Дано се разпадне коалицията и Вълчев, Сю, Желязков, Нушка да не са министри
- Публикувана: 13 юли 2025, 10:22 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2025, 08:10 ч.
Политиката в България - Епизод седми, част втора
Дано се разпадне коалицията и Вълчев, Сю, Желязков, Нушка да не са министри
България се превърна в истинско срутище, а възходът на Пеевски върви паралелно с разпадането на държавността, казва пред ДВ адвокат Михаил Екимджиев. Този разпад може да ни тласне към азиатщината, добавя той.
За 24 часа, за колкото бе одобрен в правната комисия на парламента, беше и оттеглен мракобесният Законопроект на ИТН, който предвиждаше затвор за разпространяване на информация, отнасяща се до личния живот на другиго. Последваха лицемерните обяснения на Борисов, че неговите депутати “не са го прочели както трябва”, както и витиеватата аргументация на Деница Сачева за съществуващата информационна вакханалия в публичното пространство.
С адвокат Екимджиев разговаря Еми Барух.
Какво означава личен живот в правния мир?
М. Екимджиев: Легалната дефиниция на правото на личен живот е изкристализирала в 66-годишната практика на ЕСПЧ. Има и поне 3 решения на българския Конституционен съд в тази насока.
Най-често обсъжданите аспекти на това понятие са личната чест, достойнството и репутацията.
То включва и защита на личното пространство – жилище, офис, автомобил.
Личен живот са интимните отношения, сексуалната ориентация, религиозните вярвания, политическите предпочитания, данните свързани с генома, със здравословното състояние, личните данни - ЕГН, име, адрес, телефон и т.н.
Освен с обиди и клевети, правото на личен живот може да бъде застрашено с използването на специални разузнавателни средства (СРС), обработката на трафични данни, контрола на кореспонденцията.
Актуални са темите с правото да бъдеш забравен в интернет и с генерираните чрез изкуствен интелект образи и послания.
Баланс между правото на личен живот и свободата на изразяване
Това е изключително широка и чувствителна правна сфера, която не може да бъде дефинирана по произволен начин от юридически примати.
Намирането на разумен баланс в колизиите между правото на личен живот и свободата на изразяване и на разпространяване на информация изисква висш юридически пилотаж. Регулацията трябва да е с „лазерен скалпел“, а не със сърп и чук, както действат нашите депутати.
Допуска ли правото различно тълкувание на понятието личен живот, когато се отнася до редови гражданин и до овластена личност?
М. Екимджиев: Още през 1986 г. с култовото решение - „Лингенс срещу Австрия“ ЕСПЧ даде отговор на този въпрос. Публичните личности, които доброволно се поставят във фокуса на общественото внимание - политици, инфлуенсъри, артисти, спортисти са с по-ниска степен на защита на личния живот от хората извън публичността.
Първо, защото сами са избрали да бъдат под прожекторите и защото вземат от наше име управленски решения, засягащи живота ни.
Затова ние имаме право да знаем повече за техния личен живот, за техния морал, за тяхното здравословно състояние, за истинската им същност.
Ретроградно настъпление срещу ценности и права
Само така демократичният вот, чрез който се формират публичните институции и функционира държавното управление, може да е информиран.
В правовата държава гражданите имат право да знаят повече за хората във властта, отколкото държавата за частния им живот.
От тази перспектива явен абсурд на оттегления законопроект на ИТН беше, че той предвиждаше по-тежко наказание – от 1 до 6 години затвор за журналисти от това за злоупотреба със СРС от длъжностни лица.
Индикация за какво е опитът да се ограничи информираността на гражданите, които имат право да знаят най-много за политиците?
М. Екимджиев: Това е етап от тенденцията за ретроградно настъпление срещу демократичните ценности и срещу правата ни.
Тя е особено видима през превръщането на прокуратурата в чадър за мафията и за управляващите и в оръдие за саморазправа с политици от опозицията и с неудобни граждани.
Тече опасен процес за обезвластяване на гражданите и свръховластяване на репресивните институции, подриващ устоите на демокрацията.
Как започна този разпад на държавността
Тази тенденция върви паралелно с политическия възход на Делян Пеевски.
За да я проследим, нека се върнем към злополучния опит той да бъде поставен начело на ДАНС през 2013 година.
Тогава с цената на многомесечни протести се противопоставихме първо на позорното му назначение, а след това на злополучната тройна коалиция.
Тогава Пеевски се оттегли в дупката на подземието, но продължи да използва задкулисни методи за въздействие върху управлението.
Знаем какво се случи с Булгартабак, с КТБ, примерите са много.
След пандемията, когато промяната изглеждаше неизбежна, Пеевски рязко смени тактиката.
Първо започна да ходи на работа в парламента.
След това стана лице на сглобката и гарант за съдебната реформа.
После, подкрепен от Бойко Борисов, обезсмисли конституционните промени.
Сега Пеевски вече говори от името на всички управляващи и се олицетворява с Държавата с главно "Д" – както едно време Луи ХIV - кралят Слънце.
Възходът на Пеевски върви паралелно с разпада на държавността. Парламентът е обезсмислен, принизен до регистратор и изпълнител на волята на Пеевски и Борисов.
Изпълнителната власт вегетира в будна кома. Прокуратурата е поставена от Борислав Сарафов извън закона.
Насъскана от политическите си ментори, тя разследва само опоненти на Пеевски и Борисов. Брутална корупция като милионите за магистрала „Хемус“, изнесени в чували, не се разследва.
Не е разследвана бандата от “8-те джуджета”, нито престъпленията на Гешев, въпреки обещанията на Сарафов.
Прокуратурата е превърната в преторианска гвардия за охрана на престъпници и за погром над законността и правосъдието.
След това повсеместно овладяване на публични институции как си обяснявате, че днес хората не протестират.
Няма я енергията от 2013 година…
М. Екимджиев: Като че ли тогава не бяхме толкова обръгнали към арогантността и цинизма в политиката.
Когато човек вярва, че има държава и той участва в нейното управление, че неговите избори и действия имат значение, той реагира срещу всяко посегателство към тези достижения.
Постепенно бяхме отвратени от политиката.
Системно ни внушаваха, че съпротивата и протестите нямат смисъл, защото са обречени.
Купените и фалшифицирани избори, избирателното безсилие на силовите институции ни обезвериха.
Пред очите ни беше открадната КТБ.
Институциите съпричастно мълчаха.
И ние мълчахме.
Нямахме против, когато „лошите“ се бият помежду си, единият да използва силата, с която ние сме овластили държавата, срещу другия.
Мълчахме и когато Гешев избирателно громеше „лошите олигарси“, мачкайки закона и приличието.
С тази конформистка позиция отворихме вратата за произвол.
Мълчахме и когато Пеевски и Сарафов стовариха прокуратурата върху Доган и ортаците му, защото няма добро ДПС.
Заличиха реперите за добро и зло
Когато прокурори започнаха да мачкат наши избраници – кметове в София и Варна, някои се сепнаха.
Късно. Бдителността и готовността за съпротива на мнозина вече е анестезирана и дори ампутирана.
Сега всеки от нас може да е следваща жертва на избирателно правосъдие.
Хибридната пропагандата и фалшивите новини заличиха реперите за добро и за зло.
Междувременно, след КТБ, “момчето” унищожи политическия си създател и погълна безценното му творение – ДПС. След тази каскадна инициация, феноменът вече провижда през “Прозореца на Овъртън” нашата държава като негова – с главно „Д“.
Ние пак пасуваме в уюта на заучената си безпомощност.
Не наблюдаваме ли същото и с отнетите правомощия на президента Радев върху службите?
М. Екимджиев: Уточнявам, че не говоря за личността на Радев, а за президента като институция, която е съществувала преди него и надявам се ще съществува и след него.
Когато с краткосрочни мераци за отслабване на Радев се рушат принципи на Конституцията и механизми за баланс между властите, се стига до срутището, в което е превърната държавността.
Това, което правят управляващите, за да си разчистят сметките с Радев, има разрушителен дългосрочен ефект върху функционирането на държавата като сложен механизъм за взаимодействие, баланс и взаимно възпиране между институциите.
Няма гаранция, че този баланс ще бъде възстановен.
Достатъчно е да припомним резултата от ограничаване на правомощието на президента да посочва служебни премиери - т.н. “домова книга”.
Заради невежество, безотговорност и заради късите им темпорални перспективи, политиците не искат или не могат да провидят дългосрочните вреди от техните действия.
Не разбират, че мините, които залагат, рушат не само темелите на демокрацията, но и основите на собствените им политически позиции и проекти.
Какъв е изходът, след като имаме завладени институции, незачитане на публичния морал и едно уморено, обезверено общество.
М. Екимджиев: Не съм оптимист относно легитимните еволюционни способи за самолечение на обществото.
Едва ли можем да се хванем за косата като Барон Мюнхаузен и да се измъкнем от блатото.
Исторически, когато обществото достигне такава степен на разпад, на атомизация, на обезверяване, често се стига до безредици, последвани от диктатури.
Изглежда вървим към подобен сценарий, който може да ни извади от проевропейската орбита и да ни тласне към азиатщината.
Все пак има примери на гражданска мобилизация, както се случва в момента с хората, които застават зад кмета Терзиев в битката с боклука…
София е последната цитадела на гражданите
М. Екимджиев: Това са отчаяни опити на хората да се самоорганизират и да заместят липсващата държава, опълченска съпротива и опит на гражданското общество да подкрепи оцелели анклави от легитимни публични институции срещу мафията.
София като че ли е последната цитадела, която гражданите удържат.
Видяхме в подобна ситуация как Пловдив и Варна безропотно приеха да плащат двойно повече за боклука.
Значи все пак изходът е улицата…
М. Екимджиев: Не ме насилвайте към хепиенд.
Не го виждам, а катарзисът изглежда постижим само с гражданско неподчинение.
Както вече споменах, след революционни ситуации първо идва хаосът, а после диктаторите. Един Бог знае дали ще продължим по примера на Френската революция, която след гилотината все пак стигна до демокрация, или на арабска пролет със сибирски привкус.
Има ли европейски механизми, които могат да помогнат на България?
Каква е корелацията между случващото се тук и там?
М. Екимджиев: За съжаление и Европа е в криза. Видяхме вота на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен и оглавяваната от нея Еврокомисия. Европейският съюз ни осигурява подкрепяща среда. Но ако ние тук със собствените си решения и действия не се оттласнем от дъното, тя няма да е достатъчна.
Това е песимистичният прочит.
Според оптимистичния – ако не бяхме в ЕС, без външна подкрепа, щяхме да сме в упадъка и безвремието на Македония, Сърбия, Беларус, във времеубежището на Георги Господинов или в бетонния бункер на Енвер Ходжа в Тирана. Европа няма да ни спаси.
Тя не е панацея, но може да омекоти и забави падането ни. Ако пък се оттласнем, ще ни помогне в изплуването.
-Deutsche Welle -
За 24 часа, за колкото бе одобрен в правната комисия на парламента, беше и оттеглен мракобесният Законопроект на ИТН, който предвиждаше затвор за разпространяване на информация, отнасяща се до личния живот на другиго. Последваха лицемерните обяснения на Борисов, че неговите депутати “не са го прочели както трябва”, както и витиеватата аргументация на Деница Сачева за съществуващата информационна вакханалия в публичното пространство.
С адвокат Екимджиев разговаря Еми Барух.
Какво означава личен живот в правния мир?
М. Екимджиев: Легалната дефиниция на правото на личен живот е изкристализирала в 66-годишната практика на ЕСПЧ. Има и поне 3 решения на българския Конституционен съд в тази насока.
Най-често обсъжданите аспекти на това понятие са личната чест, достойнството и репутацията.
То включва и защита на личното пространство – жилище, офис, автомобил.
Личен живот са интимните отношения, сексуалната ориентация, религиозните вярвания, политическите предпочитания, данните свързани с генома, със здравословното състояние, личните данни - ЕГН, име, адрес, телефон и т.н.
Освен с обиди и клевети, правото на личен живот може да бъде застрашено с използването на специални разузнавателни средства (СРС), обработката на трафични данни, контрола на кореспонденцията.
Актуални са темите с правото да бъдеш забравен в интернет и с генерираните чрез изкуствен интелект образи и послания.
Баланс между правото на личен живот и свободата на изразяване
Това е изключително широка и чувствителна правна сфера, която не може да бъде дефинирана по произволен начин от юридически примати.
Намирането на разумен баланс в колизиите между правото на личен живот и свободата на изразяване и на разпространяване на информация изисква висш юридически пилотаж. Регулацията трябва да е с „лазерен скалпел“, а не със сърп и чук, както действат нашите депутати.
Допуска ли правото различно тълкувание на понятието личен живот, когато се отнася до редови гражданин и до овластена личност?
М. Екимджиев: Още през 1986 г. с култовото решение - „Лингенс срещу Австрия“ ЕСПЧ даде отговор на този въпрос. Публичните личности, които доброволно се поставят във фокуса на общественото внимание - политици, инфлуенсъри, артисти, спортисти са с по-ниска степен на защита на личния живот от хората извън публичността.
Първо, защото сами са избрали да бъдат под прожекторите и защото вземат от наше име управленски решения, засягащи живота ни.
Затова ние имаме право да знаем повече за техния личен живот, за техния морал, за тяхното здравословно състояние, за истинската им същност.
Ретроградно настъпление срещу ценности и права
Само така демократичният вот, чрез който се формират публичните институции и функционира държавното управление, може да е информиран.
В правовата държава гражданите имат право да знаят повече за хората във властта, отколкото държавата за частния им живот.
От тази перспектива явен абсурд на оттегления законопроект на ИТН беше, че той предвиждаше по-тежко наказание – от 1 до 6 години затвор за журналисти от това за злоупотреба със СРС от длъжностни лица.
Индикация за какво е опитът да се ограничи информираността на гражданите, които имат право да знаят най-много за политиците?
М. Екимджиев: Това е етап от тенденцията за ретроградно настъпление срещу демократичните ценности и срещу правата ни.
Тя е особено видима през превръщането на прокуратурата в чадър за мафията и за управляващите и в оръдие за саморазправа с политици от опозицията и с неудобни граждани.
Тече опасен процес за обезвластяване на гражданите и свръховластяване на репресивните институции, подриващ устоите на демокрацията.
Как започна този разпад на държавността
Тази тенденция върви паралелно с политическия възход на Делян Пеевски.
За да я проследим, нека се върнем към злополучния опит той да бъде поставен начело на ДАНС през 2013 година.
Тогава с цената на многомесечни протести се противопоставихме първо на позорното му назначение, а след това на злополучната тройна коалиция.
Тогава Пеевски се оттегли в дупката на подземието, но продължи да използва задкулисни методи за въздействие върху управлението.
Знаем какво се случи с Булгартабак, с КТБ, примерите са много.
След пандемията, когато промяната изглеждаше неизбежна, Пеевски рязко смени тактиката.
Първо започна да ходи на работа в парламента.
След това стана лице на сглобката и гарант за съдебната реформа.
После, подкрепен от Бойко Борисов, обезсмисли конституционните промени.
Сега Пеевски вече говори от името на всички управляващи и се олицетворява с Държавата с главно "Д" – както едно време Луи ХIV - кралят Слънце.
Възходът на Пеевски върви паралелно с разпада на държавността. Парламентът е обезсмислен, принизен до регистратор и изпълнител на волята на Пеевски и Борисов.
Изпълнителната власт вегетира в будна кома. Прокуратурата е поставена от Борислав Сарафов извън закона.
Насъскана от политическите си ментори, тя разследва само опоненти на Пеевски и Борисов. Брутална корупция като милионите за магистрала „Хемус“, изнесени в чували, не се разследва.
Не е разследвана бандата от “8-те джуджета”, нито престъпленията на Гешев, въпреки обещанията на Сарафов.
Прокуратурата е превърната в преторианска гвардия за охрана на престъпници и за погром над законността и правосъдието.
След това повсеместно овладяване на публични институции как си обяснявате, че днес хората не протестират.
Няма я енергията от 2013 година…
М. Екимджиев: Като че ли тогава не бяхме толкова обръгнали към арогантността и цинизма в политиката.
Когато човек вярва, че има държава и той участва в нейното управление, че неговите избори и действия имат значение, той реагира срещу всяко посегателство към тези достижения.
Постепенно бяхме отвратени от политиката.
Системно ни внушаваха, че съпротивата и протестите нямат смисъл, защото са обречени.
Купените и фалшифицирани избори, избирателното безсилие на силовите институции ни обезвериха.
Пред очите ни беше открадната КТБ.
Институциите съпричастно мълчаха.
И ние мълчахме.
Нямахме против, когато „лошите“ се бият помежду си, единият да използва силата, с която ние сме овластили държавата, срещу другия.
Мълчахме и когато Гешев избирателно громеше „лошите олигарси“, мачкайки закона и приличието.
С тази конформистка позиция отворихме вратата за произвол.
Мълчахме и когато Пеевски и Сарафов стовариха прокуратурата върху Доган и ортаците му, защото няма добро ДПС.
Заличиха реперите за добро и зло
Когато прокурори започнаха да мачкат наши избраници – кметове в София и Варна, някои се сепнаха.
Късно. Бдителността и готовността за съпротива на мнозина вече е анестезирана и дори ампутирана.
Сега всеки от нас може да е следваща жертва на избирателно правосъдие.
Хибридната пропагандата и фалшивите новини заличиха реперите за добро и за зло.
Междувременно, след КТБ, “момчето” унищожи политическия си създател и погълна безценното му творение – ДПС. След тази каскадна инициация, феноменът вече провижда през “Прозореца на Овъртън” нашата държава като негова – с главно „Д“.
Ние пак пасуваме в уюта на заучената си безпомощност.
Не наблюдаваме ли същото и с отнетите правомощия на президента Радев върху службите?
М. Екимджиев: Уточнявам, че не говоря за личността на Радев, а за президента като институция, която е съществувала преди него и надявам се ще съществува и след него.
Когато с краткосрочни мераци за отслабване на Радев се рушат принципи на Конституцията и механизми за баланс между властите, се стига до срутището, в което е превърната държавността.
Това, което правят управляващите, за да си разчистят сметките с Радев, има разрушителен дългосрочен ефект върху функционирането на държавата като сложен механизъм за взаимодействие, баланс и взаимно възпиране между институциите.
Няма гаранция, че този баланс ще бъде възстановен.
Достатъчно е да припомним резултата от ограничаване на правомощието на президента да посочва служебни премиери - т.н. “домова книга”.
Заради невежество, безотговорност и заради късите им темпорални перспективи, политиците не искат или не могат да провидят дългосрочните вреди от техните действия.
Не разбират, че мините, които залагат, рушат не само темелите на демокрацията, но и основите на собствените им политически позиции и проекти.
Какъв е изходът, след като имаме завладени институции, незачитане на публичния морал и едно уморено, обезверено общество.
М. Екимджиев: Не съм оптимист относно легитимните еволюционни способи за самолечение на обществото.
Едва ли можем да се хванем за косата като Барон Мюнхаузен и да се измъкнем от блатото.
Исторически, когато обществото достигне такава степен на разпад, на атомизация, на обезверяване, често се стига до безредици, последвани от диктатури.
Изглежда вървим към подобен сценарий, който може да ни извади от проевропейската орбита и да ни тласне към азиатщината.
Все пак има примери на гражданска мобилизация, както се случва в момента с хората, които застават зад кмета Терзиев в битката с боклука…
София е последната цитадела на гражданите
М. Екимджиев: Това са отчаяни опити на хората да се самоорганизират и да заместят липсващата държава, опълченска съпротива и опит на гражданското общество да подкрепи оцелели анклави от легитимни публични институции срещу мафията.
София като че ли е последната цитадела, която гражданите удържат.
Видяхме в подобна ситуация как Пловдив и Варна безропотно приеха да плащат двойно повече за боклука.
Значи все пак изходът е улицата…
М. Екимджиев: Не ме насилвайте към хепиенд.
Не го виждам, а катарзисът изглежда постижим само с гражданско неподчинение.
Както вече споменах, след революционни ситуации първо идва хаосът, а после диктаторите. Един Бог знае дали ще продължим по примера на Френската революция, която след гилотината все пак стигна до демокрация, или на арабска пролет със сибирски привкус.
Има ли европейски механизми, които могат да помогнат на България?
Каква е корелацията между случващото се тук и там?
М. Екимджиев: За съжаление и Европа е в криза. Видяхме вота на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен и оглавяваната от нея Еврокомисия. Европейският съюз ни осигурява подкрепяща среда. Но ако ние тук със собствените си решения и действия не се оттласнем от дъното, тя няма да е достатъчна.
Това е песимистичният прочит.
Според оптимистичния – ако не бяхме в ЕС, без външна подкрепа, щяхме да сме в упадъка и безвремието на Македония, Сърбия, Беларус, във времеубежището на Георги Господинов или в бетонния бункер на Енвер Ходжа в Тирана. Европа няма да ни спаси.
Тя не е панацея, но може да омекоти и забави падането ни. Ако пък се оттласнем, ще ни помогне в изплуването.
-Deutsche Welle -
Дано се разпадне коалицията и Вълчев, Сю, Желязков, Нушка да не са министри
Може и да целят ДП да управлява открито.
Едновластно.
Едновластно.
Точно затова е цялото театро. Пълно изпиране на ДП и вдигане на санкциите по Магнитски.
ББ наистина върви по пътя на Доган, но все още го е шубе. Какво ли е наобещавал? И срещу какво?
На Доган бяха обещали спокойни и богати старини. Видя се, че обещанията на ДП нищо не струват.
Може и да целят ДП да управлява открито.
Едновластно.
Едновластно.
Точно затова е цялото театро. Пълно изпиране на ДП и вдигане на санкциите по Магнитски.
Борисов ще направи голяма грешка ако се оттегли от правителството и свали Желязков. Дано, както си го познаваме, утре да му дойде умът в главата.
Дано!
Хич не е време за избори.
То хубаво ги изяжда Шиши, но с какво ? Това е риторичен въпрос, реално се самоизяждаме с корупция, нехайство и ако щете - глупост, необразованост.
Като не е Шиши, ще е друг. Просто той е патологично алчен и самонадеян, но чувам и че бил много деен ( щях да пиша работохолик, но ми се стори цинично
Като не е Шиши, ще е друг. Просто той е патологично алчен и самонадеян, но чувам и че бил много деен ( щях да пиша работохолик, но ми се стори цинично
