Финансовият натиск над жените - или имат ли жените друг избор освен да са зависими?

Това също. И има и още по въпроса. Аз например като тийн и по-млада винаги съм си мислела, че нашите дават всичко от себе си за нас и просто не са могли повече. Обаче като поостарях и попремислих разни стари случки и изказвания, а и има и от по-ново време, и осъзнах, че твърденията им малко се разминават с реалността.

Наритахме сина си , на 20, че се учи до 19 и казарма.
 Почна работа,  разни неща -  получава колкото мен и ме обира и мен наполовина, живее му се. Почна задочно,  , отиде да работи при университета.
 Почна да иска  повече и повече , че такси взе, това се счупило,  онова на зор. Давахме, не е без хич, но  е друго да молиш и  обясняваш,  друго да  е в джоб парата. Когато свикнеш на повече е трудно с малко.
 И като стоял   някъде да чака пътници, се запитал какво прави там. Пита ме ще помагам ли да почне от първи курс да учи и то нещо друго.
 Колкото мога помагах. Че двама студенти се събраха и мъжът ми  болен, на минимална  заплата и пенсия. Като ми се обади по телефон бях почнала да питам направо "колко", че то друг разговор няма. Веднъж ми честити рожден ден, аз  изпреварих пак с "Колко", забравила си бях деня.
 
 Доволна съм. Стана човек.
 Изкарва , работи, мисли,   даже ми праща издръжка малка.
 Да нариташ  е силно казано,  понякога е полезно да видиш  какво нещо е животът и решиш какво искаш. Без да си под крило.
 Не е случайно  да е узаконена издръжка до пълнолетие и  за учение.
 То сега гадни родители, изгонили го точно на петдесетия му рожден ден.

Все още не ми е ясно защо трябва да се скача от мъж на мъж, за да може една жена да има покрив? С какво тя е по-зле, че не може да се го осигури сама?

И без Бафог има варианти.Хиляди български студенти живеят на ВГ,учат,работят и се справят сами,без издръжка от родителите.И са чужденци в Германия.Какво остава за местните.

Има си калкулатори и показват кога и колко може да се получава. Не е да се дават само на деца на родители без доходи. Ако са им много високи доходите, тогава няма да получава, ама пък те са длъжни да я издържат.
А дори да не получава и никой да не я издържа - в Германия специално има толкова възможности за студенти. И двамата със съпругата ми завършихме в Германия, и двамата от първия семестър работихме като Werkstudent със заплата от 11 евро на час и то през 2012 година и през ваканциите работихме много. Докарвахме си всеки по 14-15 000 евро на година, а тогава нямахме по 1000 евро разходи на месец, та много и заделяхме дори. И ще кажеш - ама ето, двойка сте били. Ама всички момичета, които познавахме и бяха сами, действаха по същия начин и гладен никой не е останал. Завършиха си образованието и сега са успешни в професиите си.

Ама искат бележка за доходите на родителите на студента, за да учи е Германия. Не трябва да са под определен минимум.

Защото двама да плащат едно жилище е по- лесно от един да плаща. И пак опираме до това какви са отношенията с родителите в случай на нужда или болест.

Плюс това Ариел е на 30 и няколко. Други времена. Тези, които сега са на 45, са захванали от годините, в които апартаментите бяха по 50к евро, а после заплатите скочиха на 2-3к.
Важи и за Германия, впрочем. Имам познат, който с апартамента на баба си в зона Б5 финансира и после изплати жилище на пъпа на Alexanderplatz.

Е, тази зависимост я има и при мъжете. Значи и те трябва да скачат от жена на жена, за да имат покрив. Или грижа в случай на болест. При това положение и жените, и мъжете са еднакво зависими от другия пол.

По-лесно да,но не е невъзможно и изобщо не е задължително да си купуваш жилище. Да си делиш наем с някой психопат ,също не е окей по-добре едностаен или споделена къща,отколкото с него.

Милена, в последно време мъжете го правят доста повече от жените. С тая разлика, че нямат свян и не се товарят, за да си запазят покрива, а се разполагат. И че могат да си хванат шапката и да оставят детето си, да заживеят като ергени. А като нещо се случи с жена, я питате в СО -можеш ли да идеш за известно време при родителите ти?

Ariel, все ти се привижда твоята ситуация - изгонена, онеправдана, не знам си какво. Аз пък съжалявам, че бях студентка в София и живеех при родители. Как не излязох на квартира? Пари си имах, но някак не беше прието да се прави тогава.

И точно като 19-20 годишна изкарвах достатъчно и за заведения, и за хубави дрехи и за всичко. И студентка бях, имам си диплома за Магистър от СУ. Ама работа трябва. На мен родителите джобни не ми даваха.

Нямам и имот, етаж и т.н. от роднини. От 18 годишна обаче работя. И винаги съм намирала начин да имам пари. Впоследствие и имоти. Бориш се като всеки човек и живееш. Стига с тия трагедии, все родителите виновни, а децата гладни и изгонени.

Естествено, че ако човек има подкрепа е по-лесно. Аз не мисля, че по правило в България момичетата или момчетата се гонят от вкъщи да се оправят сами. Със сигурност масовият случай е да се помага за образование при възможност - поне покрай мен така стоят нещата, да не говорим колко жени/мъже попрехвърлили 30те, че и 40те, си кютат при мама и тате на топло и оправено и изобщо не им идва на ума да се изнасят, нито пък те ги гонят...

Мен майка ми ме издържаше, като студентка - три години, а последните две години (защото съм учила преди да се раздели висшето на 2 степени) се наложи да поработвам почасово, защото баща ми абдикира от издръжката ни. Беше казал на майка да прекъсвам, че той пари за студентка нямал.

Ами нали това казвам -  и мъжете, и жените могат да бъдат зависими от другия. Защото  в заглавието се ожалват само жените. А всеки може да избере да бъде зависим основно от себе си. Ако избере да бъде зависим от друг, да не се сърди на другите. Но въобще не е задължително жената да бъде зависима от мъж или родители. Поне не и в Европа.

Много интересна тема. Преди 16 години останах сама с дете в началото на 7 клас, на квартира в чужд град. Справих се, сега и двамата със сина имаме жилища - с кредит, да, но все пак наши. Неговото си го плаща той.
Но цената да се справя с всичко беше сериозна - здравето ми.
Мен ме мотивира най-силната любов - майчината. Няма мъж, който може ми даде толкова мотивация независимо колко съм влюбена - това по повод коментара на Revoker

Много жестоко я съдите Ариел. Приемете, че е имала тежък живот и това й се е отразило.
Съгласна съм, че никой не е умрял от това, че е започнал работа като студент, но на един животът е по-лесен, на друг по-труден. Гадно е като си на 20 да останеш без подкрепа, дори в България ти се полага издръжка от родители, докато учиш редовно. Нашите ми отказаха това и не е било от нямане.
В чужбина (не навсякъде, изключвам южняците) е нормално да отидеш да следваш мечтите си, да напуснеш родния дом след завършване на гимназия, но не си съвсем без подкрепа.
Имам приятелки от ученическите години са по общежития и квартири, защото са учели в други градове.
В Българската действителност и по-бедни родители гледат да изучат детето. Приятелките ми, които не бяха от София живееха на общежития, плащаха минимални суми за наем. Да, не е най-приятно да делиш стая с ооще 2 момичета, но за 50 лв месечно- толкова.

Има специалности, с които е много трудно да съчетаваш работа и учене. Аз успявах, но при нас беше по-лежерно. И още помня как минавах цяла София с 3 транспорта до работа, защото нямах кола, пътувах по 1 ч и нещо в посока, четях лекциите в градския.
Хубаво е да имаш подкрепа, защото иначе изпадаш в гадни ситуации, в които съм била, да нямам пари да си купя обувки за есента и да ходя с мокри крака. Някак не е готино. Не вярвам баш гермакските и скандинавските младежи, дори в университетска възраст да имат много такива ситуации.
Когато виждаш, че родителите на връстниците ти, дори не особено заможни, не са си зарязали децата да се оправят сами с абсолютно всичко, то е гадно. На мен ми отне години да приема това, разбирам защо Ариел е гневна. Ще е по-добре за нея да приеме миналото и да се фокусира на настоящето. Обаче е лесно да го кажеш и трудно да го направиш. А повечето може да не сте били в такава ситуация и да не сте го изпитали, което е добре за вас, разбира се.
Често във форума се пише и се дават съвети като от някаква книга- живееш ли на етажа на свекървата, ще те мачкат; мъжът ти дал ли ти е 100 лв за обувки = издържа те и някакви подобни. Не одобрявам нито младите да се завират да живеят с родители (без значение чии), нито жените да се поставят сами в уязвима позиция като не работят. Обаче в живота не всичко е по правило и по наръчник.