Политиката в България - Епизод седми, част втора

Ако ГЕРБ решат да направят/ прокарат нещо, то те ще го прокарат, независимо дали с подкрепата на ПП/ДБ, дали с подкрепата на БСП, ИТН, или някой друг/други. Не виждам причина да се винят ПП/ДБ. Това ли е най- важното в момента?!

Мирел, когато си в коалиция, сглобка или както искаш го наречи, понякога.. даже почти винаги, се налага да се съобразяваш с другия, за да има коалиция. Знаем че герб принципно не са виновни за нищо, но хайде поне да си казваме нещата такива, каквито са - Домовата книга е идея на герб, не на пепетата. Малко обективност не е излишна.
Нана, ако утре герб предложи "поредното безумие било от лоялност, компромис в името на разбирателството или по ред други, "обективни" причини", ще обвиним пепетата, бъди спокойна.

За смисъла да бъдеш в политиката vs. политическото оцеляване и компромисите:

За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно. И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан „народен представител“ или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения.

С времето и твърде често, за съжаление, политиката тихо се превръща от инструмент за промяна в цел сама по себе си.
Смятам, че в най-общ план има три вида хора, които влизат в политиката.
Първите са хора с кауза — хора, готови да пожертват личния си комфорт, стабилност и понякога дори безопасност, за да служат на нещо по-голямо от самите себе си.

Вторите са хора, които са дълбоко небалансирани, а понякога дори разрушителни — хора, които използват политиката, за да избягат от вътрешните си конфликти. Те се представят като борци за кауза, но в действителност хранят егото си, проектират личните си разочарования навън и заменят вътрешните си битки с външни политически войни.

Третата група се състои от хора, движени основно от пари, власт и кариерни амбиции. За тях идеологията и ценностите са просто маркетингови инструменти — удобни разкази, които прикриват личното облагодетелстване и стремежа към влияние.

Да се различат тези групи не е лесно. Всъщност повечето хора носят черти и от трите. А самата политическа среда — изпълнена с власт, конкуренция и борба за оцеляване — тласка хората да преминават от една позиция в друга с времето. Твърде често, колкото по-дълго някой остава в политиката, толкова по-лош става този преход.

Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още.“

Затова е много показателно, когато избираемите местата в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много как той или тя ще продължи занапред да бъде част от обществения живот.

„Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още.“

Не, разбирам за Боташ, но другото какво правим? С години, всеки ден. Терзиев ще решава ли въпроса? Или защо ППДБ искат закриване на корупционната комисия, слез като ще загубим още доста пари?

Само благодаря, че в тази наша дребнобитова драма никой не намира време да се изкаже по въпроса за Гренландия.

Пак ли ППДБ?
Други са тези, които искат тя да бъде закрита - https://btvnovinite.bg/bulgaria/naprezhenie-v-parlamenta-gerb-is … a-protestira.html. Разбира се не им дреме, че за това ще платим всички - няма да бъдат получени 215 млн. евро от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Но те така са си свикнали, имат си държава, управляват си я, плащаме им инструментите.

Има отделна тема за Гренландия.