Политиката в България - Епизод седми, част втора

Обръщам се като първия избран председател на ГЕРБ на 3 декември 2006 г.
Отправям призив към всички истински, достойни и свободни бивши и настоящи симпатизанти и членове на партията.
Днес с тревога наблюдаваме как Бойко Борисов ежедневно оправдава политическите си провали чрез нападки срещу своите опоненти – „Продължаваме промяната – Демократична България“, кмета на София Васил Терзиев и президента на Република България Румен Радев.
Този арогантен и обиден тон не е проява на сила – той е ясен признак на политическа слабост и страх.
Независимо от различията ни, хора, заемали най-високи държавни постове, са длъжни да проявяват институционално уважение. Политическият елит се разпознава не по обидите, а по аргументите и по поетата отговорност пред държавата и обществото.
Проблемите на София не са единствено проблем на кмета. Те са проблем и на Столичния общински съвет, и на мнозинството в него, което в значителна степен се формира от ГЕРБ.
Министерският съвет също е ключов фактор при реализирането на националните политики в партньорство с местната власт.
Политическата чест изисква това да бъде признато, а не удобно премълчавано.
Президентската институция се превърна в удобна мишена за Бойко Борисов.
Обидите към държавния глава Румен Радев, отправяни от лидер на парламентарно представена партия, са неприемливи.
Да, в думите на Борисов понякога има истини, включително за евентуални политически амбиции на президента.
Но остава въпросът, на който той никога не даде отговор:
Кой беше решаващият фактор за орязването на конституционните правомощия на президента, за промяната на института на служебния кабинет и за отнемането на балансиращата роля на държавния глава при назначаването на висшите професионални ръководители в сектора „Сигурност“?
Отговорът е ясен.
През 2013 г. ние бяхме против отнемането на правомощията на президента Росен Плевнелиев при назначаването на ръководителите на службите.
През 2015 г. възстановихме балансиращата роля на президентската институция.
А само преди месец Бойко Борисов активно върна законодателството към модела „КОЙ“ от 2013 г.
Защо?
Днес разбираме – не по държавнически причини, а поради лична омраза към конкретен човек, с цената на уронване авторитета на българските институции.
Факт е, че през последните години има предадени членове и симпатизанти.
Говоря с много бивши и настоящи членове и поддръжници на ГЕРБ.
Те не се чувстват предадени от партията като идея, а от едноличното ѝ превръщане в инструмент за политическото оцеляване на един човек.
Да си припомним какво ни обедини през 2006 г.
Това беше борбата със статуквото и стремежът да изградим народна, дясноцентристка партия, дори в условията на опозиция.
През 2009 г. ГЕРБ получи над 1 600 000 гласа и беше желан и уважаван политически партньор.