добре, нито щеше да ми е особено кеф, просто не ме привличаше. Излишно е да казвам, че и беше много гадно, след тази история се стараех да преценявам бързо за една две срещи да не се стига до подобни случаи.
Вече писах по назад за подобна история, бях решил да опитам с това момиче въпреки че нямах много тръпка и привличане към нея. Беше минало доста време, няколко месеца сингъл, беше ми още гадно заради несподелена любов, но бях решил че продължавам напред. Стараех се да се държа добре с нея, да я търся, да си пишем, да я каня на срещи, но не ми идваше нищо от вътре. След известно време и няколко срещи, учеше медицина и нямаше много свободно време, поради което историята продължи малко повече, около месец и нещо, една вечер тя ме награби доста бурно. Целувахме се, обаче не и предложих да отидем някъде да го направим, после имахме още няколко срещи с целувки, даже и не помня много, в крайна сметка прекратих защото усещах чувствата и, на които не можех да отговаря. Не мисля ако я бях минал щеше да е по добре, нито щеше да ми е особено кеф, просто не ме привличаше. Излишно е да казвам, че и беше много гадно, след тази история се стараех да преценявам бързо за една две срещи да не се стига до подобни случаи.
Викаш ние жените да не си пестим достойнството?
Защото на теб примерно ти трябва направо гола жена в тавата, вместо вечеря, като ходиш на гости..
Защото на теб примерно ти трябва направо гола жена в тавата, вместо вечеря, като ходиш на гости..
На него ще му трябва и помощник за подобно меню.
Появи се Джерко и тъпотиите заваляха. Беше ми залипсвал.
__________________________________________________
Смятам, че в повечето ситуации единият е по - инициативен в един момент, после може да се обърнат нещата.
Без значение мъжът, или жената.
Неписаното "правило" е мъжът кани, жената откликва.
Но може мъжът да намекне нещо, даде знак, а тя да направи последваща крачка.
И обратно.
То, ако никой не е инициативен, нищо няма да се случва.
Най - сладко е взаимно да сте инициативни, да се усещате и всичко просто да се случва, да се носите на гребена на вълната в синхрон.
Никога не съм била "инициативна". Да загатна интерес - да! Но да гоня, да каня, да свалям звезди и да се обяснявам за чувствата си на мъже - абсурд! По-скоро ще си отрежа езика. Не ми харесва тази нова реалност, където от жените се очаква да бъдат активната страна, а мъжа да си стои и да чака да го покорят. А ако някой ми дава смесени сигнали, по-скоро би ме отблъснал, отколкото да ме привлече.
Никога не съм била "инициативна". Да загатна интерес - да! Но да гоня, да каня, да свалям звезди и да се обяснявам за чувствата си на мъже - абсурд! По-скоро ще си отрежа езика. Не ми харесва тази нова реалност, където от жените се очаква да бъдат активната страна, а мъжа да си стои и да чака да го покорят. А ако някой ми дава смесени сигнали, по-скоро би ме отблъснал, отколкото да ме привлече.
Ако не ти харесва тази "нова реалност" може да си постоиш доста време сама, ако искаш мъж.
Слушам ги колежките ми в работата какви проблеми имат с мъжете си (генерация Z) и се кръстя и благодаря на Бога, че не съм им на годините и сред тая "плява" трябва да си търся мъж.
То хвани единия блъсни другия - изневери, психически тормоз, финансова зависимост (и това е само малка част).
Мислех си, че ние сме били зле ама като виждам какво тия момичета търпят само, за да имат мъж и почва да ми се повдига.
Все си мисля, че някакъв праг на търпимост трябва да има, ама явно няма.
Бабри е от старата школа, нормално.
Но това, което описва, по - скоро си го представям в малко по - напреднали отношения, като тогава да, определено бих очакавал от нея да е и тя дейна, предполагайки, че вече се е отпуснала, а на мен едно от любимите неща ми е да предразполагам.
Да, Хепи.
Ама, айде аз съм мъж, от мен се "очаква", като не само "очаква", а и ми е в природата.
Въпросът е именно в допустимото чакане и реверанс. Два до 3 пъти е при мен, ако много я харесвам.
На 4-я ще ми секне. То, за да има последващи са именно нишаните, ама трябва да се надгражда. Не може 5 срещи да си стоим със скръстени ръце, без да сме се докоснали и поне опипали и минали на ниво мляскане, а защо не и нещо друго според обстоятелствата.
Има ситуации съм доста нетърпелив, дивото зове, ама си е до жената отстреща.
Ариел, мхм.
Има готини и зрели млади момичета, външният вид е субективен, но младото си е младо.
Апроучват ме в компании, идва и се представя, иначе не, което е нормално. И аз не заговарям току-така, освен в контекст, и според сигналите, то иначе няма смисъл.
Но знам как да се позиционирам, деликатно с интелект.
В същото време мъжът трябва да е деен, отива, запознава се, черпи питие и т.н.
Но това, което описва, по - скоро си го представям в малко по - напреднали отношения, като тогава да, определено бих очакавал от нея да е и тя дейна, предполагайки, че вече се е отпуснала, а на мен едно от любимите неща ми е да предразполагам.
Да, Хепи.
Ама, айде аз съм мъж, от мен се "очаква", като не само "очаква", а и ми е в природата.
Въпросът е именно в допустимото чакане и реверанс. Два до 3 пъти е при мен, ако много я харесвам.
На 4-я ще ми секне. То, за да има последващи са именно нишаните, ама трябва да се надгражда. Не може 5 срещи да си стоим със скръстени ръце, без да сме се докоснали и поне опипали и минали на ниво мляскане, а защо не и нещо друго според обстоятелствата.
Има ситуации съм доста нетърпелив, дивото зове, ама си е до жената отстреща.
Ариел, мхм.
Има готини и зрели млади момичета, външният вид е субективен, но младото си е младо.
Апроучват ме в компании, идва и се представя, иначе не, което е нормално. И аз не заговарям току-така, освен в контекст, и според сигналите, то иначе няма смисъл.
Но знам как да се позиционирам, деликатно с интелект.
В същото време мъжът трябва да е деен, отива, запознава се, черпи питие и т.н.
Не съм забелязала младите мъже да не проявяват интерес и да не правят те първата крачка. Съвсем са си наред. Канят, плащат, рози носят, изпращат...както си му е редът.
Ако някоя й се е наложило тя да кани, най-вероятно не е била харесана особено.
Жените, които те канят на среща, после плащат ли сметката? Някой с опит би ли споделил.
Ако някоя й се е наложило тя да кани, най-вероятно не е била харесана особено.
Жените, които те канят на среща, после плащат ли сметката? Някой с опит би ли споделил.
Съвсем са си инициативни младите мъже. Всъщност, от всички възрасти са.
Аз мъж не мога да ухажвам, не ми е в натюрела.
Но пък имам такива приятелки и честно казано имат спорадични успехи, нищо сериозно.
На подсъзнателно ниво си мисля, че това мъжете ги отблъсква. Убива ловеца в тях.
Редом с убийство, в тях умират редица “мъжки” качества тоже.
Аз мъж не мога да ухажвам, не ми е в натюрела.
Но пък имам такива приятелки и честно казано имат спорадични успехи, нищо сериозно.
На подсъзнателно ниво си мисля, че това мъжете ги отблъсква. Убива ловеца в тях.
Редом с убийство, в тях умират редица “мъжки” качества тоже.