С какво ви дразнят свекървите? – 166

При мен нямаше никакъв вариант да се съглася да живея с него. Никакъв. Щяхме да сме се хванали за гушите.

Как успяваш да живееш с човек, с който сте в такива отношения?

Боряна, що не вземеш да прочетеш сагата отначало?
Като ти влезе някой в къщата да ти "помага" и ти каже как да си гледаш детето  си на чия територия? Дори да го прави извън домът ти пак е грубо навлизане в чуждото пространство.
Ще става още по- лошо, защото хората съвсем изпростяха, масово са неграмотни и не могат да наместят "и" и "й" или да напишат кратък смислен текст, а  от тях се очаква да анализират поведението си и направят самооценка на грешките си. Такива хора не могат да бъдат фактор за правилно и грешно. Поне за мен, защото им липсват доста от първите години. А същите тези неграмотни дъщери утре ще са нечии снахи и един ден свекърви. Това е непростимо във времето в което живеем.
 В един момент се появява видимо образован човек в патова ситуация  и вие го накълцахте. Дадоха се съвети да не очаква извинение, предвид типа характер на свека и това беше достатъчно. Всичко останало е чесане на езици. Жената изглежда достатъчно умна и след всичко прочетено сигурна съм ще  извлече максимума за себе си и семейството.
Всякакви опити за прехвърляне на вина от свека към снаха в точно този случай са повече от неуместни.

Понеже виждам, че си нова поне в тази тема и вероятно не си чела за историите с моята свекърва, а специално върнах назад да прочета и видях някои прилики.
С риск да се повторя с някои от коментиралите вече, от човек на 60-70г (вероятно) промяна в поведението няма как да очакваш. Бъди реалист, жената едва ли ще се промени за някой, пък камо ли за снахата…
Дистанцията ти е правилният, а и единствен подход. Не се трови излишно с разсъждения, че някога положението ще ви е по-различно от сега, защото няма как да стане.
Вкъщи въведох правилно, че може да идва единствено, когато и мъжа ми си е у нас (петък, събота и неделя). От тогава нещата много се промениха, а аз се успокоих, че не може да му казва от днес за утре, че смята да идва, защото не сме хан, който да приема посетители по всяко време.
Относно непоисканите съвети за бебето, тъкмо като не се виждате няма и да ги слушаш. Иначе, това, че все иска да е последна инстанция го има и при моята като черта, а най се дразня, когато ние с ММ говорим нещо и тя се включва или пита какво сме казали, без изобщо да сме говорили на нея. Изобщо непрекъснато се меша, затова единствения вариант ми е да е далеч, иначе полудявам.
Бяхме им на гости за седмица, та си припомних това ѝ поведение. Решила съм да направя нещо за ядене на детето, защото е капризно, при което се започва с наставления от сорта „ама то това дали ще се свари така”, „ама то това май трябва ей така”… направо можеш да откачиш. Казах ѝ, че аз знам как става, правила съм го и така. Взе, че млъкна по едно време, но не се издържа и така са каквото се сетиш се дава акъл. Добре, че контактите ни са съвсем ограничени, това е единственото спасение. Ходете на гости вие от време на време, колкото да виждат понякога бебето и мъжа ти да не смята, че ги пренебрегваш, но нищо повече.

Ама голямо жалене го ожалихте тоя съпруг. Той е виновният в ситуацията, той и само той. Продължава да тропа с краче и да настоява жена му да общува с майка му. Емоционалното изнудване го прилага той, върху жена си, не обратно.
Авторке, обясни на мъжа си, че тая дето я иска няма да стане. Никакви извинения не изисквай от майка му, това е безамислено и ненужно. Просто му обясни кротко, но категорично, че при така създалата се ситуация ти не можеш и не желаеш повече да комуникираш със свекърва си. Той, разбира се, е свободен да го прави, тя му е майка, ти там рабоъа нямаш. Дай му ясно да разбере, че си в правото си да отказваш да бъдеш обиждана, нагрубявана и да търпиш лошо отношение от страна на майка му. Попитай го, ако той трябваше да търпи подобно от някой от родителите ти, далк щеше да иска да ибщува с тях. Ако не схване и не приеме позицията ти, следва да си направиш преценка с какъв човек живееш и можеш ли да търпиш това к занапред. На този човек не му пука как ти се чувстваш, важен му е неговия комфорт и ти го казва директно.
Извинения от свекървата нито изисквай, нито приемай. Просто прекъсни контакт, а мъжа ти ако мрънка, му обясни пак горното и просто откажи - категорично.
Или ще приеме решението ти к няма да те съди за него /няма и право/, или ще стигнете до разрив. Бъди готова и за това.
Всичко това го казвам от личен опит. Аз прекратих контакт със свекър ми преди 10 години. Имаше момент, в който мъжа би уж беше ок, после имаше настройване срещу мен от страна на баща му. Това повлия на отношенията ни, той позволи да повлияе. Вината си беше изцяло негова и аз взех решение за развод. След като не можем да се разберем и той не желае да уважи чувствата и решението ми, аз няма какво да търся от този мъж. Уточнявам, че за секунда не съм възпрепятствала неговите и на детето контакти с баща му. Но и това не му стигна. Е, като разбра, че ще остане без семейство, много бързо му дойде акъла в главата. Не се разведохме, но повече натиск към нен и напрежение между нас нямаше.

Благодаря ти, че си направила труда да прочетеш и да погледнеш ситуацията в цялост, от самото начало, и че я формулира толкова ясно. Истината е, че точно така се чувствам – границите ми бяха прекрачени не само в дома ми, но и извън него, в най-личните теми и в най-важните моменти от живота ми. Допуснах човек, от когото съм очаквала подкрепа, да навлезе грубо в личното ми пространство, да подценява решенията ми, да коментира и контролира, вместо да уважава избора ми. Това остави траен отпечатък и дълго време носех вътрешна борба – дали не постъпвам грешно, като поставям дистанция и защита за себе си и семейството си.

С времето разбрах, че от определен тип хора не може да се очаква да анализират поведението си или да направят самооценка на грешките си. Липсата на елементарна емпатия и уважение към личните граници прави всякакъв разговор безсмислен. В този смисъл, за мен най-важното сега е да извлека максимума от ситуацията – не за да оправдая случилото се, а за да взема ценните уроци. Ще ги използвам, за да пазя себе си, детето си и спокойствието ни, да поставям ясни граници още в началото и да не допускам никой отново да помрачава щастливите ми моменти.

В тази връзка – да, мъжът ми иска невъзможни неща, като да се „сдобрим“ и всичко да е цветя и рози. Това е моделът, който е виждал при майка си и баба си, но аз виждам там друго – лицемерие, напрежение и премълчани конфликти. Относно извинението – не държа на него, защото знам, че ще бъде лицемерно. Но за мен то е начин да не потъпча отново достойнството си и да му покажа, че ако иска това „сдобряване“ да се случи, има цена. Същото важи и за нея – ако се държи адекватно, без значение какво чувства към мен, и не създава среда, в която детето ми да се чуди „Защо баба и мама не си говорят?“ или „Защо ходя само с тате при баба, а мама не идва?“, тогава може да има някакъв вид нормално съжителство в името на детето.

Честно казано, не вярвам мъжът ми да би търпял моите родители толкова дълго време, ако се държаха с него така, както майка му с мен. Но със сигурност е много близък с нея и тя е създала у него силно чувство на дълг към нея. В много ситуации не той, а този негов вътрешен морален компас – оформен от нея – говори вместо него.

И да – хубаво е хората понякога да се опитат да влязат в обувките на другия. Така много по-лесно биха започнали да се държат по човешки. Сигурна съм, че ако моите родители се държаха по този начин със сина ѝ, щеше да има бурен отзвук от нейната страна. Това е въпрос на елементарна честност и способност да видиш ситуацията от другата гледна точка.

Хората тук пишат неща, които кореспондират с тях – с техния опит, реакции и характер. Истината е, че всеки е различен и аз не очаквам тук да ме издигнат на пиедестал или да съм „многострадалната Геновева“. В първоначалния си пост ясно написах, че искам да споделя и да посъветвам други жени, ако са в моето положение, да не чакат толкова време и да търпят – защото това не помага, а само подхранва агресията. Всичко останало са просто дискусии. Благодаря за съветите – със сигурност съм извлякла полза от тях.

Нямам намерение да поемам вина, която не ми принадлежи, нито да търся одобрение или извинение от човек, който не вижда проблем в собственото си поведение. Всичко останало оставям в миналото, където му е мястото. Поглеждам напред с мисълта да съм здрава, да съм спокойна и да отгледам детето си в среда, в която уважението и доброто отношение са основа на отношенията между хората.

Дори и не предполагах, че един ден ще се запиша в тази тема, но на свеки нищо й нямаше до преди внучето. И си показа рогата много бързо. Стигнахме до сериозни обиди и нападки към сина й; не обичаме детето, циганите се грижели по-добре за децата си. Очевидно само тя знае как да се грижи за внучето, ние ще го уморим…

С ММ сме на една позиция - намалени контакти и игнор, но виждам, че на него му е тежко от създадената (от майка му) ситуация. На мен ми е най-лесно просто да я изключа от живота ми, но не мисля, че е най-правилното решение да спре комуникация с родители си. Мисля, че минимални контакти ще понеса и няма да ми е твърде съвестно за него.

Убедена съм, че чете тук, та няма да разказвам в един пост цялата драма, но имам нужда от съвет как да се справя с досадното повтаряне на едно и също. Всеки път и по няколко пъти при виждане се повтарят едни и същи неща и вече ми писва. Няма проблеми със слуха, мисля си, че повтаря с идеята да стане на нейната след достатъчно повтаряне. Пиенето на вода примерно - по 5 пъти за 2 часа ме пита ‘да й дам малко вода’. Първо обясних защо съм решила да не давам вода, после започнах просто да отговарям ‘не’. Излязохме с мъжа ми единия път и той се върна, че забрави нещо - завари бабата да дава вода на детето. Завиването с одеало на 30+ градуса е другото. Понеже одеала вкъщи няма, завива с каквото намери, докато не гледам. Същото прави и с други неща несвързани с детето - през ден пита дали да дойде, въпреки че й е казано многократно, че се идва само с покана от наша страна. Искат да се преместим да живеем близко до тях (абсурдно, нито аз, нито ММ го искаме) - при всяко виждане ме пита кога ще се преместим. Отдавна знам, че диалог не се води с нея, то са само монолозите й, но става все по-зле. Хем не искам да съм груба, хем не ми оставя друга опция. А е обидчива и като се разсърди, го отнася сина й.

Връщам се по старите теми да чета, че осъзнах проблемите често са идентични или близки, и за 165 теми, сигурно има поне още няколко такива свекита като нашата…

Същото обсебване на детето ми.

Моята свекърва така казва каквото си е наумила по 100 пъти, аз казвам добре, тя се успокоява, после звъни на сина си, той я реже и кервана си върви.
Ако ѝ оставяте детето да го гледа, ще му дава вода и ще го завива. Приемате го или не го оставяте. Моята даде шоколад на 10 месечния ми син, защото съм го била лишавала. После повече нищо не даде, не го и гледа.

Славейче, всички непоискани съвети и намеси са неприятни, напълно те разбирам. На каква възраст е детето ти? Ако е новородено в известен смисъл мога да разбера обсесията по завиването, защото си е шок да попаднеш на стайна температура като за възрастни, ако досега си живял в среда с постоянни 36-37 градуса. Въпреки настоящата мода да не се дава вода на бебе, за мен лично това се оказа грешка. Многократно съм се оплаквала в темата за набора на детето ми, че недаването на вода доведе до това на 1 година той да отказва да пие каквото и да е различно от мляко. Колкото и да предлагам отказва както всякакви други течности, така и всякакви други видове чаши освен познатите му шишета с биберон. Не мога да спра да сравнявам, че другите деца на неговата възраст този проблем го нямат. Успокоявам се, че възрастен човек да пие само мляко не съм виждала, но... Някак не ми излиза от главата мисълта, че сама се натиках в тоя филм. Ти как ще си гледаш детето си е изцяло твоя работа - важно е да не остане гладно и жадно.

В началото майка ми и свекърва ми имаха някакви такива нагласи да дават акъли и да натякват, че ако не са те, аз ще си уморя детето. Към днешна дата ситуацията е, че по-скоро то ще ме умори мен Опитай се да не обръщаш толкова внимание на чуждите приказки, прави си каквото смяташ за правилно. Ако някой съвет ти се стори смислен, тествай го как работи при твоето дете и това е. Няма смисъл да влизаш в обяснителен режим.

По темата с даване на вода: аз пък не давах никаква вода 6 месеца (кърмих) и пропи после от раз. До дете е и не е защото никога не сте му давали вода.

Славейче, може просто като свекърва Ви се кани да идва у Вас, да й казвате, че не е удобно и точка. Имате работа, бебето спи, правите нещо много важно - няма значение. Това е единственото, което мога да дам като съвет, просто я избягвайте възможно повече. Няма да се промени, акъли винаги ще дава.

Вятър и мъгла, да не си свекърва ми?

Шегата настрана, новородено е и пие вода ако върне мляко примерно (няколко пъти седмично), но не искам да я налива с вода, защото ‘сигурно е жадно’. Но въпросът е не дали трябва или не трябва да се пие вода, а по такъв тип въпроси (всеки си има мнение и прави каквото реши, че е най-добре за детето му), тя да прави каквото съм помолила. А за одеалото - вече веднъж пъпчаса от претопляне. Искам да си нося последствията на моите решения (ако и моето дете отказва вода например), а не последствията от нейните акъли и идеи от 80те.

Иначе и аз не очаквам да се промени. Но много ми се искаше да имаме добри взаимоотношения и малко като шамар ми дойде цялата тази работа. Не е много приятно да чуеш, че не си гледаш добре детето 3 седмици след като си родила и още не знаеш къде се намираш. Поведението й не ми се връзва с моята представа за поведението на една майка и баба.

Славейче, зарежи я тази свекърва, общувай колкото се може по-малко време с нея и в никакъв случай не ѝ оставяй бебето да го гледа. Няма да я промениш само ще си късаш нервите.

За по-възрастното поколение е кошмар сегашната практика с недаване на вода на бебета при 40 градуса жега. Сигурно наистина мисли, че ше го уморите.

За другото, а всъщност и за това, правилно си решила, дистанция. Така и тя няма да се трови какво правите според нея неправилно, защото просто няма да знае, и на вас няма да досажда с намилане по сто пъти.

Разбирам те напълно – и аз исках да имаме нормални и топли отношения, но след подобни думи и поведение вече ми е трудно да гледам на нещата по същия начин.