Чувствам се зле…

А, мерси от подобна заинтригуваност!
Масажче да му направи, да плати масрафа и после да го изпрати до тях, където той живее още в детската при мама!
И да не забрави да му пусне 2 смс-а със спящи котенца после, че може да не е уверен, че е харесан мъжагата.

Аз точно и затова си мисля, че е свързано и със семейството ми. Имам прекъсната връзка с баща ми още от тийнейджърските си години и си мисля да не би наистина да търся него в потенциалните си партньори.

Не виждам нищо странно в авторката. Имала е четири години връзка, тоест може да завърже такава, а и секс е правила повече от мен на нейните години.

Сега не намира друг. То и предният всъщност не е бил нищо особено нито като външност, нито като поведение, ама го е траела.

Аз бих ти предложила повече срещи, повече излизания. Ако трябва смени града. Моето мнение е обратното, трябва мъжът да ти харесва много. Мои приятелки са ме питали защо стоя на сухо, аз просто не харесвам всеки. Всичките ми връзки са започвали, когато харесам някой от пръв поглед и решавам - трябва да е мой. Чувството не може да се сбърка. Няма нищо общо със самотна съм и ще се напъна да го изтърпя тоя.

Иначе на съобщения от Тиндър "искаш ли да се видим за едно бързо" и аз не бих отговаряла, а си мисля, че авторката получава предимно такива. Висяла съм по тия соц. мрежи, за съжаление повечето дори за един секс не знаят как да те свалят, пишат едни вулгаризми, направо да ти се отще.

Наистина е ужасно човек да влезе във връзка, защото “им е писнало да се справят с всяко нещо сами”. Да натоварваш директно някого с твоите дефицити и липси от ден едно, защото не ти се справя с живота… и то справянето е сведено до домашен майстор и чистене на лед.

Животът е много повече от това, може да бъде прекрасен, а не да се тюхкаш на 25 как сексът не е важен, а липсата на опора, на мотивация “да се справяш” … извинявайте, ама на 25 с какво толкова са натоварени младите, свободни хора? Аз на 25 работех и излизах всяка вечер, можех да се прибера в 3 нощес и в 7 да стана за работа. Да работя цял ден и на другия ден същото, да ходя на спорт, на пътешествия, да се забавлявам, да се преквалифицирам, да уча. Егати тегобата е живота на 25 годишна права, здрава жена.. че чистела лед от колата…

А имаше ли гадже тогава? Мисля че става дума за емоционална тегоба, когато и нещо малко ти идва в повече. Те моите познати не са вече на 25, а на 30-36 де. Но са сами от 25 някъде. И то се натрупва. Под сами имам предвид без истинска връзка, някои са имали мимолетни преживявания, които са ги отчаяли още повече.
Но когато имаш любов ставаш по-зареден, можеш да се справяш по-лесно с всичко останало, по-позитивен. Има с кого да споделиш и малките неща. Защото с времето хората със семейства прекарват уикендите заедно, имат планове за отпуски. А някои от тях отпуската просто стоят вкъщи.
В по-малък град също е по-трудно, ако държиш да се запознаваш на живо. Вярно е че интернет тук помага много. И вече е въпрос да си отворен към света. Аз имам познати, които категорично отричат онлайн запознанство.. но имам и такива оженили се с деца, точно от тиндър. Което е чудесно.
50/50 е за мен въпрос на късмет, и на действие от твоя страна. Защото е вярно, че няма дядо Коледа да донесе мъж в чувал за подарък. Трябва някъде да те срещне този мъж, за да бъде активен и инициативен към теб.

Аз тогава имах гадже, което днес ми е съпруг. Срещнах го по най-тъпия начин. От София сме и двамата, екстровертни сме и имаме доста познанства, а се намерихме в интернет. Не в сайт за запознанства, аз не съм имала профили в такива сайтове, защото ми е било излишно към оня момент.
До ден днешен мъжът ми всеки път се шегува как по такъв начин сме се запознали.

Като излязох с него не съм мислила, че ще се женим. Просто среща, да, симпатичен ми е бил, но все пак не съм отишла с идеята “този е избраният”. Даже ми е било до някъде все тая, предвид, че съм млада и мога с гадже, мога и без, имах цялото време на света да си намеря мъж. Разбира се, че е хубаво човек да се чувства обичан, да има семейство, да бъде с любим човек. Обаче ако това не се случи на 25 не е края на света, нито е време за отчаяние.
За мен малкия град е проблем, като зависи колко е малък, понеже  някой може да каже, че и Русе и Плевен са му малки. Аз под малък град разбирам нещо с 10 хиляди жители и по-малко.
Просто може да няма много читави ергени за нея на тази възраст, примерно да не са подходящи от гледна точка на “искам да си живея у нашите и няма да се мръдна от тук, а тя иска развитие, по-добра работа или миграция към друг град.

Мисля, че е до различно светоусещане и затова няма как да се разберем една друга.
25-годишните, които не са във връзка, и имат интересен социален живот, също правят планове с приятели и излизат всеки уикенд. Не си мечтаят "ах, ако бях със семейство и мъж, този уикенд щяхме да имаме планове да ходим до Лидл и до майка му". Аз, като съм искала връзка, е защото съм искала мъж - да правим секс, да ходим на спа хотел, там да правим секс, да отидем на пиано бар, да танцуваме и после да правим секс. По едно време реших, че вече искам и деца.

Авторката да разшири кръгозора. Ако трябва да вдигне възрастовото ограничение. Авторке, ти харесвала ли си някого последните три години, дори и несподелено? Приятел, съсед, таксиметровия шофьор, някой женен?

На мен разлика от 10-12 години ми се вижда много голяма, особено във възрастта 25 години, защото от 35-37 годишните очаквам вече създадени и изградени семейства и деца. Разбира се, може да има интересни хори сред тях, от които да има какво да вземеш и научиш, но не да са ти основната среда за общуване. Не знам дали тук фактора липса на баща не играе роля.
Бивши съученици?

Манди, женените не ходят само до лидл и до майка му. Точно те уикенда пътуват някъде и нямат време за уговорки с приятелки толкова. Имам приятелка, която живее в едно градче до София, пътува уикенда до тук да се види за обяд и разходка с приятелка. Но се оплаква, че вече почти с никоя не може да се уговори, а в нейния град познава всички, или са женени или не ставали. Казвам й да се премести обратно тук, но наемите вече били скъпи и не може да си го позволи. Тя по време на локдауна се върна. Вече е на 35, а локдауна беше преди 5 г.
Аз и без мъж пътувах много, и излизах често, обаче на 25, ако сега бях сама , не знам как щеше да е. Понякога за 5 г нещата около теб се променят много. И ако авторката е в малък град и всички около нея са женени..но тя каза, че излиза с 10 години по-големи. Къде ги намира тези хора и те свободни ли са?

Трябва по-позитивно, друга среда от повече необвързани хора, които искат да пътуват, да излизат вечер. На 25 наистина животът трябва да е твой, обаче и много бързо минават 5 г и не е хубаво да минат по този начин. Преди дни излизахме вечерта и имаше рожденичка на 25, голяма компания бяха, но тук в София. Всичките ми познати от родния ми град са вече женени с деца.
И моят съвет е да не се търси целенасочено мъж, а просто да си живее живота както й харесва. Да излиза, да учи нещо, да пътува, да се смее, да спортува, да иде на психолог, заради баща си.

Допълвам към постовете на Манди и Таня.

Да не се капсулира и затваря в себе си.

Хваща приятелка и започват да излизат, да пътуват.

Сама не е адекватно, но с компания става.

Така ще ги заговарят компании мъже.

Да, свързано е и с някакви средства.

Търсят и букват събития по интереси из Фейса, правят си някакви Инстаграм профили, научват се на съвременното общуване, защото всичките им набори са там.

Лято е, да заминават на море, СПА, басейни, ала-бала, концерти, клубове.

Аз заминавам за Юга сега, и ще обиколя навсякъде, разбира се не сам, с няколко компании, едни са там, други ще дойдат и т.н.

После има разни концерти и събития, които ми предстоят.

Давам примери, правиш неща, които ти харесват, за да си в максимално естествена среда.

Авторке, напълно те разбирам, защото и съм била в същото положение, даже бях в пъти по-захлупена от теб.
Точно защото годинките напредваха, а аз не намирах подходящия за мен човек (бях вече на 30, а дотогава никога не съм имала партньор), се започнаха същите коментари - ама хвани си някой просто да видиш какво е да си във връзка, ей така, за идеята; скучно е да си сам, не може без мъжко рамо и т.н.
Имаше един момент, в който започнах да се питам аз ли нещо не съм наред, защото просто не можех да си харесам никой мъж, към никой от тези, които съм срещала, не съм изпитвала физическо привличане.
Тук е важно да уточня, че за разлика от теб, аз никога не съм лягала и ставала с мисълта - Колко е лошо, че съм сама! Къде да си намеря половинка? Напротив, живях си живота, радвах му се, не съм се чувствала лишена, бях си казала - ако е писано, човекът за мен ще се намери, ако не - здраве да е.
Признавам, че не съм създавала предпоставки въпросният принц на бял кон да ме намери - не съм много по излизанията по заведения и дискотеки, не ходя на някакви колективни спортове, като цяло съм доста затворен, саможив човек.
И въпреки това се случи. Когато видях мъжа ми за първи път на събиране с общи познати, за първи път изпитах нещо като "тресване"  Много го харесах, но понеже съм си смотла и не ги умея тези работи, а и някак се съмнявах той да ме е забелязал, нищо не съм предприемала. Обаче след няколко дни той самият почна да ми пише, даже аз в началото се държах доста дръпнато, защото още не го познавах толкова като човек, (а също като теб за мен физическото привличане е важно, но съвсем не е основното). Той обаче се оказа много настоятелен и всъщност ме спечели и с упоритостта си - показа ми, че явно има сериозни намерения към мен. Отделно, че много си паснахме и като характери. Всъщност после много се радвах, че не съм послушала "съветите" да се впускам презглава във всякакви отношения - при някои може и да работи така, но щом на теб не ти идва отвътре, не го прави. По-вероятно е да съжаляваш.
И сега съм щастливо омъжена, въпреки че всички ме бяха отписали как ще си остана стара мома, защото не си търся зорлем късмета. Е, късметът сам ме намери. Успех и не се отчайвай!

Коментар, от който много може да се научи. Авторката му е имала късмет, че мистъра е бил по-настоятелен иначе щеше да си остане стара мома. В днешно време мистърите не си губят много времето. При всичките канали за комуникация, забавления и лесно достъпно порно едва ли някой ще ти сваля дълго звезди. Времената се промениха(това към по опитните пишещи жени). Също така се вижда, че трябва да се дава шанс на мистърите а не да се правим на недостъпни, защото буквално не се знае от къде ще изскочи заека.

Аз нещо не мога да разбера. Да приемем, че авторката си има изграден образ какъв трябва да е мъжът и какво търси. Няма нищо лошо като има такъв. Това не означава, че е високопарно или да има голямо изискване. Ако си погледнете вашите коментари по други теми, ще видите, че съветвате други момичета/жени да зарязват приятелите, защото те са направи нещо, което не ми харесва. Сега, дали ще намери нейният образ, вече е Божа работа. По същият начин, когато някой мъж не я устройва, защо да губи време и усилия. Ако каже, търся висок, рус със зелени очи, пак ли ще кажете - много избираш. Всяка от вас също си има критерии нали?

Срещнах съпругът си на 29 г., бяхме гаджета 4-5 г., след което последва сватба и т.н.т.
Не се слагай в рамка. Щото Гина на 25 е вдигнала сватба, дай аз да почна да търся проблем. Всеки човешки живот следва собствен ход. Излизай, забавлявай се, учи, инвестирай в себе си, защото каквото и да си говорим с със създаването на семейство, личното време остава по-малко.

Обикновено хората, които се щадят и се пестят на отношение, такова и получават отсреща.
И все се чудят защо аджеба не ми се получава.